Дона Карлайл
В ролята на съпруг (3)

Трета глава

Априлският ден беше топъл и слънчев. Точно по обяд. Кендра си спомни защо беше решила никога да не излиза по това време. Когато работеше, тя се абстрахираше от всичко наоколо, а суетнята навън я разсейваше. Щяха да са й нужни часове, за да се концентрира отново в работата си.

Тя на няколко пъти посегна към телефона, за да отмени срещата. Колебанието й пречеше да работи. Накрая реши, че след като така и така беше вече пропиляла цялата сутрин, можеше да отдели един-два часа за обяд. Освен това любопитството й бе нараснало, а идеята на Пати й изглеждаше все по-приемлива.

Само да намереше човек, който да се занимава от време на време с къщата и да се грижи за градината, от плещите й щеше да се смъкне огромен товар.

Този път Кендра не смяташе да се остави да бъде сплашена от Майкъл Дрейк. Сутринта я беше сварил неподготвена, но сега тя се владееше напълно. Нямаше причини всичко да не протече гладко.

Кафенето беше шумно и оживено. Кендра никога не би го избрала като място за делови срещи. Затова пък десертите му бяха известни из целия щат и тя си помисли, че ако не друго, то поне ще засити слабостта си към сладкишите.

Майкъл Дрейк я посрещна на входа.

— Съвсем навреме пристигате, госпожице Филипс — той делово стисна ръката й и добави: — Запазил съм маса навън.

— Благодаря, но предпочитам да седна вътре.

Кендра хареса начина, по който той стисна ръката й: здраво, топло и кратко. Тя се гордееше със способността си да преценява хората по начина им на здрависване и сега реши, че Майкъл е солиден, целеустремен и компетентен. Като за начало беше добре.

— Грешите — изгледа я критично той и добрите впечатления избледняха. — Трябва да се възползвате от слънцето — Дрейк леко я стисна за лакътя и я поведе към вътрешния двор на кафенето. — Не прекарвате много време на открито, нали?

— Не обичам слънцето. Затова бих искала да седнем вътре.

— Няма да ви се отрази зле. Ще натрупате малко витамин „D“.

Кендра си помисли дали да не поспори с него по този въпрос, но не беше сигурна, че тя ще излезе победител, затова извади чифт тъмни очила и седна. Масата им гледаше към прекрасен парк, пълен с разцъфнали лалета и тя с неохота призна, че идеята да се обядва навън не е чак толкова лоша.

Сервитьорката с готовност им подаде менюто.

— Ще желаете ли нещо за пиене, преди да поръчате?

За Кендра обядът на открито беше цяло събитие и тя реши да направи всичко както си му е редът. Тъкмо отваряше уста да поръча коктейл, когато чу гласа на Майкъл:

— Два чая с лед. Освен това ще поръчаме веднага — усетил изненада в погледа на Кендра, той попита: — Не пиете алкохол по време на работа, нали?

— Не, разбира се! — от неудобство тя заби поглед в менюто.

Той поръча салата от скариди. Кендра забеляза, че Майкъл бърза, затова се задоволи със сандвич със сирене. Щеше да бъде най-добре да приключат колкото се може по-скоро. После помисли и предизвикателно си поръча и шоколадов шейк.

Майкъл извади черното тефтерче от джоба си.

— Имам още няколко въпроса към вас, госпожице Филипс.

— Ако нямате нищо против, господин Дрейк — прекъсна го твърдо тя, — бих искала този път аз да задавам въпросите.

Кендра остана доволна от решителната нотка в гласа си. Сега бяха на неутрална територия и тя се чувстваше по-силна. Когато се занимаваше с делови въпроси, бе енергична и упорита. Колкото по-скоро Майкъл Дрейк разбереше това, толкова по-добре.

— Разбира се — засмя се той и се облегна назад. Когато се смееше, човек забравяше какъв тираничен тип е. Майкъл не носеше тъмни очила и слънцето се отразяваше в очите му като в езеро. Лекият вятър подухваше в късата му коса. Никога преди не беше виждала коса с такъв цвят, черна с кехлибарено червеникав оттенък.

Майкъл чакаше и Кендра разбра, че веднъж спечелила предимство, не знаеше как да се възползва от него. Тя скръсти ръце и започна:

— Не съм сигурна, че разбирам какво включва дейността на съпруг под наем.

— Ние правим всичко, което всяка домакиня би правила. Почистваме къщи, приготвяме храната, изпълняваме поръчки, правим дребни ремонти, грижим се за двора, пазаруваме, планираме и организираме празненства, а когато е необходимо изпълняваме функциите на частни секретари. Можем да ръководим домашното счетоводство, да управляваме бюджета на клиента, да осигуряваме превоз в случай на бедствие, да стоим в къщата, когато хората пътуват и ако поръчате специални услуги като придружаване по време на път, основен ремонт и други, ползваме посредник. Единственото, което се иска от клиента, е да подписва чековете.

Кендра се задъха от бързината, с която той изброи всичко.

— Господи! — възкликна тя. — Като си помисля, че исках просто да намеря някой, който да окоси тревата пред къщи!

Майкъл се усмихна.

— Вие имате нужда от много повече и ние ще ви го дадем. Агенцията обслужва прекалено ангажирани жени, които нямат време или, ако трябва да бъдем искрени, нямат умения да се занимават с домакинство. Просто си представете идеалния съпруг, точно това се опитваме да бъдем.

Кендра си представи Майкъл Дрейк в ролята на идеалния съпруг, това беше едновременно лесно и трудно. Широките изправени рамене, бронзовият тен, блестящите очи, привлекателната трапчинка на бузата. Да се възприеме тази част от него беше много лесно. Но да живеят заедно!?

Тя каза възможно най-дипломатично:

— Не живеете в къщата, нали?

Той поклати глава.

— Това е строго забранено. Но сме на повикване двадесет и четири часа в денонощието. Разбираме, че не всичко в едно домакинство може да бъде предвидено и затова не ограничаваме услугите си в рамките на определено работно време. Ние поемаме грижата за всички ваши потребности.

Всички нейни потребности?! Това определено предлагаше възможности. Кендра откри, че вече се интересува от Майкъл Дрейк в нова светлина. Яката на ризата му беше разкопчана и слънчевите лъчи играеха по гърдите му. Имаше здрави, загорели ръце и не носеше халка. Излъчваше небрежна елегантност и скрита сила. Жалко, че беше такъв непоправим грубиян.

Майкъл се усмихна, сякаш прочел мислите й.

— Всички ваши домакински потребности — подчерта той и очите му игриво проблеснаха.

Кендра се почувства неловко и бързо отпи от чашата си.

— Ние съветваме нашите клиенти да не установяват близки контакти с хората, които им изпращаме — продължи сериозно той. — Знаем, че има моменти, в които ще се наложи да се определи дата за сватба или за тържествена вечеря. Ще бъде много лесно, ако за всичко това се погрижи някое от нашите момчета. Но клиентът трябва да знае, че ако наш служител приеме покана да участва в едно такова мероприятие, той го прави с риск да загуби работата си.

Кендра беше впечатлена от неговата безкомпромисност и сериозност. Тя промърмори:

— Помислили сте за всичко, нали?

Той се усмихна.

— Много от клиентите ни са богати самотни дами. Това крие изкушение и за двете страни. Трябва да пазим репутацията на агенцията.

— Всички клиенти ли са жени?

— Не. Някои от клиентите ни са мъже, които точно като вас нямат време за домакинство. Обслужваме и семейства с деца. Не всички клиенти са богати. Някои са самотни майки, които се нуждаят от някой, който да гледа децата им, или да направи дребен ремонт. Разполагаме с хора за всяка ситуация.

Кендра беше заинтригувана.

— А вашите служители! Кои всъщност са те? — тя си мислеше кой ли мъж ще иска да се занимава с такава работа и Майкъл Дрейк я разбра.

— Някои са студенти, други пенсионери. Голям е броят на тези, които желаят да работят по цял ден. Ще се изненадате, ако откриете колко дълбоко е заложен домашният инстинкт у повечето мъже. Особено ако това замества липсата на собствено семейство. Знаете ли колко много мъже използват свободното си време, за да човъркат нещо из къщи? Това е същото — засмя се той. — Разбира се, и заплащането е добро.

— Интересно — поклати глава Кендра. — И странно!

— Не съвсем. Това просто е един пример за задоволяване нуждите на пазара.

Тя почувства неудобство от онова, което се канеше да каже.

— Струва ми се, че това е последното нещо, с което човек може да се занимава.

— Точно като вашия бизнес — отбеляза той. — Живеем в ориентирано към услугите общество. Рядко някой иска да направи сам нещо за себе си. Всеки предпочита да си купи готова къща, готов дом.

Кендра не хареса сравнението между нейната и неговата работа и между нейните и неговите клиенти, но реши да не се задълбочава в търсене на разликите. В този момент повече я интересуваше защо именно той се беше захванал с тази работа, но й беше неудобно да го попита направо.

— Предполагам, че като собственик на компанията вие не се занимавате с извършването на услуги.

— Така е. Аз само лично посрещам и преценявам клиентите и впоследствие изпращам някой от служителите ми.

Кендра облекчено си отдъхна. Би могла да се сработи с някой колежанин или с добродушен старец, но с Майкъл Дрейк.

— Вашият случай е по-специален — продължи той. — Мисля, че ще е най-добре лично да се заема с него. Като начало още днес следобед смятам да извикам група, която да внесе малко ред в къщата. След това ще продължа сам.

Кендра вдигна учудено вежди. Трябваше да отпие голяма глътка чай, за да не изрази гласно възмущението си. Група?!

Тя бързо овладя наранената си гордост и когато отново заговори, тонът й беше учтив, но твърд.

— Мисля, че това няма да бъде необходимо, господин Дрейк. Не бих се чувствала удобно, ако из къщата ми се разхождат чужди хора.

Той кимна с разбиране.

— Права сте. Много от клиентите се чувстват точно така. Затова няма да ме видите, нито мен, нито хората от екипа. Ще идваме, след като излезете сутрин и ще си отиваме, преди да се приберете вечер.

Кендра замълча. Известно време двамата се хранеха, без да разговарят, после Майкъл Дрейк попита:

— Как започнахте с „Къщи-мечта“?

Кендра разказа историята, която имаше под ръка за такива случаи. Живият интерес, с който той я слушаше, я накара да се отпусне. Внезапно се сети, че Майкъл вече трябва да знае повечето неща от рекламите във вестниците. Трябваше да му се признае, много добър бе в преструвките. Кендра с изненада установи и нещо друго: ако не командваше и не се държеше покровителствено, Майкъл Дрейк можеше да бъде приятен събеседник. Все пак побърза да завърши:

— Както и да е. Двете с Пати си мислехме, че това просто ще бъде един допълнителен ангажимент в свободното ни време. Никога не сме и предполагали, че ще постигнем такъв светкавичен успех. Все още не мога да повярвам в това.

Той се облегна назад и насърчително й се усмихна.

— Как допуснахте да живеете в такава бъркотия?

— Не е бъркотия! — Кендра направи опит да се защити, но погледът му я накара да се почувства като капризно дете. Не можеше да отрича очевидното. — Не знам. През последните няколко години работех упорито. Нямах време за нищо друго, освен за работа. И изведнъж — успех! Не бях подготвена за всичко това — върху лицето й се изписа объркано изражение. — Съзнавам, че съм съдружник в печеливша компания, а все още живея като студентка. Повечето мебели са от моите родители и вече десет години карам със старите кърпи и чаршафи. За мен е удоволствие да осигурявам всичко необходимо за моите клиенти, но когато се стигне да направя нещо за себе си, ми се струва излишно — тя разбърка шейка със сламката и отпи. — Вероятно причината е в това, че просто не съм свикнала да притежавам нещо. Чувствам се спокойно само когато работя.

Той кимна сериозно.

— Точно затова имате нужда от някой като мен. Като всеки човек на изкуството, защото декорирането е цяло изкуство, трудно ви е да се справяте с дребните житейски проблеми. Моята работа е да ви накарам да се почувствате свободна, за да създавате най-доброто, на което сте способна.

Това беше чудесно. Гласът му звучеше искрено и загрижено. На Кендра й се искаше да вярва, че той може да поеме грижата за всичко, че ще разреши проблемите й. Един вътрешен глас й напомни, че не всичко е толкова лесно и Кендра се отърси от мечтите си.

— Също така не съм свикнала друг да се грижи за мен. Винаги съм била напълно самостоятелна.

— Имате и чудесна работа — добави той.

— Добре, може би наистина се нуждая от малко помощ — тя замислено го погледна. — Наистина ли изпълнявате поръчки?

— Разбира се.

— Значи можете да отнесете дрехите ми на химическо чистене, обувките ми на поправка или да отидете до пощата?

— Също и да откарам колата ви на сервиз, да чакам на опашка за плащане на данъците, изобщо да върша всичко необходимо.

— А ако оставя списък за пазаруване, това ще бъде ли достатъчно, за да направите покупките?

— Дори няма да бъде необходимо да правите списък. Аз ще съставям менюто ви и ще приготвям храната.

С всяка негова дума фантазията й се развихряше все повече.

Главата й се замая при мисълта колко по-лек ще стане животът й, ако има под ръка някой, който да се заеме с всичко това. Когато заговори, тя се опита тонът й да прозвучи неангажирано.

— Ако не мога да запаля колата или в камината ми влезе катерица, ще бъде достатъчно просто да ви се обадя, така ли?

— Точно така. А в случай, че не успея да се справя сам, ще намеря някой, който да ми помогне.

Пулсът на Кендра се ускори от вълнение. Възможностите бяха наистина неограничени.

— Да предположим! Не че някога ще се наложи, разбира се. Но нека, все пак, да предположим, че имам нужда от нови завеси или от нещо друго. Вие ще ги купите, донесете и закачите на прозорците?!

— Госпожице Филипс, мисля, че се изразих достатъчно ясно. Аз ще поема грижата за всичко. Ще ви остане само да се наслаждавате на свободното си време след работа.

Прекалено хубаво е, за да бъде истина, отново чу тя вътрешния си глас. Всяка жена мечтаеше за силен и красив мъж, който да бъде изцяло на нейно разположение и да изпълнява всяка нейна прищявка. Може би не беше съвсем в реда на нещата, но пък за сметка на това беше възхитително.

Представете си идеалния съпруг, беше казал Майкъл Дрейк. А нима идеалният съпруг не беше именно такъв?

Къде беше изчезнала решителната млада жена, която сутринта буквално го беше изгонила от кухнята си и която бе заявила, че има нужда единствено от някой, който да окоси тревата в градината й? Сега тя се чувстваше слаба пред прекалено силното изкушение. „Аз поемам грижата за всичко“, беше казал той. Кендра изумено се чу да пита:

— Къде трябва да подпиша?

Майкъл Дрейк се усмихна и извади от джоба си сгънати листове.

— Радвам се, че повдигнахте въпроса — той разгъна документите и ги постави пред нея. — Ние работим на договорни начала. Предлагаме три периода от по три месеца, а също и възможност срокът да бъде удължен до една година. Таксата е записана на първа страница. Заплащането е всеки месец предварително.

Кендра погледна цифрата и дъхът й секна.

— О! Наистина не се шегувахте, когато казахте, че е скъпо.

— Освен това трябва да поговорим за така наречения „свободен бюджет“ — предупреди я той. — Това включва разходите за покупки в домакинството. В края на всеки месец ще получавате пълен отчет за всички похарчени средства.

Кендра кимна.

— Би ми излязло по-евтино, ако се омъжа.

Майкъл Дрейк се засмя.

— Наистина. Но в брака има доста неудобства, които се елиминират при един такъв договор.

Тя срещна погледа му и предизвикателно се усмихна.

— Какви например?

— Борбата за завивките.

Кендра весело се засмя, но отново бързо сведе поглед към договора. Когато очите му се усмихваха, я привличаха като магнит и караха сърцето й да бие по-бързо. Тя направи опит да възвърне деловия си тон.

— Ами ако не остана доволна или променя решението си?

— С положителност ще останете доволна — увери я Майкъл.

Тя го погледна, за да е сигурна, че той все още говори за работа. Беше напълно сериозен.

— Можете да се откажете по всяко време през първите три месеца и сумата ще ви бъде възстановена изцяло, но след този срок ще трябва да платите солидна неустойка.

— Разбирам — тя гледаше договора и се колебаеше дали наистина да подпише. Досега не беше вършила такава лудост.

— Така! — той отмести чинията си и отново погледна в бележника си. — Имате ли нещо против да ви задам още няколко въпроса?

— Разбира се, че не — отговори разсеяно Кендра. Мислеше колко нежност е стаена в очите му и се чудеше дали не се е побъркала напълно. Беше горещо. Тя развърза прозрачната риза и я смъкна от раменете си.

— Работите ли в почивните дни?

— Главно в съботите.

— Трябва да почивате и в събота, и в неделя. Ще се почувствате освежена и по-работоспособна през седмицата — той отбеляза нещо в бележника си и погледна раменете й. — Ако бях на ваше място, щях да я наметна. Може да изгорите.

Тя преднамерено бавно намести ризата върху облегалката на стола и раздразнено си напомни, че независимо от факта, че бе привлекателен енергичен мъж, Майкъл Дрейк не е неин тип.

— Ужасно обичате да се разпореждате с другите.

— Това ми е работата. Организирате ли приеми?

— Шегувате ли се? В онази пещера? — изсмя се тя.

— Можем да я оправим. Кога смятате да подменяте интериора?

— Когато ми остане време.

— Мисля, че веднага трябва да вземем мерки — той отново си записа нещо. — Имате ли приятел, годеник?

Този въпрос я свари неподготвена.

— Не, защо?

Изражението му беше абсолютно безстрастно.

— Чисто професионален интерес. Трябва да бъда подготвен за неочаквани ситуации. За вечеря, разбира се.

— Разбира се — тя разсеяно потри чело, бе се изчервила. Усети как раздразнението й нараства. — Е, отговорът е не.

— Защо?

Тя се втренчи в него и той неочаквано се засмя.

— Това вече е чисто любопитство. Не сте длъжна да ми отговаряте. Разкажете ми нещо за вашата котка.

— За Морис! — бързата смяна на въпросите му я объркваше. — Морис, моят бял котарак, в момента е изпаднал в нервна криза.

Майкъл кимна със съчувствие.

— Вероятно е заради преместването. Нова територия, нали разбирате. Опитахте ли да намажете лапите му с масло?

— Какво?

Той отново кимна.

— Аз ще се погрижа за това.

— Не искам да мажете лапите на котката ми с масло!

— Имате ли някакви проблеми със здравето или някаква диета, с които да трябва да се съобразявам?

— Не. Наистина ли можете да готвите?

— Да, мога. Спортувате ли?

— Не, защо? Ще трябва ли да покривам и спортни нормативи?

— Не — в погледа му отново проблесна палава искра. — Просто се чудех как може да имате такива страхотни крака.

Неочакваният му комплимент я обърка. Не знаеше какво да отговори, затова просто възкликна:

— О-о-о!

Тогава той развали всичко, добавяйки:

— Въпреки това обаче ще трябва редовно да изпълнявате пълна програма физически упражнения. Това е важно условие за предотвратяване на стреса.

Майкъл Дрейк започваше все повече да я дразни. У Кендра се промъкна подозрението, че той го прави нарочно и това му доставя удоволствие. Тя се намръщи.

— За всяко нещо ли имате рецепти?

Той запази пълно спокойствие и продължи.

— Имаме две възможности. Първата е да се консултирам с вас всяка сутрин или всяка вечер, както ви е удобно. Ще обсъждаме заедно какво трябва да се направи и това, което вече е направено — нещо като съвещание.

Кендра вътрешно изстена. Ужасно мразеше съвещанията.

— Другата възможност е да оставите решенията изцяло на мен. Така няма да ви досаждам, освен ако не изникне нещо важно.

Вторият вариант изглеждаше по-привлекателен, но тя малко се страхуваше да остави всички решения на него. Цялата работа бе започнала сериозно да я безпокои. Тя се поколеба.

— Е?

Гласът му беше спокоен. Защо тогава имаше усещането, че е готова да скочи в капана? Накрая тя се реши.

— Ако ще поемаме този ангажимент, поне да го направим както трябва. Вие ще вземате решенията.

— Съгласен съм — незабавно отвърна той. — Колкото по-малко се притеснявате, толкова по-добре. И, преди да съм забравил… — Майкъл извади още една визитна картичка и надраска нещо на гърба й. — Това е домашният ми телефон. Гледайте винаги да ви бъде под ръка. Естествено, можете да ме търсите в офиса, но понякога възникват и непредвидени ситуации.

— Никога не бих си позволила да ви безпокоя вкъщи! — възмутено запротестира тя.

— Припомнете си сумата в края на листа — посъветва я Майкъл Дрейк. — За тази сума заслужавате обслужване по всяко време на денонощието.

Кендра взе визитката, но си обеща никога да не я ползва. Той й предложи писалката си.

— Ако подпишете договора, можем да започнем още днес.

Тя вдигна вежди.

— Надявам се, че никой не ви е обвинявал в измама.

Той се смути.

— Извинете. Разбира се, трябва ви време да го обмислите. Може би ще искате адвокатът ви да погледне договора?

Не, Кендра не искаше да се съветва с адвоката си. По-добре беше или да приключва с това, или да се откаже. Тя с колебание пое писалката.

— Всичко изглежда така обвързващо.

Майкъл се усмихна с разбиране.

— Страхувате се да не се обвържете, нали?

— Не е ли така с всеки?

— Предполагам, че да — по една или друга причина.

Кендра се запита дали някога е бил женен. Може би той се страхуваше да се обвърже и затова се грижеше за семействата на други хора, вместо за своето собствено. Гласът на сервитьорката прекъсна мислите й.

— Ще искате ли още нещо?

Кендра реши да се възползва от отсрочката.

— Да, бих искала…

— Сметката, моля — едновременно с нея каза Майкъл. Кендра го изгледа и той се усмихна. — Ние и двамата имаме работа, а освен това раменете ви са започнали да се изчервяват под силното слънце.

— Исках да си поръчам десерт.

По лицето му премина сянка на неодобрение.

— Виждам, че ще се наложи да се грижа и за теглото ви.

Кендра дълбоко си пое въздух и остави писалката на масата.

— Господин Дрейк — започна тя.

— Наричайте ме Майкъл.

— Господин Дрейк — повтори натъртено Кендра, — има нещо, което веднага трябва да си изясним. Аз съм на двадесет и осем години и не ми трябва бавачка. Моето тегло, моето здраве, моите почивни дни са си моя работа. От вас се иска само да поддържате къщата ми и да се грижите за градината. Нямам нужда нито от баща, нито от лекар, нито от съветник. Така че ще ви помоля да запазите мнението си за вас. Ограничете се с домакинските въпроси и оставете личния ми живот на мен самата.

— Това, от което имате нужда, е съпруг — поправи я той. — А съпруг означава някой, който закриля, храни и контролира. Аз ще правя точно това.

Тонът му не й хареса.

— Никой никога не ме е контролирал! — прекъсна го остро тя.

Майкъл тихо въздъхна и примирително разпери ръце.

— Госпожице Филипс, не се опитвам да усложнявам живота ви, а да го направя по-лек. Зная, че е нужно време, за да свикнете, но мисля, че ако ми дадете възможност, ще направя живота ви по-хубав, отколкото си представяте. Това е всичко, което искам да ви кажа.

Звучи като прелъстяване, помисли си Кендра. Колко много жени от незапомнени времена са се хващали на въдицата, чувайки подобни думи! Тя не беше по-устойчива на сладки обещания за предстоящо щастие от своите далечни и близки предшественички. Имаше една важна разлика, разбира се. Кендра не се омъжваше за него. Тя просто го наемаше. И ако той смяташе, че ще управлява нея, живота й и котката й, жестоко се лъжеше.

Сервитьорката донесе сметката. Тя посегна с ръка към нея, но Майкъл я изпревари.

— Делови разходи — засмя се той и извади портфейла си.

Кендра нервно забарабани с писалка по масата. Сега или никога! Не искаше да бъде измъчвана от колебания през следващите дни и дори в следващия момент. Беше изкушена от мисълта за чист подреден дом, поддържана градина и домашно сготвена храна. Тя би могла да се справи с Майкъл Дрейк! Защо пък не?

Кендра решително постави подписа си върху листа. Докато подписваше, й се стори, че разбира какво е чувствал Фауст, когато е продавал душата си на дявола. Е, малко преувеличено сравнение, но все пак вярно.

Майкъл с усмивка прибра подписания договор.

— Няма да съжалявате за това — обеща той, докато отместваше стола й.

— Мисля, че вече съжалявам — промълви тя.

— Кендра Филипс — засмя се той, — ще направя от вас нов човек.

Кендра се страхуваше точно от това.