Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (97)

12

Някъде по това време му се случи следното. Бе имал няколко срещи с младо момиче в апартамент, който му предоставяше всекидневно чак до полунощ един стар приятел. След месец или два тя му припомни една от тези срещи: любили се на килима под прозореца, докато навън припламвали мълнии и тътнели гръмотевици. Любили се по време на цялата буря и било незабравимо!

Томаш се стресна: да, помнеше, че се бяха любили на килима (в апартамента имаше само едно тясно легло, на което Томаш не се чувстваше удобно), но за бурята беше забравил! Странно: лесно възстанови в паметта си няколкото срещи с нея, както и позата, в която се бяха любили (тя отказа да застане на четири крака, а той да бъде зад нея), спомняше си някои думи, които бе изрекла по време на акта (постоянно го караше да стиска бедрата й и се сърдеше, че я гледа), спомняше си дори кройката на бельото й, но изобщо не си спомняше за никаква буря.

От всичките любовни приключения паметта му съхраняваше само стръмната и тясна траектория на сексуалното завоюване: първите агресивни думи, първото докосване, първата вулгарност, която той й бе казал и тя на него, всички малки перверзии, които постепенно я бе накарал да приеме, и онези, които бе отказала. Всичко останало бе отстранено (едва ли не със своеобразен педантизъм) от спомените му. Томаш не помнеше дори мястото, където е видял за пръв път дадена жена, защото този момент по принцип предхожда истинската сексуална атака.

Момичето разказваше за бурята, усмихваше се замечтано, а той я гледаше смаян и изпитваше едва ли не срам: тя бе изживяла нещо прекрасно, а той не го бе изживял с нея. В различния начин, по който паметта на двамата реагираше на вечерната буря, се съдържаше цялата разлика между любовта и не-любовта.

С думата не-любов съвсем не искам да кажа, че Томаш е имал към момичето цинично отношение, че, както се казва, е виждал в нея единствено сексуален обект: напротив, той я обичаше като приятелка, ценеше характера и интелекта й, винаги бе готов да й помогне при нужда. Не той самият, а паметта му се държеше лошо с нея. Паметта му я бе изключила, без негово участие, от сферата на любовта.

Изглежда, в мозъка съществува особена област, която бихме могли да наречем поетична памет и която запечатва това, което ни е очаровало, развълнувало, направило е живота ни красив. След срещата на Томаш с Тереза нито една жена вече нямаше право да се запечата в тази част на мозъка му дори с най-мимолетна следа.

Тереза деспотично бе окупирала поетичната му памет и бе заличила в нея следите на всички други жени. Това не беше справедливо, защото например момичето, с което Томаш се беше любил на килима по време на бурята, с нищо не бе по-малко достойно за поезия от Тереза. Тя викаше: „Затвори очи, стисни бедрата ми, дръж ме здраво!“ Много се дразнеше, че Томаш се люби с отворени очи, съсредоточени и изпитателни, и че тялото му е леко повдигнато над нея, а не се притиска към нейното. Не искаше той да я изучава. Искаше да го повлече във водовъртежа на магията, в който можеш да се гмурнеш само със затворени очи. Затова и отказа да застане на четири крака, защото в тази поза телата им изобщо не се допираха, а той можеше да я вижда от почти половин метър разстояние. Тя ненавиждаше това разстояние, искаше да се слее с Томаш. Затова упорито му повтаряше в очите, че не й бил доставил удоволствие, въпреки че целият килим беше мокър от нейния оргазъм. „Аз не търся удоволствие — настояваше тя, — търся щастие, а удоволствието без щастие не е удоволствие.“ С други думи, момичето удряше с юмруци по портата на поетичната му памет. Но портата си оставаше затворена. В поетичната памет на Томаш нямаше място за това момиче. За нея имаше място само на килима.

Приключението му с Тереза беше започнало точно там, където приключенията му с другите жени свършваха. Разиграваше се от другата страна на императива, който го караше да покорява нови и нови жени. У Тереза той не искаше нищо да разкрива. Получи я разкрита. Любиха се още преди Томаш да вземе в ръка въображаемия си скалпел, с който разрязваше проснатото тяло на света. Още преди да успее да се запита каква ли ще бъде, докато се любят, те вече се любеха.

Любовта започна чак после: тя вдигна температура и той не можа да я изпрати да си върви както другите жени. Беше коленичил до леглото й и му хрумна, че някой му я е пратил по водата в кошница. Вече казах веднъж, че метафорите са опасни. Любовта започва с метафора. Иначе казано, любовта започва тогава, когато жената се впише с първата своя дума в поетичната ни памет.