Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nesnesitelná lehkost bytí, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Анжелина Пенчева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Ринги Рае(2012)
Издание:
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието
Издателска къща „Колибри“ — София
Преводач: Анжелина Пенчева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Превод: Анжелина Пенчева
Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн
Коректор: Людмила Стефанова
Чешка. Първо издание
Формат 84Х108/32. Печ.коли 20
Цена 8,00 лв.
Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“
Печатница „Абагар“ — В. Търново
ISBN 954–529–151–6
История
- —Добавяне
13
Един от помощниците пристъпи мълчаливо към Тереза. Държеше тъмносиня лента.
Тя разбра, че иска да й завърже очите. Поклати глава и каза:
— Не, искам да виждам всичко.
Но това не беше истинската причина за отказа и. Тереза не беше от породата на героите, които могат смело и решително да гледат в очите своите екзекутори. Тя просто искаше да отдалечи смъртта. Струваше и се, че щом лентата покрие очите й, ще се озове в преддверието на смъртта, откъдето няма връщане.
Мъжът я улови под ръка, но я остави да се движи свободно. Тръгнаха по поляната, ала Тереза все не можеше да си избере дърво. Никой не я принуждаваше да бърза, но тя разбираше, че бездруго не може да избяга. Видя пред себе си цъфнал кестен и се спря до него. Опря гръб на ствола и изви очи нагоре: видя как слънцето пронизва зелените листа и дочу отдалеч мелодията на града, едва доловима и сладостна, сякаш изпълнявана от хиляди цигулки.
Мъжът вдигна пушката.
Тереза усети, че смелостта я напуска. Изпадна в отчаяние от своята слабост, но не можеше да се справи с нея. Проговори:
— Но аз не дойдох по свое желание.
Мъжът моментално наведе надолу цевта на пушката и промълви кротко:
— Щом не е по ваше желание, ние не можем да го направим. Нямаме право.
И гласът му беше ласкав, сякаш се извиняваше на Тереза, че не може да я застреля, щом тя самата не иска. Тази ласкавост й късаше сърцето. Тя се извърна към ствола на дървото, опря буза о кората и се разплака.