Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nesnesitelná lehkost bytí, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Анжелина Пенчева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Ринги Рае(2012)
Издание:
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието
Издателска къща „Колибри“ — София
Преводач: Анжелина Пенчева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Превод: Анжелина Пенчева
Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн
Коректор: Людмила Стефанова
Чешка. Първо издание
Формат 84Х108/32. Печ.коли 20
Цена 8,00 лв.
Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“
Печатница „Абагар“ — В. Търново
ISBN 954–529–151–6
История
- —Добавяне
4
Тереза не само приличаше външно на майка си, но на мен понякога ми се струва, че животът и не бе нищо друго, освен едно продължение на майчиния й живот — приблизително както траекторията на билярдната топка е продължение на движението, направено от ръката на играча.
Къде и кога се бе зародило онова движение, от което по-късно бе произлязъл животът на Тереза?
Може би в мига, когато нейният дядо, пражки търговец, бе започнал да възхвалява гръмко красотата на своята дъщеря, майката на Тереза. По онова време тя беше на три или четири годинки и той й разправяше, че приличала на Рафаеловата Мадона. Четиригодишната бъдеща майка на Тереза запомни добре това и когато след години седеше на чина си в гимназията, вместо да слуша учителя, си мислеше на кои картини прилича.
Когато и дойде времето за женене, имаше деветима обожатели. Всички коленичеха в кръг около нея. Тя стоеше по средата им като принцеса и не знаеше кого да избере: единият беше по-хубав от другите, вторият по-забавен, третият — по-богат, четвъртият — по-спортен, петият — от по-добро семейство, шестият й рецитираше стихове, седмият бе обиколил целия свят, осмият свиреше на цигулка, а деветият беше най-мъжествен от всички. Но и деветимата коленичеха еднакво и имаха едни и същи мазоли по коленете.
Накрая тя избра деветия, и то не защото беше най-мъжествен от всички, а защото когато се любеха и тя му шепнеше в ухото „Внимавай, моля те, внимавай много!“, той нарочно не внимаваше и се наложи тя да се омъжи за него на бърза ръка, защото не успя да намери навреме лекар, който да и направи аборт. Така се роди Тереза. Многочислената рода се стече от всички краища на страната, накачули се край кошчето и заохка и заахка. Майката на Тереза не охкаше и не ахкаше. Тя мълчеше. Мислеше за останалите си осем кандидати и всички те й се струваха по-добри от деветия.
Също като дъщеря си и тя обичаше да се гледа в огледалото. Един ден установи, че край очите си има безброй бръчки, и си каза, че бракът й е лишен от всякакъв смисъл. После срещна един немъжествен мъж, който вече имаше зад гърба си няколко финансови злоупотреби и два развода. Майката на Тереза мразеше любовници с мазоли на коленете. Изпитваше бясно желание тя самата да коленичи. Коленичи пред мошеника и напусна дъщеря си и мъжа си.
Най-мъжественият мъж се превърна в най-тъжния мъж. Толкова беше тъжен, че всичко му стана безразлично. Навсякъде приказваше на висок глас какво мисли, докато накрая комунистическата полиция, шокирана от безцеремонните му приказки, го арестува, осъди и прати в затвора. Изгониха Тереза от апартамента, запечатаха го и тя замина при майка си.
Наскоро след това най-тъжният мъж умря в затвора, а майката с мошеника и Тереза се установи в едно малко предпланинско селище. Пастрокът на Тереза работеше в някакво учреждение, а майка й беше продавачка в магазин. Тя роди още три деца. После един ден пак се погледна в огледалото и установи, че е стара и грозна.