Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (20)

3

Тереза се мъчеше да види под обвивката на своето тяло себе си. Това бе причината да се застоява пред огледалото. И понеже се страхуваше майка и да не я хване по време на тези съзерцания, те имаха привкуса на таен порок.

Не суета я теглеше към огледалото, а удивление от това, че вижда своето „аз“. Забравяше, че всъщност вижда само горната палуба на физиологичните си механизми. Струваше й се, че съзира своята душа, която й се разкрива в чертите на лицето. Забравяше, че носът й е само край на маркуч, отвеждащ кислород до белите дробове. Намираше, че той изразява точно характера й.

Гледаше се в огледалото дълго и на моменти се дразнеше, че разпознава върху лицето си чертите на своята майка. Тогава се втренчваше в образа си още по-настойчиво и се опитваше със силата на волята да се абстрахира от майчината си физиономия, да я изличи, за да остане на лицето и само онова, което е тя самата. Когато успееше, преживяването беше опияняващо: душата й излизаше на повърхността на тялото като войнство, което се втурва от трюма, изпълва цялата палуба, размахва ръце към небето и пее.