Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nesnesitelná lehkost bytí, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Анжелина Пенчева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Ринги Рае(2012)
Издание:
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието
Издателска къща „Колибри“ — София
Преводач: Анжелина Пенчева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Превод: Анжелина Пенчева
Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн
Коректор: Людмила Стефанова
Чешка. Първо издание
Формат 84Х108/32. Печ.коли 20
Цена 8,00 лв.
Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“
Печатница „Абагар“ — В. Търново
ISBN 954–529–151–6
История
- —Добавяне
2
Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht).
Но ако вечното завръщане е най-тежкото бреме, то тогава, сравнен с него, животът на всеки от нас се откроява с великолепната си лекота.
Ала дали наистина тежестта е ужасна, а лекотата — прекрасна?
Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.
Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?
Този въпрос си е задавал Парменид през шести век преди Христа. Той виждал целия свят разделен на двойки противоположности: светлина-мрак; ефирност — плътност; топлина — студ; битие — небитие. Единият полюс в двойката приемал за положителен (светлината, топлината, ефирността, битието), а другия — за отрицателен. Това деление на положителен и отрицателен полюс би могло да ни се стори детински просто. С изключение на един от случаите: кое е положителното — тежестта или лекотата?
Парменид отговаря: лекотата е положителна, тежестта — отрицателна.
Прав ли е, или не? Това е въпросът. Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния.