Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (133)

25

До края на живота си Сабина щеше да получава писма от тъжния селски подател. Много от тези писма щяха да останат непрочетени, защото страната, от която идваха, я интересуваше все по-малко и по-малко.

Старият човек почина и Сабина се премести да живее в Калифорния. Още по на запад, още по-далеч от Чехия.

Картините й се продаваха добре, тя обичаше Америка. Но само външната й страна. Вътрешно за нея тя беше един чужд свят. Там, отдолу, нямаше нито един неин дядо, нито един неин вуйчо. Страх я бе, че един ден ще я заковат в ковчег и ще я пуснат долу, в американската земя.

Затова направи завещание, в което изискваше след смъртта тялото й да бъде кремирано, а прахът й пръснат по въздуха. Тереза и Томаш бяха умрели под знака на тежестта. Тя искаше да умре под знака на лекотата. Да стане по-лека от въздуха. Според Парменид това е промяна на отрицателното в положително.