Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (128)

20

Границата минаваше по една малка рекичка, но тя не се виждаше, защото по протежението й се виеше дълга стена, висока около метър и половина, върху която бяха закрепени чували с пясък за тайландските стрелци. Само на едно място стената се прекъсваше. Там над рекичката минаваше мост. Никой не биваше да стъпва на него. На отсрещния бряг беше разположена виетнамска окупационна войска, но не се виждаше. Позициите им бяха идеално замаскирани. Едно обаче беше сигурно: ако някой стъпеше на моста, невидимите виетнамци щяха да открият огън.

Ту един, ту друг от членовете на групата отиваше до стената и се повдигаше на пръсти. Франц се опита да надзърне през пролуката между два чувала, но не можа да види нищо изблъска го един от фотографите, убеден, че е в правото си да заеме неговото място.

Франц се огледа назад. Във величествената корона на едно самотно дърво като орляк едри врани бяха накацали седмина фотографи с вперен в отсрещния бряг поглед.

В този момент преводачката, която вървеше най-отпред, доближи до устата си широка фуния и извика на кхмерски към отвъдния бряг на реката:

— Тук има лекари и те молят да им разрешите да стъпят на камбоджанска територия, за да оказват там медицинска помощ. Тяхната акция не е политическа намеса. Водени са само от грижа за живота на хората.

От другия бряг отговориха с невероятна тишина. Толкова пълна, че тревога завладя всички. Само щракането на фотоапаратите прозвучаваше в тази тишина като жужене на някакви екзотични насекоми.

В един миг на Франц му се стори, че Великият Поход е стигнал своя край. Тишината настъпва към Европа и пространството, върху което се разиграва Великият Поход, е само един малък подиум в средата на планетата. Тълпите, които някога са се блъскали в подножието на подиума, отдавна вече са отвърнали лица и Великият Поход продължава в усамотение, без зрители. Да, казва си Франц, Великият Поход продължава, напук на равнодушието на света, но вече става нервен и трескав, вчера срещу американците, окупирали Виетнам, днес срещу виетнамците, окупирали Камбоджа, вчера в подкрепа на Израел, днес в защита на Палестина, вчера в защита на Куба, утре срещу Куба и винаги срещу Америка, винаги срещу кланетата и винаги в подкрепа на други кланета — Европа марширува и за да не изостане от ритъма на събитията, за да не изпусне нито едно от тях, все повече ускорява ход, тъй че Великият Поход става поход на подтичващи, забързани хора, а сцената се стеснява все повече и повече, докато един ден се превърне в точка без измерения.