Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nesnesitelná lehkost bytí, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Анжелина Пенчева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Ринги Рае(2012)
Издание:
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието
Издателска къща „Колибри“ — София
Преводач: Анжелина Пенчева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Превод: Анжелина Пенчева
Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн
Коректор: Людмила Стефанова
Чешка. Първо издание
Формат 84Х108/32. Печ.коли 20
Цена 8,00 лв.
Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“
Печатница „Абагар“ — В. Търново
ISBN 954–529–151–6
История
- —Добавяне
10
Първото десетилетие след Втората световна война беше време на най-страшен сталински терор. Тогава арестуваха заради някаква глупост бащата на Тереза и изхвърлиха десетгодишното момиченце от апартамента. По същото време двайсетгодишната Сабина следваше в Академията за изящни изкуства. Професорът по марксизъм разясняваше пред нея и колегите и следния постулат на социалистическото изкуство: съветското общество е отишло толкова напред, че там основният конфликт вече не е между доброто и злото, а между доброто и по-доброто. Излиза, че лайното (тоест онова, което е органически неприемливо) може да съществува само „при ония оттатък“ (примерно в Америка) и само оттам, отвън, като чуждо тяло (примерно под облика на шпиони) да проникне в света на „добрите и по-добрите“.
И наистина съветските филми, които именно през онова най-жестоко време бяха залели кината на всички комунистически страни, бяха обвеяни от невероятна невинност. Най-големият конфликт, който можеше да възникне между двама руснаци, беше любовното недоразумение: той подозираше, че тя вече не го обича, и тя си мислеше същото за него. Накрая те се хвърляха в обятията си и се обливаха в сълзи на щастие.
Днес тези филми традиционно се тълкуват така: те показвали комунистическия идеал, докато комунистическата реалност била по-лоша.
Сабина се бунтуваше против едно такова тълкуване. Когато си представяше, че светът на съветския кич може да стане реалност и на нея може да и се наложи да живее в него, студени тръпки пробягваха по гърба й. Без сянка от колебание би предпочела живота в реалния комунистически режим, с всичкия му тормоз и опашките за месо. В реалния комунистически свят може да се живее. Но в света на осъществения комунистически идеал, в този свят на ухилени идиоти, с които не би могла да размени и дума, Сабина би умряла от ужас най-късно след седмица.
Мисля, че чувството, което събуждаше у Сабина съветският кич, е сродно на ужаса, който изживя Тереза, сънувайки, че марширува с голи жени покрай басейна и е принудена да пее бодри песни. Под повърхността се полюшваха трупове. Тереза не можеше да се обърне към никоя от жените дори с едничка дума, с едничък въпрос. Би чула в отговор само следващия куплет от песента. Не можеше дори тайно да намигне на някоя. Веднага щяха да почнат да я сочат на мъжа, застанал в коша над басейна, за да я застреля.
Сънят на Тереза показва истинската функция на кича: кичът е параван, закриващ смъртта.