Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (111)

3

Като малък разглеждах Вехтия завет, адаптиран за деца и илюстриран с гравюри на Гюстав Доре, и видях там Господ Бог на един облак. Стар човек с очи, нос и дълга брада. Казах си, че щом има уста, значи трябва да яде. А щом яде, трябва да има черва. Но тази мисъл веднага ме стресна, защото, нищо че бях дете от не особено набожно семейство, долавях, че представата за божиите черва е кощунствена.

Без да имах каквито и да било познания по теология, съвсем спонтанно, още като дете проумях несъвместимостта на лайното и Бога, а оттук и съмнителността на основната теза на християнската антропология, според която Бог е създал човека по свой образ и подобие. Може да е вярно или едното, или другото: или човек е създаден по подобие на Бога и следователно Бог има черва, или Бог няма черва и тогава човек не е като него.

Някогашните гностици са виждали това противоречие също тъй добре, както аз, когато бях петгодишен. Валентин, един от най-видните сред тях, за да разреши този проклет проблем, твърди през втори век, че Исус „е ял, пил, но не е отделял изпражнения“.

Лайното е по-сложен теологически проблем от злото. Бог е дал на човека свобода и щом е така, можем в края на краищата да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората. Но отговорност за лайното носи изцяло онзи, който е създал човека.