Гийом Аполинер
11 000 камшика (8) (или похожденията на един принц)

— Роден съм през 1874 година в Архангелск. Още от най-крехка възраст изпитвах горчива радост всеки път, когато ме наказваха. Всички беди, които се струпаха върху моето семейство, само доразвиха и изостриха тази ми способност да изпитвам наслада от нещастието.

Виновно за това беше сигурно изобилието от нежност. Спомням си, че когато бях на петнайсет години, убиха баща ми, и по този повод аз изпитах първия си оргазъм. Сътресението и ужасът станаха причина да еякулирам. Майка ми полудя и винаги когато ходех да я посетя в приюта за душевноболни, аз онанирах, слушайки я да бръщолеви безобразни неща, защото тя си беше въобразила, че се е превърнала в клозетна яма, и описваше различни задници, изходили се в нея. Деня, в който реши, че ямата й е препълнена, се наложи да я затворят. Тогава майка ми взе да буйства и по цял ден викаше чистачките да я изпомпат. Аз я слушах ужасен, а тя отгоре на всичко ме разпознаваше.

— Синко — казваше ми, — ти вече не обичаш майка си и затова ходиш в други нужници. Клекни над мен и си изпразни червата на воля. Най-добре се ака в майчината пазва! И освен това, синко, не забравяй, че ямата ми е препълнена. Вчера в мен се изсра един търговец на бира, който имаше разстройство. Вече не издържам, започнах да преливам. На всяка цена трябва да извикаш чистачите да ме изпомпат.

Повярвайте ми, господине, бях дълбоко отвратен и отчаян, защото обожавах майка си, но същевременно изпитвах неизразимо удоволствие, когато слушах ужасяващите й слова. Да, господине, аз се наслаждавах и онанирах.

Когато ме взеха във войската, успях благодарение на връзките си да остана на Север. Често посещавах семейството на един протестантски пастор, който се беше установил в Архангелск. Той беше англичанин и имаше толкова прелестна дъщеря, че думите ми ще бъдат безсилни да предадат истинската й красота. Веднъж, когато танцувахме на една семейна забава, след валса Флоренция уж случайно пъхна ръка между краката ми и попита:

— Натопорчихте ли се?

Когато се увери, че съм в състояние на крайна ерекция, тя ми се усмихна и каза:

— И аз съм цялата мокра, но не заради вас, а заради Дир.

След тези думи тя ласкаво се насочи към Дир Кисир, който беше норвежец и търговски пътник. Те размениха няколко фрази и когато оркестърът подхвана следващия танц, се завъртяха прегърнати, като се гледаха влюбено. Страдах невъобразимо. Ревността ми късаше сърцето. И колкото и да желаех Флоренция, аз започнах да копнея по нея двойно повече от деня, в който разбрах, че не ме обича. Гледайки ги как танцуват с моя съперник, се изпразних. Представях си ги как се галят и се извръщах, да не би някой да забележи сълзите ми.

После, подтикнат от демона на сладострастието и ревността, се заклех, че тя ще стане моя жена. Странна е тая Флоренция, уж говори четири езика — френски, немски, руски и английски, а в действителност не знае нито един и жаргонът, който използва, прилича понякога на дивашко бръщолевене. Аз самият говоря много добре френски и познавам великолепно френската литература, най-вече поетите от края на XIX век. Заради Флоренция прописах стихове, които нарекох символистични, но в тях чисто и просто е събрана моята мъка.

Разцъфна нежен цвят във името Архангелск,

щом ангелите с глас проплакаха от студ.

Флоренция и тя, в страдания и труд

молитвите реди към шеметния ангел.

Повява светъл звук от името Архангелск,

когато в тежка скръб Флоренция реве.

Но после вместо с цвят тя с тежки страхове

покрива този град със белота на ангел.

Флоренция! Архангелск!

Тя — лавър свеж, а той — трева на ангел.

А в кладенеца чер жените през нощта

подхвърлят крадешком реликви и цветя —

архангелски цветя и мощи от архангел.

В мирно време гарнизонният живот в руския Север е пъпен с развлечения. Ловът и светските задължения си поделят времето на военния. Ловът не ме привличаше особено, а светските ми задължения се изчерпваха с няколко думи — да стане моя жената, която обичах и която не ме обичаше. Това се оказа трудна работа. Хиляди пъти призовавах смъртта, защото Флоренция ме намрази още повече, подиграваше ми се и флиртуваше с ловците на бели мечки, със скандинавските търговци и дори веднъж, когато някаква смотана френска оперетна трупа беше пристигнала на турне в нашите мъгляви далечини, аз изненадах Флоренция една северна утрин да се пързаля ръка за ръка с тенора — отвратителен пръч, родом от Каркасон.

Но аз, господине, бях богат и моите домогвания бяха радушно посрещнати от бащата на Флоренция, за която в края на краищата се ожених.

Заминахме за Франция, но по време на пътуването тя не ми разреши дори да я целуна. Пристигнахме в Ница през февруари, в разгара на карнавала. Наехме една къща и в деня, в който щеше да се състои боят с цветя, Флоренция ме осведоми, че е решила същата вечер да се прости с девствеността си. Отначало повярвах, че най-сетне моята любов ще бъде възнаградена. Уви, оказа се, че започва моята голгота.

Флоренция допълни, че е избрала друг да изпълни този акт.

Вие сте много смешен — каза тя — и няма да се справите. Аз искам французин, защото те са галантни и разбират от любовните дела. Сама ще си избера моя тирбушон по време на празника.

Вече приучен на покорство, аз наведох глава. Отидохме на празника. Един младеж, чийто акцент издаваше, че е от Ница или Монако, се загледа по Флоренция. Тя обърна към него лице и му се усмихна. Страдах много повече от мъчениците в който и да е от кръговете на Дантевия ад.

По време на боя с цветя отново видяхме младежа. Той седеше сам в каляска, обилно украсена с редки цветя. Ние бяхме в една кола, в която човек можеше да полудее, защото Флоренция пожела да я напълнят догоре с туберози.

Когато каляската на младежа пресече пътя на нашата, той замери с цветя Флоренция, която го погледна влюбено и също му метна няколко стръка туберози. На един завой, вече малко поизнервена, тя толкова силно хвърли своя букет, че лепкавите меки цветове и стъбла оставиха леке върху костюма на сваляча. Тогава Флоренция се извини и като слезе, най-безочливо се прехвърли в неговата кола. Той се оказа доста заможен жител на Ница, забогатял от търговия със зехтин, която наследил от баща си.

Просперо, така се казваше младежът, прие най-нахално жена ми и в края на битката неговата кола получи първа награда, а моята — втора. Оркестърът свиреше. Видях как жена ми вдига флагчето, спечелено от моя съперник, и го целува в устата.

Вечерта тя пожела на всяка цена да вечеря заедно с мен и с Просперо и го доведе в нашата къща. Нощта беше великолепна, но аз страдах.

Жена ми ни въведе и двамата в спалнята — аз бях нещастен до смърт, а Просперо много учуден и леко объркан от споходилото го щастие.

Флоренция ми посочи един фотьойл и рече:

— Сега ще присъствате на урок по страстна любов, така че се постарайте да научите нещо.

После помоли момъка да я съблече и той го стори доста охотно.

Флоренция беше прелестна. Стегнатата й плът, малко по-охранена, отколкото би допуснал човек, потръпваше под дланите на Просперо. Той също се съблече и членът му започна да набъбва. С радост забелязах, че не е по-едър от моя. Дори бих казал, че беше по-дребен и остър. С две думи, истински уред за дефлориране. И двамата бяха прекрасни. Тя — особено грижливо сресана, с искрящи от желание очи и порозовяла в дантелената си риза.

Просперо зацелува гърдите й, които пърхаха като гукащи гълъби, после пъхна ръка под ризата и започна да я гали, докато тя се забавляваше, като му навеждаше пишока, пускаше го рязко и той пльокваше върху корема на младежа. А аз си плачех в моя фотьойл. Внезапно Просперо сграбчи жена ми и й повдигна ризата отзад. Вперих очи в нейния красив, едър задник, обсипан с трапчинки.

Докато тя се смееше, младежът я плесна няколко пъти и между трапчинките се появиха червени петна. Изведнъж жена ми стана много сериозна и каза:

— Вземи ме!

Той я отнесе на кревата и аз чух вика от болка, който нададе съпругата ми, когато разкъсаният химен пропусна члена на нейния победител.

Те повече не ми обърнаха никакво внимание, а аз хълцах, наслаждавайки се все пак на моята скръб, и тъй като не издържах повече, скоро извадих органа си и започнах да онанирам в тяхна чест.

Те се любиха така десетина пъти. После жена ми, която като че чак сега забеляза присъствието ми, рече:

— Ела да видиш, скъпи съпруже, каква хубава работа свърши Просперо.

Аз се приближих до леглото с щръкнал ствол и жена ми, щом видя, че моят член е по-голям от този на младежа, се изпълни с презрение към Просперо. Тя се зае да ме обработва и каза:

— Просперо, вашият член нищо не струва, защото дори мъжът ми, който иначе е пълен идиот, има по-голям. Вие ме измамихте, но съпругът ми ще ви отмъсти. Андрюша (това бях аз), нашибай този човек до кръв.

Нахвърлих се върху него и като сграбчих един кучешки камшик от нощното шкафче, започнах да го удрям с всичката сила, която ми вдъхваше ревността. Шибах го дълго. Бях по-силен от него, но накрая жена ми се смили. Накара го да се облече и го отпрати завинаги.

Когато той си отиде, реших, че вече е дошъл краят на мъките ми. Уви, Флоренция ми каза:

— Андрей, подайте си члена.

Тя започна да си играе с него, но не ми позволи да я докосна. После повика кучето си, огромен дог, и се зае да го възбужда с ръка. Когато острието му набъбна, тя покатери кучето връз себе си, като ми заповяда да помагам на животното, което бе провесило език и хълцаше от удоволствие.

Аз толкова страдах, че припаднах точно когато еякулирах. Щом дойдох на себе си, чух, че жена ми ме вика настойчиво. Влязъл веднъж, пенисът на животното не искаше повече да излиза. Флоренция и кучето правеха от половин час безплодни опити да се разединят. Някакво възловато образувание държеше кучешкия израстък в стегнатата вагина на жена ми. Използвах студена вода, която бързо им върна свободата. От този ден нататък жена ми повече не пожела да прави любов с куче. За да ме възнагради, тя ме облекчи с ръка, после ме изпрати да спя сам в моята стая.

На следващата вечер помолих жена си да ми разреши да изпълня съпружеските си задължения.

— Обожавам те — казах й аз, — никой не те обича колкото мен. Аз съм твой роб. Можеш да правиш с мен каквото поискаш.

Тя беше гола и прелестна. Косите й се стелеха по леглото, а ягодките на гърдите й така ме привличаха, че се разплаках. Тя ми измъкна ствола и започна бавно, на почивки, да заголва главичката му. После позвъни и младата камериерка, която беше наела в Ница, се появи по риза, защото вече си беше легнала. Жена ми се обърна към мен и ми заповяда да заема мястото си във фотьойла, така че аз трябваше да наблюдавам забавата на двете лесбийки, които трескаво се наслаждаваха сред стонове и пъхтене. Те се лижеха и се отриваха една на друга в бедрата, а аз гледах как мощният и стегнат задник на Нинет се повдига над жена ми, чиито очи плуваха в нега. Понечих да се приближа до тях, но Флоренция и Нинет ме обсипаха с насмешки, докато си играеха с члена ми, после отново се отдадоха на противоестествените си наслади.

На следващия ден вместо с Нинет, моята жена ми причини страдание с един офицер от алпийския стрелкови полк. Неговият член беше огромен и моравочервен. Мъжът се показа много груб, обиждаше ме и ме биеше.

След като облада жена ми, той ми заповяда да отида до кревата, взе кучешкия камшик и ме удари през лицето. Извиках от болка. Уви, смехът на жена ми отново породи в мен горчивата наслада, която вече бях изпитал. Оставих се да бъда съблечен от жестокия стрелец, който имаше нужда да бие някого, за да се възбуди.

Когато останах гол, офицерът започна да ме обижда, като ме наричаше рогоносец и мухльо, и вдигайки нагайката, я стовари върху задника ми, като първите удари бяха особено жестоки. Забелязах обаче, че моето страдание допада на жена ми, така че нейното удоволствие стана и мое. Аз също започнах да се наслаждавам, страдайки.

Всеки удар прерязваше седалището ми с жестока сласт. Първоначалната болка бързо премина в чувствен гъдел и аз се натопорчих. Камшикът скоро смъкна кожата ми и кръвта, която бликаше от бутовете ми, ме сгряваше по странен начин. Това още повече увеличи моята наслада.

Пръстът на жена ми се зарови в мъха, който обкръжаваше красивата й праскова. С другата си ръка тя галеше моя палач. Изведнъж ударите зачестиха и аз почувствах, че за мен наближава мигът на спазъма. Мозъкът ми сякаш лумна — мъчениците, с които се кичи църквата, сигурно са изпитвали това състояние.

Скочих, кървящ и надървен, и се метнах върху жена си. Нито тя, нито любовникът й успяха да ми попречат. Аз паднах в обятията на съпругата си и едва докоснал обожаваното й руно, моят член изригна, а от гърлото ми се изтръгнаха страховити викове.

Алпийският стрелец обаче бързо ме отстрани от завоюваната позиция и жена ми, пламнала от гняв, заяви, че трябва да ме накажат.

Тя взе карфици и с наслада, една по една ги заби в тялото ми. От болка надавах ужасни писъци. Всеки друг би се смилил над мен. Но моята невярна съпруга легна на червения креват с разкрачени крака, придърпа любовника си за огромния му магарешки израстък и като разтвори космите и устните на своята мушмула, сама си го вкара до сливиците; в това време той хапеше гърдите й, а аз се въргалях като обезумял по пода и забивах все по-надълбоко болезнените карфици.

Свестих се в ръцете на красивата Нинет, която, клекнала над мен, ми вадеше иглите. В съседната стая чух жена ми да крещи и ругае от удоволствие в ръцете на офицера. Болката, причинена от карфиците, които ми вадеше Нинет, както и от сладострастните викове на моята жена, станаха причина за сатанинско вкоравяване на моя член.

Както вече казах, камериерката беше клекнала над мен, така че аз я улових за руното и почувствах под пръстите си влажната й цепка.

Но, уви, в този миг вратата се отвори и влезе един отвратителен „боча“ (което ще рече пиемонтски помощник-зидар). Това бе любовникът на Нинет, който изпадна в неописуем гняв. Като повдигна полите на своята любовница, мъжът започна да я налага пред мен. После откопча колана си и я зашиба с него. Тя крещеше:

— Не съм се любила с господаря си.

— Сигурно затова — отвърна й той — те държеше за гъза.

Нинет напразно се бранеше. Могъщият й мургав задник подскачаше под ударите на ремъка, който свистеше и пореше въздуха като нападаща змия. Скоро задницата на камериерката пламна. На нея явно й допадна това наказание, защото се обърна, разтвори копчелъка на своя любовник и измъкна оттам амуниции, които тежаха поне три кила и половина.

Мръсникът се надърви като нерез. Той се просна върху Нинет, която кръстоса своите стройни пъргави нозе на гърба на работника. Виждах как внушителният член влиза в обраслата зарзала, която го гълташе като бонбон и изплюваше като бутало. Те се забавляваха така дълго време и техните щастливи викове се сляха с тези на жена ми.

Щом свършиха, червенокосият работник стана, но като видя, че онанирам, изруга, взе каиша и ме зашиба където свърне. Ремъкът ми причиняваше неописуема болка, защото бях премалял и нямах вече достатъчно сили, за да изпитам удоволствие. Токата жестоко се забиваше в месата ми. Закрещях:

— Милост!…

В този миг обаче влязоха жена ми и нейният любовник и тъй като под прозорците някаква латерна свиреше валс, двете разгащени двойки затанцуваха по тялото ми, като мачкаха яйцата и носа ми, та отвсякъде рукна кръв.

Разболях се. Все пак бях отмъстен, защото зидарят падна от едно скеле и си строши главата, а офицерът обиди някакъв свой другар, който го уби на дуел.

Една заповед на Негово величество ме призова на служба в Далечния изток и аз напуснах жена си, която продължава да ме мами.