Сейичи Моримура
Плюшеното мече (43)

2

На съвещанието на оперативната група всички слушаха Мунесуе с напрегнато внимание. Той разбра, че е дошло времето окончателно да формулира версията си.

— Стихотворението на Ясо Сайджо — започна той — е пропито от чувство на любов към майката. Героят си спомня как като малък се е разхождал с майка си в планината, и този спомен го изпълва с тъга. В това стихотворение дълбоко и проникновено са предадени чувствата на майката и детето. Да се опитаме да си представим, че майката е Кьоко Ясуги, а детето — Джони Хейуърд.

— Какво?!

Всички бяха поразени от съобщението на Мунесуе.

— С други думи — продължи той, — предлагам следната версия: Джони е син на Кьоко Ясуги, която е скривала досега за неговото съществуване.

— Но нали той през четирийсет и девета година още не е бил роден?

Инспектор Насу изказа на глас онова, което, изглежда, смущаваше всички присъствуващи.

— За възрастта на Джони ние съдим само по неговия паспорт. Твърде вероятно е баща му да е променил данните или да е отишъл за кръщелно свидетелство по-късно, не непосредствено след раждането на детето.

— Според вас излиза, че Кьоко Ясуги, която сега е четирийсетгодишна, е родила Джони едва ли не на петнайсет години…

— Струва ми се, че тя скрива точната си възраст.

— Това означава, че спътникът й тогава е бил чужденец…

— Бащата на Джони е първият й мъж.

— Който по неизвестни причини е взел детето със себе си в Съединените щати, докато Ясуги е останала в Япония, тъй ли?

— Точно така. И след повече от двайсет години Джони е дошъл в Япония да види майка си.

— Да, представям си колко учудена е била Кьоко Ясуги!

— Не само учудена. Йохей Коори без съмнение не знае нищо за миналото на жена си. Ако научи, едва ли ще й прости. Само си помислете: почтената госпожа Кьоко Ясуги на младини е имала любовна връзка с негър и е родила от него чернокожо дете. На всичко отгоре официално не е била омъжена, това се знае от съответните документи. С една дума, няма никакво съмнение какъв начин на живот е водила тя на времето. Ала за знаменитата Кьоко Ясуги провалянето на кариерата е нещо много по-страшно от гнева на мъжа й: ако се разкрие, че е майка на незаконородено чернокожо дете, нея, любимката на публиката, сто на сто ще я изгонят от телевизията, и то най-позорно.

— Искате да кажете, че Кьоко Ясуги е убила Джони? — Очите на Насу заблестяха.

— Струва ми се, че този извод се налага, от само себе си.

— Не бързайте с изводите си, според вас излиза, че тя е убила родния си син!

— Какво значи „родния си син“? Ясуги се е разделила с него много отдавна, освен това той е чернокож, кой знае дали изобщо е изпитвала майчински чувства към него? Джони се появява изневиделица, съобщава й, че е нейният син, и тя разбира, че идването му означава гибел както за нея, така и за семейството й, тоест тя намразва Джони.

— А каква е връзката между стихотворението на Ясо Сайджо и отношението на Ясуги към сина й?

— Когато бях в Киридзуми, ми казаха, че преди войната същото това стихотворение било отпечатвано върху различни диплянки и салфетки в тяхната странноприемница. Ясуги заедно с негъра и детето са посетили този курорт, тя е видяла стихотворението и то й е харесало. Превела го е на Уил Хейуърд, той го е запомнил и когато Джони е пораснал, му е разправил как те тримата, „цялото семейство“, са ходили в Киридзуми, в паметта му е възкръснало и стихотворението за сламената шапка. Възможно е един от първите детски спомени на Джони да е бил образът на майка му в Киридзуми. Бащата припомнил стихотворението на сина си, а то било за него като прощален майчин поздрав. Всъщност тъкмо то довежда Джони Хейуърд в Япония.

— Ами как стои въпросът за книгата? Излиза, че той е забравил в таксито стихосбирката на Ясо Сайджо.

— Изглежда, че Кьоко Ясуги на връщане от Киридзуми е купила сборника на Сайджо и го е подарила на детето. По такъв начин това стихотворение в истинския смисъл на думата е нейният прощален поздрав.

— Ама че работа: синът дошъл чак от Щатите, за да види майка си. А тя взела, че го убила. Брей да се не види…

— Ясуги има две деца. Какво ще стане, ако научат за скандалното минало на любимата си майка, за чернокожия й син! Тя е искала да запази японските си деца и затова е убила американския си син.

Всички бяха потиснати от нарисуваната пред тях картина.

— Няма какво да се каже, версията не е лоша. Но липсват доказателства — въздъхна инспектор Насу. — Това, че „цялото семейство“ някога е посетило Киридзуми, е само едно предположение. Никой не може да докаже, че Кьоко Ясуги наистина е ходила там. Версията на Мунесуе се гради единствено върху твърдението на Кьоко Ясуги, че никога не е чувала за въпросното курортно селище, докато в същото време явно е познала стихотворението на Ясо Сайджо, където се споменава за Киридзуми. Но тя може и да не знае цялото стихотворение, а само отделна строфа или дори ред. В една пощенска картичка, адресирана до Йошино Омуро, Тане Накаяма споменава за някакъв „човек от нашия край“, но това не ни дава основание да приемем, че става дума именно за Кьоко Ясуги. Предположенията на Мунесуе изхождат от хипотезата, че Хикс е Ясуги. Неговата версия наистина обединява отделните факти, което на свой ред засилва подозренията към нея. Но всичко това може да се приеме само като субективно мнение.

— Трябва да поразровим миналото на известната телевизионна звезда и да видим дали има алиби — обърна се Ямаджи към Насу.

— Да, разбира се.

— Но дори и да се изясни, че няма солидно алиби, това едва ли ще ни помогне — намеси се Каваниши.

Обикновено въпросът за алибито се поставя тогава, когато следствието събере достатъчно факти. Нали липсата на алиби на даден човек, който няма пряко отношение към разследването, не говори за нищо. По правило следствените органи предявяват обвинение само ако притежават материал, който потвърждава вината на заподозрения. На сегашния етап пред следствието стоеше важна задача: то трябваше сериозно да се заеме с Кьоко Ясуги. И новите факти изскочиха тъкмо оттам, откъдето никой не се надяваше.

 

 

Щом Мунесуе пристигна в участъка, дежурният побърза да му съобщи, че го очаква някакъв посетител. Когато се водеше разследване, обикновено в полицията идваха повече, външни хора. Но кой ли можеше да дойде толкова рано? В участъка нямаше още никой.

— Едно младо момиче. Не ви оставят на мира, а? — Дежурният се подсмиваше. Мунесуе изобщо не се сещаше на кого може да е дотрябвал. Отправи се към приемната. Като видя момичето, което веднага се изправи, щом той влезе, инспекторът възкликна:

— О, ти ли си била!

Шинко Тании бързо му кимна и незабелязано облиза пресъхналите си устни.

— Какво те води насам толкова рано? Още ли те разкарват по онова дело?

— Извинете ме, моля ви. Сигурно ви преча на работата. Знаете ли, мене ме изхвърлиха!

— Изхвърлиха ли?

— Да. Ясуги-сан ме уволни.

— Гледай ти… А защо?

— Нямам представа. Но май госпожата не остана доволна, че тогава се намесих.

— Какво от това? Нали не си сторила нищо лошо. Напротив, само си помогнала на полицията. Пипнала си крадец.

— Излиза, че тъкмо туй не е трябвало да правя. Всъщност следвах нарежданията на инспекторите, а госпожата побесня. Каза, че нейното име не бивало да се свързва с полицията.

— Но нали Коори беше повикал полицаите!

— Тя ми рече: „Не трябваше да търчиш в управлението и да дрънкаш глупости“.

— И затуй ли те изгони?

— Да. На всичко отгоре излезе, че те не са ме наемали. Един вид по свое желание съм дошла и съм останала у тях. И ето на, когато ме изгони, не мога и дума да кажа.

— Сега какво ще правиш? Има ли къде да отидеш?

Мунесуе огледа Шинко. Беше облечена със същите дрехи. Но този път до нея стояха два куфара. Тогава той се бе учудил на бързината, с която момичето бе придобило столично лустро, но днес му се видя жалка. Сигурно защото знаеше, че са я уволнили.

Да пусне това момиче в токийската месомелачка, без да се опита да й помогне — все едно съзнателно да я остави да я разкъсат.

— Не се тревожете, имам къде да отида. Господин Коори се съжали над мен. Каза ми, че известно време ще ме вземе в неговата кантора.

— Май кантората му се намира в някакъв хотел в Шинджуку.

— Да. Той обеща да ми намери и стая в хотела. За мен така дори е по-добре. Та затова дойдох при вас — Да се сбогуваме. Сега ще живея далеч оттук, кой знае дали някога ще имам път насам…

— Много мило от твоя страна. Добре, че веднага си намерила работа.

— Не ще и дума! Когато Ясуги-сан ме изгони, просто не знаех какво да правя. Какъв смисъл има да се връщам в Яцуо? И тогава реших: ако ще да умра, но ще науча нещо.

— Браво! И какво искаш да учиш? — полюбопитствува Мунесуе.

— Толкова много неща има! Бъдещето ще покаже.

Още съм млада, всичко искам да опитам.

— Да, човек се учи, докато е млад. Но внимавай, не се увличай. Младостта никога няма да се върне.

Мунесуе се усети, че говори някак твърде нравоучително, и му стана неудобно. Момичето можеше да си помисли, че се съмнява в нейната порядъчност.

— Разбирам. Ще внимавам, загуби ли нещо човек — после не може да го върне.

По интонацията й разбра, че е отгатнала скрития подтекст на думите му.

И в този миг Мунесуе сякаш прогледна, някаква смътна мисъл го загложди още когато Шинко му съобщи, че е уволнена. Ами ако Кьоко Ясуги е изгонила момичето, за да я отдалечи от участъка в Коджимачи, където се водеше следствието по убийството на Джони? От нейните приказки Ясуги вероятно е разбрала, че се познава с полицаите, които бяха ходили в Яцуо, и се е страхувала да не би тази бъбрица да изтърси нещо, което не трябва. Затова се е помъчила да я изпрати в Шинджуку, в кантората на мъжа си. Ако зависеше от нея, сигурно щеше да я върне обратно в Яцуо.

„Кьоко Ясуги е недоволна, че Шинко Тании е влязла във връзка с полицията. Следователно има какво да крие“ — помисли си Мунесуе.

— Господин полицай, какво ви е?

Думите на Шинко го върнаха към действителността.

— О-Шин-чан, имам една молба към теб.

— Молба ли? Каква? — с най-невинен вид, като го поглеждаше под око, попита тя.

— Би ли ми помогнала да науча нещо за госпожа Ясуги?

— Какво е сторила? — Очите й светнаха от любопитство.

— Нищо особено. И не бързай като пале, моля те.

— Е, щом няма нищо, тогава защо да говорим.

— Мислиш ли, че тя може…

— По-двуличен човек от госпожата не съм срещала! Като я гледаш по телевизията или в някое списание, ще си речеш — идеална жена: красива, умна, предана съпруга и любеща майка. А всъщност е такава егоистка, каквато няма втора на тоя свят! И мъжа си, и децата си е оставила на грижите на прислугата. Според мен децата изобщо не я интересуват. Да не говорим за домакинството! Че тя нито веднъж не е сготвила нещо, никога не й се е случвало да пере. А се представя за най-добрата съпруга и майка в Япония! Просто да се побърка човек, честна дума…

— Я гледай как се нахвърли върху нея!

Не изглеждаше на обидена, по-скоро още в началото у нея се беше породила омраза към Кьоко Ясуги. Какво пък, толкова по-добре.

— А каква беше вашата молба! — Шинко гледаше Мунесуе с интерес.

— Трябва да установя къде е била Кьоко Ясуги… хм… госпожа Ясуги на седемнайсети август и на двайсети и втори октомври.

— На тези две дати ли? А какво се е случило тогава?

— Виждаш ли, това сведение ми е необходимо за една справка. Ако трябва да бъда по-точен, интересува ме времето между осем и девет вечерта на седемнайсети август и някъде към шест сутринта на двайсет и втори октомври.

— Заради това ли бяхте дошли тогава в Яцуо?

— Да речем… — трябваше да се съгласи Мунесуе.

— Разбирам, разбирам, наричат го алиби, нали? — Шинко щеше да се пръсне от любопитство. Мунесуе тъкмо се канеше да й отговори, но тя го изпревари: — Разбера ли нещо, веднага ще ви уведомя. Ще изкарам всичките и кирливи ризи!

— Спокойно, Шинко, не се увличай. Ясуги-сан нищо…

— Добре де! Знам какво да направя. Ще отида в читалнята и ще прегледам старите вестници, за да науча какво е станало на седемнайсети август и на двайсет и втори октомври. Само по заглавията мога да се досетя какво дело разследвате. И момичето кимна към вратата на следствения отдел. Да, тя се оказа много по-съобразителна, човек можеше да се подведе по лекомислената й външност.

— Хитро си го намислила. Но никой не трябва да знае за нашия разговор.

— Бъдете спокоен. Иначе ще излезе, че съм издала господарката си. По-добре е да си мълча.

— Щом всичко ти е ясно, няма какво повече да добавя. Само за едно ще те помоля: дръж се така, че… госпожа Ясуги да не се досети за нищо.

Мунесуе почти не разчиташе на помощта й. Но само след два дни Шинко се обади.

— Всичко научих — задъхано рече тя в телефонната слушалка.

— Кога успя?

Инспекторът не можеше да повярва, че момичето толкова бързо се е справило със задачата.

— Оказа се, че на седемнайсети август си е била в къщи. Наистина това не е съвсем сигурно.

— Била си е в къщи ли?

— Просто на този ден нищо не е отбелязано.

— Нима си води някакъв дневник?

— Да, когато й се налага да излезе, всичко записва най-внимателно. А щом няма нищо вписано, значи си е била в къщи.

— А на двайсет и втори октомври?

— На тази дата е била някъде.

— Виж ти. И къде е ходила?

— Предния ден, на двайсет и първи октомври, в град Такасаки е имало събрание, на което е говорил господин Коори. Тя е отишла с него.

— Какво говориш?! Нима е била в Такасаки? — възбудено възкликна Мунесуе.

— Какво чудно виждате в това? Изплашихте ме.

— Извинявай. Значи в Такасаки, който е в префектура Гумма? — уточни той.

— Че има ли и друг град със същото име?

— Не, разбира се, че няма. Сведенията точни ли са?

— Съвсем. Преписах ги от програмата, на господин Коори.

— Вярно, забравих, че вече работиш в неговата кантора. — Мунесуе се замисли за миг. Информацията беше много важна. От Такасаки до Йокогава едва ли има и трийсет километра. Значи предния ден, когато е загинала Тане Накаяма, Кьоко Ясуги се е намирала е Такасаки, тоест на трийсет километра от това място. — Слушай, Шинко, а дали двамата са нощували там на двайсет и първи октомври? Или още същия ден са се върнали в Токио?

— Събранието се е състояло в градския клуб и е било разделено на две части: първата от три часа, а втората — от седем. После е имало разговор с жителите от града, след който са били поканени на вечеря, а са пренощували в странноприемницата „Торикава“. Всичко е отбелязано в програмата.

— Много ми помогна, безкрайно съм ти благодарен.

— Няма за какво. Всичко това страшно ми харесва. Същински детектив съм: — рече момичето и многозначително добави: — Знам и още нещо…

— Какво?

— Същия ден баба Тане Накаяма е паднала от язовирната стена, която е близо до Мацуида, и се е пребила. Това не е ли същата Тане Тании, за която разпитвахте в Яцуо?

— Ти…

— И друго: Мацуида е само на две крачки от Такасаки…

— Вече не се съмнявам, че наистина си родена за детектив. Само че не бива повече да си вреш носа в тая работа.

— Ако ви е необходимо още нещо, обръщайте се направо към мен. С удоволствие ще ви помогна — развълнувано завърши Шинко Тании.