Сейичи Моримура
Плюшеното мече (17)

2

Мунесуе не се интересуваше нито от романи, нито от стихове. Той смяташе, че литературата е един измислен свят, в който хората, надарени с творческо въображение, се забавляват посредством думите.

За него, човекът, който водеше борба със злото и престъпността, „словесните игри“ бяха недопустим разкош.

След като стихосбирката на Ясо Сайджо беше вече в ръцете му, Мунесуе реши да направи справка за поета. В библиотеката на полицейския участък имаше енциклопедия. Инспекторът намери в нея раздела „Литература“, а сетне потърси статията за Ясо Сайджо.

„Ясо Сайджо (1892 — 1970), поет. Роден в Токио. Учил в английско училище, после следвал английска и японска филология в Токийския университет. Голямо влияние за изграждането на неговия литературен стил оказва преподавателят по английски език професор Йошие Хашимацу; по това време се утвърждават и основните творчески принципи на поета. През 1919 г. публикува първата стихосбирка «Пясъчна камбана» Неговите изискани романтични стихове получават високо признание. През 1921 г. става преподавател в университета. През 1920 г. излиза сборникът му с преводна поезия «Белият паун», а по-късно — и поетичните му книги «Неизвестната любима» и «Восъчната кукла» (1922). През 1923 г. Сайджо учи в Сорбоната, където изследва френската поезия от началото на XVI в. Става член на поетичния кръжок на Маларме, сближава се с поетите символисти, привърженици на Валери. След завръщането си в родината е професор в университета и е признат за основоположник на японската символистична поезия. Излизат поетичните му книги «Сборник стихотворения от Ясо Сайджо» (1927), «Чудесната загуба» (1929) и «Златният замък» (1944). Най-голямо влияние върху съвременниците му оказват неговите сборници «Кралят на поетите», «Белият паун» и «Восъчната кукла». Важна роля за развитието на детската поезия изиграва сборникът «Червената птица». През 1924 г. биват отпечатани «Пълни събрани стихотворения за деца от Ясо Сайджо» Поетът заема водещо място в областта на песенната поезия, създава близо шест хиляди стихотворения, по които е написана музика. След Втората световна война освен стихосбирката «Шепа кристали» излиза и неговото «Изследване на творчеството на Артюр Рембо» (1967)“.

Ето какво пишеше в енциклопедията.

Ясо Сайджо и Джони Хейуърд… Мунесуе откъсна очи от енциклопедията и втренчи поглед пред себе си. Какво общо можеше да има между този изтънчен лирик, роден в Япония, и негъра от нюйоркските вертепи?

Инспекторът започна да прелиства книгата страница по страница. Макар и да не разполагаше с доказателства, че стихосбирката е принадлежала именно на Хейуърд, Мунесуе имаше предчувствието, че това е така.

Сборникът беше отпечатан през 1947 година. Издателството вече не съществуваше: бяха минали повече от двадесет години. На също толкова беше и сламената шапка, намерена в парка „Шимидзудани“.

Джони Хейуърд… Сламената шапка… Ясо Сайджо… Каква ли е връзката между тях? Може би стихосбирката ще му подскаже? Трябва първо сам да се опита да я открие, а вече след това ще предаде книгата на оперативната група.

Мунесуе бавно прелистваше страниците. Буквите едва личаха върху грубата хартия от следвоенните години. Вече беше към края на книгата и започна да го обзема отчаяние. Толкова внимателно се вглеждаше във всяка дума, а досега не успя да открие нищо, което да изясни връзката между шапката и стихосбирката.

Навярно някой друг беше забравил сборника в колата.

Когато стигна до последната страница, Мунесуе трепна. Ръката му застина във въздуха, пред очите му сякаш блесна мълния.

Какво стана с моята сламена шапка, мамо?

Шапката, дето отлетя в дефилето през онова лято,

когато отивахме от Усуи за Киридзуми.

— Най-после! — неволно се изтръгна от него. В стихосбирката на Ясо Сайджо той откри сламената шапка. Инспекторът дори се разтрепери от вълнение.

Аз толкова обичах тази шапка, мамо!

Колко тъгувах за нея тогава!

Но вятърът връхлетя внезапно…

Насреща ни идваше млад търговец, мамо!

Носеше сини гети и ръкавици.

Той хвърли стоката си на земята и се спусна след шапката,

ала тя беше полетяла надолу.

Дефилето бе толкова стръмно и склоновете му

бяха обрасли с трева като човешки бой.

Какво стана с тази шапка, мамо?

Ирисите, дето растяха край пътя,

сигурно съвсем са увехнали,

а хълмовете са забулени с пепелносива есенна мъгла.

Може би под моята шапка

всяка вечер щурци са цвърчали?

Знаеш ли, аз мисля, мамо,

че тази сутрин в дефилето кротко се сипе сняг

и затрупва моята шапка от италианска слама,

някога блестящо нова,

заличавайки инициалите Я. С., които написах на дъното й.

Снегът се сипе толкова кротко, толкова тъжно…

Мунесуе няколко пъти препречете това доста дълго стихотворение. Когато вълнението му попремина, той почувствува как в сърцето му нахлува вълна от радост: най-сетне беше открил необходимото звено. Радостта му беше още по-голяма, защото силно го трогна самото стихотворение. Изведнъж си представи покъртителна картина: летен ден, майка и син вървят по огряна от слънцето долина и разговарят за сламената шапка. Лишен от малък от майчина ласка, той беше потресен от топлотата, с която поетът си спомняше за дните, прекарани с майка му.

Навярно Ясо Сайджо е написал стихотворението, когато майка му вече не е била жива или пък майка и син са живели разделени. А сламената шапка сигурно му е била подарена от нея.

Мунесуе сякаш ги виждаше — майка и син; хванати за ръце, се разхождат в летния ден, прекосяват прохладната долина, потънала в зеленина. Майката е млада и красива, а детето е съвсем малко. Пладне е, в разгара на лятото, наоколо е тихо, ведро и свежо.

Изведнъж на Мунесуе страшно му се прииска да отиде там, в онази долина. Интересно къде ли в Киридзуми има топли извори? Ако се тръгне от Усуи, вероятно ще са някъде на границата между префектурите Гумма и Нагано.

Вече си представяше далечния планински извор, когато трепна, поразен от неочаквана мисъл. Нали Джони Хейуърд е споменал, че отива в Япония, за да види „кисми“, Думите „кисми“ и „Киридзуми“ безспорно си приличаха. Съседката на Джони беше чула „кисми“. А той сигурно е казал „Киридзуми“.

Сламената шапка и Киридзуми!

И така две неща, които по най-тесен начин бяха свързани с негъра, неочаквано се намериха в книгата на Ясо Сайджо. Мунесуе веднага отиде да информира оперативната група за своето откритие.

Съобщението му направи впечатление. Относно сламената шапка нямаше разногласия, но бяха изказани съмнения за сходството между „кисми“ и „Киридзуми“.

— И все пак аз мисля, че това е така — настояваше Мунесуе. В края на краищата нали и таксиметровият шофьор погрешно беше чул „стоха“ вместо „строхет“. Никой не беше чувал Хейуърд да произнася звука „р“. Може би той го е изговарял някак по-особено?

Разбира се, нюйоркските предградия, както и токийските си имаха свой диалект. Възможно е там да е възприето да се изпуска „р“-то?

Ала в оперативната група нямаше човек, който да знае добре английски език. Още повече, че ставаше дума за харлемско произношение.

— Не бива да се доверяваме на предположения. Ще се консултираме със специалисти — реши инспектор Насу, който пръв дойде до единствено правилния извод.

Обърнаха се към професор Тошиюки Миятаке, най-големия специалист по въпроса в Токийския институт за чужди езици. Той обясни:

— Тъй като територията на Съединените щати е огромна, а лексиката и особеностите на произношението непрекъснато се изменят, „географски“ езикът се дели на т.нар. съвършен, източен и южен английски език. В Ню Йорк говорят предимно съвършен английски, който включва в себе си и елементи от източното наречие. Що се отнася до редукцията на звука „р“ в думите straw hat и Kirizumi, за които питате, в американското произношение тя не се отбелязва.

— Не се отбелязва — повтори разочаровано Мунесуе, който с „откритията“ си заслужи правото сам да разговаря с професора.

— Случва се, естествено, даден звук да не се произнася под влияние на съседния както в рамките на една дума, така и при свързването на отделните думи. Например някои американци в думите asked и stopped не произнасят съгласните „к“ и „р“ и ние чуваме aest и stat. Понякога се редуцират началните и двойните съгласни, но това, за което вие питате, не се среща.

Мунесуе посърна. Мислеше, че е открил нещо, а сега надеждите му рухнаха. Почувствува, че едва се държи на краката си.

— Що се отнася до звука „р“, той е толкова важен в американския вариант на английския език, че по-скоро той оказва влияние на останалите звукове. Случва се в дадена дума да няма „р“, но ако следващата започва с гласна, то между тези две думи се вмъква сонорното „р“. Например „видях това“ — saw it или „той и аз“ — he and me — се произнасят като: sj: rit и hi: randmi. Моля да ме извините за лошото произношение. И все пак редукцията на „р“ е възможна — утеши го професорът.

— Какво значи „възможна“?

По лицето на Мунесуе се плъзна лъч на надежда.

— Възможна е, но не е закон.

— Все едно. Единственото, което ме интересува, е среща ли се в разговорната реч?…

— Вие, струва ми се, питахте за мнението ми на учен? — Тошиюки Миятаке явно беше недоволен от пренебрежителното му отношение към науката.

— Виждате ли… ъ става въпрос… ъ… С една дума, много ви моля, професоре, да ми кажете какво мислите вие като голям специалист: среща ли се такова произношение, дори ако то „не е закон“? — побърза да заглади грешката си Мунесуе — само това липсваше: заради някаква случайно изтървана фраза да се лиши от помощта на професора.

— В Съединените щати английският език е различен не само във всяка област, но и във всеки социален слой. В училищата се изучава литературен английски. Японец, който е учил този език у нас, няма да разбере нищо от речта на един кокни^[1] или един бруклинец. А в нюйоркските предградия живеят заедно ирландци и скандинавци, азиатци и италианци, испанци, порториканци, евреи, негри южняци и какви ли не още. От само себе си се разбира, че в тези покрайнини всеки изопачава английския по свой начин и съвсем естествено, изяжда някои звукове. Испанците например обикновено проточват „р“-то. Но някои от тях в желанието си да скрият испанското си произношение го изговарят съвсем леко, което води до пълното му изпадане.

— Значи такъв човек може да произнесе „стоха“ вместо „стро хет“ и „кисми“ вместо „Киридзуми“? — Гласът на Мунесуе неволно трепна. Нали Джони Хейуърд беше живял в испанската част на Източен Харлем.

— Напълно допустимо — потвърди професорът.

По такъв начин пред оперативната група най-неочаквано се откри възможността да продължи издирванията си, сега вече в Киридзуми. „Ключът към разгадаването на убийството на Джони Хейуърд ще трябва да се търси именно там“ — мислеше си Мунесуе, когато се сбогуваше и благодареше на професора.