Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2010-2012 г.)

Издание:

Японски детектив

Едогава Рампо. Чудовище в мрака

Сейичи Моримура. Плюшеното мече

Библиотека „Лъч“ №71. Разузнавачески и приключенски романи и повести

Превод от японски: Дора Барова

Превод от руски: Елена Матева

Редактор: Малинка Баева

Художник: Панайот Панайотов

Художествен редактор: Александър Стефанов

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Емилия Кожухарова

Първо издание. Тематичен №23/95366-5637–335–84.

Дадена за набор месец февруари 1984 година.

Подписана за печат месец април 1984 година.

Излязла от печат месец май 1984 година.

Поръчка №87. Формат 1/32/84/108. Печатни коли 22,50.

Издателски коли 18,90. УИК 19,98. Цена 2,28 лева.

История

  1. —Добавяне

4

Кьоко Ясуги даде следните показания:

— Когато видях Джони, радостта от срещата ми с него се сля с отчаянието: какво ще стане с мене сега… Той ми разказа, че в Ню Йорк му попаднала моята книга, от нея научил къде може да ме намери. Още с пристигането си на летище „Ханеда“ веднага ми се обади. Уговорихме се да се видим в „Токио бизнесмен хотел“. В него се намира кантората на мъжа ми и аз си помислих, че там никой няма да ни безпокои. Бащата на Джони, Уил, беше дошъл в Япония след войната с окупационните войски. Тогава се запознахме. Преди да го срещна, живеех в Токио у роднини и учех в един девически колеж. Когато бомбардировките зачестиха, аз се върнах в къщи. Но столицата ме мамеше, не можех да понасям скучния провинциален живот. Отново заминах за Токио, убедих родителите си, че трябва да завърша образованието си. Този път никак не ми беше леко, понякога дори нямаше къде да пренощувам. Уил ме спаси от падението. Много беше претеглил заради цвета на кожата си, но излезе истински мъж, смел и добър, по-добър от него не съм срещала. Обикнахме се и заживяхме заедно. На близките си съобщих, че съм започнала работа. Скоро ни се роди син.

Когато Джони навърши две годинки, отидохме до Киридзуми. Някой ми беше казал, че там работи една моя далечна роднина, също родена в Яцуо. А стихотворението беше отпечатано на салфетката, в която Тане-сан ни зави закуската. Много ми хареса и аз преразказах съдържанието му на Уил и Джони. И през ум не ми е минало, че то може да направи толкова силно впечатление на момчето, та той беше съвсем малък тогава. Джони поиска сламена шапка и аз му купих една в село Мацуида.

Скоро Трябваше да се разделим. Частта на Уил получи заповед да се върне в Америка. Бракът ни не беше официално оформен. А по онова време на американските войници разрешаваха да вземат в родината си само членовете на своето семейство. Пък и родителите ми в никакъв случай нямаше да се съгласят да се омъжа за чужденец, още повече за чернокож — нали произхождам от стар род. С една дума, не можехме да се оженим, въпреки че Уил много настояваше.

И стана така, че той се завърна в Америка с малкия Джони. Преди да заминат, аз му подарих стихосбирката на Ясо Сайджо — за спомен от чудесната ни екскурзия до Киридзуми. Решихме, че след време, когато успея да убедя родителите си, ще отида при тях в Америка. А сама в Япония, без средства за съществуване не бих могла да дам добро възпитание на нашето дете. Освен това Джони щеше да бъде един вид залог, че ще отида в Ню Йорк.

Щом изпратих Уил, веднага се върнах в Яцуо с надеждата да склоня родителите си и да последвам мъжа си. Но все не намирах сили да подхвана този разговор, а роднините ми междувременно ме сватосаха за Коори. После се сгодихме и вече не можех да призная за връзката си с Уил.

Всичките ми мисли бяха там, в Америка, при Уил и Джони, но аз се омъжих за Коори и живях с него дълги години. През цялото време нито за миг не съм забравяла своя син. И когато той, вече голям, дойде при мен, бях безкрайно щастлива. Но радостта от срещата ни премина и ме обзе ужас. Коори не знаеше, че преди сватбата съм живяла с негър и имам дете от него. Естествено, Кьохей и Йоко също не подозираха, че имат брат. Какво да направя, за да се спася и да запазя семейството си? Мъчех се да намеря някакво разрешение. И тогава през главата ми мина безразсъдната мисъл: Джони трябваше да изчезне, друг изход нямаше. Никой не знаеше, че сме се срещали. Той разбираше, че може да ми създаде неприятности, и ние се виждахме само на такива места, където Джони нямаше да привлече вниманието на околните.

От него научих, че баща му починал малко преди той да тръгне насам. Но че Уил се е принесъл в жертва, за да може синът ни да замине за Япония, чух за първи път от вас, господин полицай. Джони ми каза, че не иска да се връща в Съединените щати. Беше решил да смени гражданството си и завинаги да се засели в Япония. Уверяваше ме, че няма да ми пречи, просто ще бъде до мен. Но ако Джони бъдеше наблизо, моето минало неминуемо щеше да излезе наяве. А това означаваше край за мене. Молех го да си отиде, но той не искаше и да чуе. Бях отчаяна.

Тогава реших да го убия и затова му определих среща на седемнадесети август в осем часа вечерта в парка „Шимидзудани“ Предварително бях разучила, че по това време паркът е безлюден и следователно лесно щях да се скрия. Ала когато видях Джони, силите ми ме напуснаха. С върховно усилие на волята се съвзех, извадих ножа и за да запазя себе си и моето семейство, нанесох удара. Но само нараних Джони. Той разбра всичко: „Мамо, аз ти преча, не съм ти нужен“… Думите са безсилни, за да мога да предам мъката, която прочетох в неговите очи. Докато съм жива, няма да забравя този поглед. Аз… аз… ей с тая ръка се опитах да убия сина си. Нямах сили да довърша замисленото, изпуснах ножа и тогава Джони с един удар заби острието дълбоко в гърдите си. А на мен каза: „По-скоро си върви“ И още: „Мамо, няма да умра, докато ти не се отдалечиш оттук, за да бъдеш в безопасност“. Животът вече го напускаше, а той се грижеше за сигурността на своята майка, която искаше да го убие. Оттогава нямам ни минута покой. Принесох в жертва детето си, за да запазя своето семейство и положението си в обществото, и сега не ми остава нищо друго, освен да нося тежкия си кръст до края на дните си.

— Кога и по какъв начин убихте Тане Накаяма?

— Нямах никакво намерение да я убивам. От вестниците научих, че полицията е тръгнала по следите ми и без съмнение щеше да стигне до Киридзуми. Затова реших да проверя дали Тане-сан си спомня, че някога съм ходила там. Чиста случайност е, че отиването ми при нея съвпадна по време с вашето посещение в Киридзуми.

— Защо искахте да скриете, че сте ходили в град Такасаки?

— Срещата ми с Тане-сан трябваше да остане в тайна. Ето защо се споразумях с мъжа ми, че ще го съпровождам като частно лице и няма да говоря на събранието. На двадесет и първи октомври след събранието и срещата с жителите на града казах на мъжа си, че искам да се видя с една приятелка от колежа, която живее наблизо. Скришом от всички, късно вечерта, пристигнах в Юносава при Тане-сан. Разбрах, че тя добре помни както мен, така и „моето семейство“ — негъра и детето. Именно тогава ми дойде мисълта, че трябва да премахна Тане. Останах да пренощувам при нея, за да изчакам по-удобен момент. Между другото тя ми разказа, че недалеч от Юносава строят язовир и селото ще бъде залято. Изразих желание да се полюбувам на околностите и й предложих да се поразходим.

Беше съвсем рано, когато двете се изкачихме на язовирната стена… Наблизо нямаше жива душа. Тане-сан бе много оживена: същия ден очакваше да я навести внучката й, която работела в Киридзуми. Надяваше се, че разходката ще я ободри и внучката й ще види как тя още се държи. Изобщо не се съмняваше в мен. Дребна работа беше да я блъсна от стената. Беше съвсем лека, като перце. Дори не изпитах усещането, че съм бутнала долу човек.

 

 

След Кьоко Ясуги показания дадоха Кьохей Коори и Мичико Асаеда. По колата на Кьохей бяха открити следи от кръв и косъмчета, които според експертизата принадлежаха на Фумие Оямада. Кьохей позна кутийката си за контактни лещи и плюшеното мече. Така тази кутийка, която беше изпаднала от джоба му, когато бе заравял трупа, стана най-важната улика.

Приблизително по същото време в един полицейски участък в Шинджуку докараха група от десетина младежи, които в състояние на наркотично опиянение буйствали и устройвали оргии. Сред тях беше и дъщерята на Коори и Ясуги — Йоко. Кьоко Ясуги, която беше пожертвала сина си, за да защити Кьохей и Йоко, сега загуби и двамата.

На всичко отгоре Йохей Коори заведе дело за развод. Той обвини съпругата си, че е скрила важни факти от своята биография, които без съмнение биха възпрепятствали техния брак. Кьоко покорно се съгласи с развода. Тя разбираше, че мъжът й се страхува за политическата си кариера. А за нея лично всичко беше свършено. Вече нищо не й оставаше.

Но въпреки че загуби всичко, тя спаси човешкото си достойнство. И за това знаеха сътрудниците от следствения отдел в Коджимачи. Кьоко Ясуги го доказа, като направи пълни признания.

Изповедта й преобърна душата на Мунесуе. Най-неочаквано у него се породиха съмнения, които не му даваха покой. Досега той винаги беше смятал, че хората не заслужават доверие. Но за да изтръгне на всяка цена признание от Ясуги, Мунесуе настървено бе предизвиквал съвестта й. Значи някъде дълбоко в душата му все пак беше жива вярата му в хората…

Следствието приключи, престъплението беше разкрито, но никой не изпитваше радост от това.