Сейичи Моримура
Плюшеното мече (48)

3

Ниими се върна от Ню Йорк с Кьохей Коори и Мичико Асаеда. След като ги предаде в ръцете на полицията, побърза да се срещне с Оямада.

— Тя е мъртва — посрещна го той.

В гласа му се прокрадваше стаена мъка. До последния момент имаше някаква надежда, но сега всичко беше свършено.

Ниими знаеше, че е дошъл краят на неговата първа и последна, истинска любов. Повече никога няма да може да обича така, както обичаше Фумие. В целия му живот, който в очите на другите беше добре уреден, тази любов бе единственото отстъпление от правилата, тя го правеше да прилича на самия себе си. Ала щастливото време свърши. Сега отново ще трябва да се бори за успеха, да пресмята всяка своя стъпка. Какво да се прави. Сам си беше избрал този път.

— Ниими-сан, много съм ви благодарен.

Беше искрен. Да, Ниими бе похитил съпругата му. Но когато Оямада се убеди, че Фумие е мъртва, гневът му се изпари. При това съперникът му направи достатъчно, за да изкупи вината си. Макар и да бе убеден, че всъщност той се стараеше преди всичко заради себе си.

— Оямада-сан, как ще живеете занапред? — попита Ниими.

— Право да ви кажа, не знам, сега нямам желание за нищо — отвърна той. — Ще трябва, разбира се, да си потърся някаква работа…

Без парите, които печелеше Фумие, беше загубен.

— Ако ми позволите, ще се помъча да ви намеря нещо подходящо — плахо предложи Ниими.

— Благодаря, много сте любезен. Но не искам да злоупотребявам с вашето великодушие — решително отказа той.

Смъртта на Фумие трябваше да сложи край на техните отношения. Оямада не искаше по-нататъшният му живот да зависи от любовника на покойната му жена. Ниими разбра това и не настоя.

— Е, време е да тръгвам — каза той.

— Да — отговори Оямада. — Желая ви всичко хубаво.

Сбогуваха се. Никога повече нямаше да се срещнат. Бяха делили любовта на една жена и с внезапната й смърт и двамата загубиха най-скъпото в живота си. Нищо не можеше да им замени Фумие. Общата мъка ги сближи и раздели завинаги.