Сейичи Моримура
Плюшеното мече (45)

2

„Всички улики са срещу теб!“ На Кьохей му притъмня пред очите, когато чу тези страшни думи. Очертанията на заобикалящите го предмети се разляха, цветовете избледняха. Само в ушите му като ехо отекваше гласът на Ниими. Не закара веднага колата на ремонт, все отлагаше от днес за утре и ето какво стана. Щом успяха да го открият тук, значи нямаше къде да бяга. Кой би помислил, че ще го намерят в Ню Йорк!

„Синът на Кьоко Ясуги и Йохей Коори блъска жена и заравя трупа й…“ „Скритата болест на образцовото семейство…“ В главата на Кьохей едно подир друго се мяркаха подобни вестникарски заглавия. Това означаваше край, и то не само за него, а и за репутацията на майка му. А сигурно щеше да се отрази и върху политическата кариера на баща му. Кьохей изобщо не уважаваше родителите си, но добре разбираше, че без тях не струваше и пукната пара.

Как щеше да живее занапред? Да започне от нулата? Не можеше да се каже, че ненавижда бедността, защото не я познаваше. Откакто се помнеше, винаги е бил задоволен. Само да пожелаеше нещо, и прищявката му начаса се изпълняваше. Всички материални блага бяха на негово разположение. А сега щеше да се лиши от това. Нещо повече: сигурно щяха да го осъдят, а после да го тикнат и в затвора. Щяха да го откъснат от всичко красиво, приятно, вкусно и радостно в живота и щяха да го пъхнат в някаква воняща килия с разни отрепки. Само като си го представеше — целият настръхваше.

И все пак затворът не беше най-страшното. Ами ако го осъдеха на смърт?

Смъртно наказание… Беше виждал по филмите и бесилка, и електрически стол. В съзнанието му изплуваха зловещи картини и започна да му се струва, че всичко това вече бе срещал някъде в живота.

— Е, да тръгваме — твърдо рече Ниими.

„Не, няма да ви се дам — реши изведнъж Кьохей. — Тук не е Япония, а Америка. Този тип като че ли е сам, трябва да бягам. Няма да им се оставя жив да ме хванат.“ Той рязко се обърна и се спусна към вратата. Не може да се каже, че свари Ниими неподготвен, просто онзи не очакваше, че младежът ще зареже момичето и ще реши да офейка сам.

Ниими се забави само за миг. Но през това време Кьохей успя да пресече широкото фоайе на хотела и почти стигна до изхода. Двойната врата, поставена с цел да се поддържа вътре постоянна температура, имаше една външна — „въртяща се“, и друга — вътрешна врата, автоматично отваряща се стъклена преграда. Погълнат изцяло от мисълта за бягството, приковал поглед към улицата, Кьохей забеляза само външната врата. И както тичаше, връхлетя върху прозрачната преграда.

Глух удар — и нещо като пружина го отхвърли назад. За секунда съзнанието му се замъгли. Хората във фоайето учудено го погледнаха. Стори му се, че отвсякъде към него се спускат служители от хотела. Ужасен, той се помъчи да се изправи на крака, но тутакси пред очите му всичко заплува и преди да загуби съзнание, ядосано си каза: „Така е, като нямам лещи“…

Кьохей беше силно късоглед. Не обичаше да носи очила и използваше контактни лещи. Преди около три месеца излезе от къщи и забрави да си ги сложи. И оттогава не можеше да ги намери. Тъкмо се канеше да си поръча нови, когато се случи нещастието. Ако онази нощ беше с тях, сигурно нямаше да прегази жената. Сам си беше виновен за всичко. Изгуби лещите, блъсна се във вратата и не успя да избяга. Прозрачното, празно пространство се изправи срещу него и го отблъсна назад. И този удар сякаш го изхвърли от живота.

Магазинът „Кинрюдо“ в шести квартал на улица „Гиндза“ се славеше като един от най-добрите. Освен всевъзможните очила тук се продаваха и ръчни чаровници.

В магазина потвърдиха, че кутийката се използува за контактни лещи и е направена в съответствие с новия модел, разработен от специалистите на фирмата.

В списъка на купувачите фигурираше и името на Кьохей Коори. В молбата си Оямада беше посочил точно него като най-вероятния виновник за престъплението. На времето се бяха отнесли скептично към подозренията му: нямаше достатъчно улики и полицията реши да почака. Сега разследването пое криминалният отдел. Когато направиха справка за местонахождението на Кьохей Коори, оказа се че той се намира в Съединените щати. Приблизително по същото време на адреса на Йохей Коори пристигна известие от Ню Йорк с което го информираха, че неговият син е в болница. А в участъка на град К. се получи писмо от Ниими, в което съобщаваше, че той разполага с факти, доказващи вината на Кьохей.