Сейичи Моримура
Плюшеното мече (42)

1

Бащата на Джони Хейуърд е бил в Япония с окупационните войски. Вероятно е имал там някаква връзка с японка, от която се е родило дете. Когато са се завръщали в родината си, американските войници са изоставяли своите възлюблени. А ако случайно са имали дете, то обикновено е оставало при майката. Повечето от тези жени са били професионални проститутки. След изтеглянето на американските части нещастните деца, в чиито жили тече смесена кръв, са били захвърляни от родителите си и са ставали обществено бреме.

Малцина са били онези щастливци, избраници на съдбата, които са заминавали заедно с бащите си за Съединените щати. Не е изключено Джони да е бил един от тях. Изглежда, нещо е попречило на майката да последва рожбата си и по такъв начин „семейството“ се е разпаднало.

Може да се предположи, че в родината си Хейуърд старши известно време е криел за съществуването на сина си и едва след женитбата си с Терез Норуд е записал детето като родено от техния брак. При това сигурно е променил и рождената дата на Джони. После Терез е починала. А Уил Хейуърд, който бил съсипал здравето си от непрекъснатото пиене, навярно предложил на сина си (който по всяка вероятност отдавна е знаел къде живее истинската му майка) да отиде в Япония, за да я види. За да набави пари за пътуването, бащата се хвърля под една кола, а Джони с полученото обезщетение заминава за Япония. Ала Уил напразно жертвал живота си: синът му бил убит. От кого? И защо?

Страшно предположение се мярна в главата на Кен Шефтън.

Дали се е зарадвала „японската майка“ на пристигането на Джони? Като всяка истинска майка би трябвало да се зарадва. Може ли да бъде другояче: нейното момче, което е мислела, че няма да види никога и което бащата е завел в Съединените щати като невръстно дете, се връща при нея вече голям мъж! Коя майка няма да си загуби ума от щастие? Навярно е носила в себе си образа на рожбата си, която е била далеч от нея, някъде отвъд океана. Кой знае, може би двамата са застинали в прегръдка, без да имат сили да промълвят нито дума.

Ами ако майката през това време се е омъжила и е създала ново семейство? Вероятно има и други деца. И мъжът й нищо не подозира за нейното минало. Той и децата я обичат и уважават. И животът си тече с обичайния ритъм. Едно щастливо японско семейство със средни доходи. И най-неочаквано като гръм от ясно небе се изтърсва чернокожият син. Разбира се, майката знае, че той е нейно дете, знае, че преди повече от двадесет години баща му го е отвел в родината си. Знае го прекрасно и в същото време не иска да го знае.

Когато мъжът й научи, че има и друг син, това ще бъде голям удар за него. „Японските деца“ също ще бъдат шокирани. Без съмнение всички ще си представят бурното й минало. И тогава тя, доведена до отчаяние… „Възможно ли е една майка да посегне на собственото си дете?“

Този въпрос сложи край на съмненията на Кен.