Сейичи Моримура
Плюшеното мече (38)

3

Кьоко Ясуги бълваше змии и гущери. Как съжаляваше сега, че бе приела Шинко у дома си! Когато пристигна у тях и се представи за нейна далечна роднина, първата й мисъл бе да й покаже вратата. Но тъкмо тогава прислугата беше излязла в отпуск, а Шинко й се видя оправно момиче и Кьоко реши да я вземе. И ето докъде доведе всичко това.

— Защо трябваше да уведомяваш полицията — хокаше я тя. А на всичко отгоре Шинко явно беше много доволна от постъпката си и това още повече я вбесяваше.

— Обадих се в участъка на Йоко-сан — сърдито се оправдаваше момичето. Беше й обидно: помогна да заловят крадеца, а сега й се карат, сякаш е сторила кой знае какво.

— Предали сте го на полицията — и край. А ти си ходила там и си дрънкала разни глупости. Защо?

— Ама нали… трябваше да се изясни…

— Всичко е било ясно още от самото начало. Открила си престъпника, помогнала си да го задържат — и другото не е вече твоя работа. Не разбираш ли, че не бива да имам вземане-даване с полицията. Това може да навреди на кариерата ми.

— Е, стига, не се сърди. — В стаята влезе Йохей Коори, за да успокои побеснялата си съпруга.

— А ти си присъствал тогава и не си взел мерки, за да предотвратиш намесата на полицията — нахвърли се върху него Кьоко. — Нали онзи младеж нищо не е откраднал, можеше и да не се бие барабан.

— Виж какво, никой не знаеше защо се е вмъкнал вкъщи. И в този случай е съвсем естествено да се повика полицията.

— Трябваше да го разпитате на място и вече след туй да звъните в участъка. Тоя тип е заявил, че Кьохей е сгазил някаква жена, после ще измисли друго нещо. Дори и да лъже, все едно, ще плъзнат разни слухове… Как не ви мина през ума, че това може да ме злепостави? Колко си недосетлив!

— Повярвай ми, и на мен никак не ми е приятно. На всичко отгоре по колата на Кьохей наистина има следи от катастрофа. Морито, изглежда, е прав.

— Боже мой, нима вярваш на този мошеник?

— Все едно дали вярвам, или не, но тази работа не ми харесва. Той носеше фотоапарат и светкавица. Нямаше вид на крадец.

— По-скоро е действал по нареждане на някой вестник или издателство. Искал е скришом да направи няколко интимни снимки. А сетне е забелязал, че колата е чукната, и веднага е използувал това като оправдание.

— Твърде много съвпадения. Научих, че в участъка на град К. е постъпило заявление, че някоя си Фумие Оямада е била прегазена от кола. Полицаите вече са огледали мястото на произшествието.

— Но какво отношение има синът ни към тая работа? Възможно е наистина онази жена да е била прегазена от кола, ала не виждам защо това трябва да се свързва с чукнатата кола на Кьохей? То се знае, полицията само това и чака — да обяви за престъпник сина на Йохей Коори и Кьоко Ясуги. Какъв подвиг! За да „открият“ убиеца, ще ни оплюят и окото им няма да мигне.

— Но Морито не е вестникар. Казват, че е търговски агент.

— Ами, те не работят толкова грубо. Сто на сто има нещо общо с пресата. Иначе защо ще се занимава с тази Оямада?

— Говори се, че Морито е приятел на мъжа й и действал по негова молба.

— Както и да е, но защо намесват Кьохей?

— Все пак полицията не е предприела нищо срещу него:

— Как да предприемат, като не разполагат с никакви доказателства. Трябва да имаш по-голямо доверие в децата си. Кьохей никога не може да направи такова нещо!

Разговорът между съпрузите прие друга насока. И Шинко беше забравена.