Сейичи Моримура
Плюшеното мече (37)

2

Кунио Морито, задържан на местопрестъплението и откаран в участъка в Коджимачи, даде някакви объркани показания в отговор на зададените му въпроси. Имал сериозни подозрения, че Кьохей, синът на собственика на къщата Йохей Коори, е прегазил човек. За да се сдобие с доказателства за това, той уж бил принуден да се вмъкне в гаража на Коори. Съобщи също така, че престъплението било извършено на двадесет и шести август в град К., близо до храма, вероятно към два и половина през нощта; името на пострадалата било Фумие Оямада, Добави още, че съответният полицейски участък сигурно разполага със сведения, които потвърждават думите му.

Всичко това не оправдаваше действията на Морито, но в същото време полицията не можеше да не обърне внимание на неговите показания. Решиха да се свържат с полицейския участък в град К. Оттам им отговориха, че подобна молба наистина е постъпила при тях, подадена е от съпруга на Фумие Оямада. Мястото около храма е обследвано, но не са били открити никакви следи от катастрофа.

И все пак не биваше да пренебрегват показанията на Морито. Полицаите разбраха, че зад гърба му стои някаква влиятелна фигура. И погледнаха с друго око на него. Но тъй като полицейският участък в К. не разполагаше с други данни за произшествието освен показанията на пострадалата страна, всъщност нищо не свидетелстваше, че е извършено престъпление. Дори да беше абсолютно сигурен, че Кьохей Коори е виновен, Морито нямаше право на своя глава да се вмъква в гаража. Това беше явно закононарушение. Още повече, че твърденията му не бяха подкрепени с доказателства.

Дори да бяха повярвали на Морито, полицията нямаше законно основание да наложи оглед на колата на Кьохей Коори. Проявиха филмовата лента, която взеха от Морито. Наистина виждаше се, че автомобилът е бил чукнат, ясно личаха някакви белези, но кой можеше да докаже, че са причинени от удар? Бащата на Кьохей беше виден политически деец и полицията не биваше да забравя това.

Наистина и досега не можеха да изяснят къде се е дянала Фумие Оямада. Морито твърдеше, че загадъчното й изчезване уж било най-сериозното доказателство. Но нямаше никаква причина изчезването на Фумие Оямада да се свързва с името на Кьохей Коори. Кой знае, може и съображения от личен характер да я принуждават да се крие. Синът на Йохей Коори сега се разхождаше из чужбина. Баща му пожела работата да се потули, тъй като нямаше претенции към Морито.

В полицията помъдруваха и накрая решиха да пуснат нарушителя, като му направиха строга забележка. Не му върнаха и заснетата лента.

По време на следствието няколко пъти викаха в полицията Шинко Тании, прислужницата в дома на Коори. Тя изобщо не изпитваше страх от полицаите и сама предложи да даде показания. Изглежда, тази история и доставяше удоволствие.

Един ден Шинко се сблъска в коридора с Мунесуе.

— Ах, господин полицай!

Инспекторът беше изненадан: не очакваше да види в мрачния коридор на участъка толкова модерно облечено момиче. Реши, че тя се обръща към някой друг, и се огледа.

— Господин полицай, това съм аз. Виждам, че съвсем сте ме забравили. — Момичето явно се усмихваше на него, на Мунесуе.

— Ааа, ти ли си. — Най-после се сети той. Ами да, това беше сервитьорката от странноприемницата „Мията“ — Много си се променила, не можах да те позная.

Инспекторът внимателно огледа събеседницата си. Дебел слой грим, нова прическа. Преди косите й свободно се спускаха на раменете, а сега бяха вдигнати назад във фризура, която напомняше на торта. От това лицето на момичето бе станало неузнаваемо. Беше облечена с модерна блузка, а полата й почти метеше пода. Никой не би повярвал, че е била прислужница в провинциална странноприемница. По-скоро приличаше на една от многобройните естрадни певици.

— Какво сте ме зяпнали? Смущавам се. — Тя кокетно изви тялото си. И маниерите й вече бяха други — на столичанка.

— Нима това си ти, О-Шин-чан?

— Шинко! Казвам се Шинко Тании.

— Кога пристигна в Токио?

— Почти веднага, след като си заминахте. Писах на едни далечни роднини и щом ми отговориха, тозчас долетях.

— За какво… ти е притрябвала столицата?

— Как защо? Странен въпрос! Може да ми се е приискало да постъпя в полицията. Нямах представа, че вие работите в този участък.

— Какво толкоз чудно виждаш във въпроса ми? Та ти ей тъй, без определена цел, си „долетяла“ в Токио. Ако, не дай си боже, ти се случи нещо, няма да има кой да ти помогне.

— Как да няма! Живея в дома на депутата от парламента господин Йохей Коори. По-точно, къщата е на госпожа Кьоко Ясуги…

— В къщата на Кьоко Ясуги ли, казваш?

— На госпожа Кьоко Ясуги. Единствената в снета госпожа Кьоко Ясуги! При това сме роднини.

— Наистина ли? Госпожа Ясуги… ти е роднина?

— Мама ми го каза. Падала ни се някаква далечна роднина. И тя е от Яцуо. И ето че един ден аз й се изтърсих най-неочаквано.

— Говореше се, че някой се бил вмъкнал в нейната къща. Значи за у вас е ставало дума.

Мунесуе нямаше отношение към делото на Морито, но тъй като работеше в този участък, беше подочул това-онова.

— Ами да. Аз го пипнах. — Шинко беше много горда със себе си.

— Браво! Гледай ти каква неочаквана среща!

— Тогава с вас беше още един полицай, един такъв, приличаше на маймуна. И той ли работи тук?

— Ако Йоковатари-сан те чуе, сто на сто ще ти се разсърди — усмихна се той на простодушното бръщолевене на момичето. Съвсем отскоро е в Токио, а нямаше и помен от провинциалния й говор.

— Сега сме съседи. Отбийте се някога. Ще ви направя кафе — рече Шинко и с кокетна походка се насочи към изхода.

Мунесуе я изпрати с поглед, а после се запъти към стаята си, но изведнъж замръзна на мястото си като поразен от гръм. Кьоко Ясуги — далечна роднина на Шинко Тании! Точно така каза момичето: „Падала ни се някаква далечна роднина. И тя е от Яцуо.“ Значи Кьоко Ясуги е родена в Яцуо…

И тъй, през юли хиляда деветстотин четиридесет и девета година Тане Накаяма се е срещнала в Киридзуми с някой си Хикс, роден в Яцуо. Те са се познавали. Много са родените в това градче. Но инспекторът, кой знае защо, реши, че този Хикс е Кьоко Ясуги. Джони Хейуърд пристига в Токио и първата му работа е да отиде в „Токио бизнесмен хотел“. А там по това време е и Кьоко Ясуги. По-точно, там се намира кантората на нейния мъж Йохей Коори.

Може ли да се приеме всичко това за съвпадение? Ами ако Джони е имал среща с Кьоко Ясуги? А на нея той й е пречел с присъствието си. Ако Тане Накаяма е знаела какво означава за известната телевизионна звезда това, че Джони е пристигнал в Япония, то Мунесуе мислеше трескаво, съпоставяше.

— Мунесуе-кун, защо стоите в коридора? За какво сте се замислили? — неочаквано чу той глас зад гърба си.

Обърна се — пред него стоеше инспектор Насу. Изглежда, току-що беше дошъл. Беше малко рано да споделя с него внезапно хрумналото му предположение. Първо трябваше да узнае мнението на Йоковатари.

А той, както можеше да се очаква, много се учуди, когато научи, че Шинко Тании живее у Кьоко Ясуги.

— Как мислите, може ли да се приеме за чиста случайност фактът, че Джони е отишъл в „Токио бизнесмен хотел“? — попита го Мунесуе. В отговор Йоковатари измърмори нещо неразбрано и потъна в размисъл. — Ами ако е искал да се срещне с Кьоко Ясуги?

— Точно с нея ли?

— Да. Трябва да я попитаме дали е ходила някога в Киридзуми.

— Дори и да е ходила там, в това няма нищо компрометиращо.

— Ако съвестта й не е чиста, чуе ли за Киридзуми, няма начин да не се издаде.

— Кой знае. Ако Кьоко е извършила престъплението, тя се е подготвила за всякакви въпроси.

— Засега е още рано да я обвиняваме в убийство. Да допуснем, че е извършила престъплението. Тогава излиза, че е убила Тане Накаяма само защото е разбрала, че старицата единствена е знаела за нейното пътуване до Киридзуми. Ако предположението ни излезе вярно, Кьоко ще отрича, че е ходила там.

— Искате да кажете, че е била в Киридзуми, но упорито ще го отрича, тъй ли?

— Ами помислете си: колко са тия, дето са родени в Яцуо и са посещавали Киридзуми? Ако Ясуги по един или друг начин е замесена в убийството на старата жена, близко до ума е, че ще поиска да заличи следите от пребиваването си в този курорт. Съвсем естествено е.

— А защо ли Ясуги е взела на работа Шинко Тании?

— Какво искате да кажете?

— Ако тя е извършила престъплението, един от мотивите, които са я подтикнали да го направи, вероятно е било желанието да скрие своето минало, свързано с Яцуо. А пък тя най-неочаквано решава да вземе в дома си някаква роднина от родния си град. Тук нещо не е наред…

— Ясуги не е канила Шинко. Момичето само, възползувайки се от роднинските връзки, се е изтърсило у тях. При това твърдо съм убеден, че смъртта на Тане Накаяма е пряко свързана с убийството на Джони. Изглежда, старата жена е знаела нещо важно за това престъпление. Да запуши устата й — ето какво е целял престъпникът. А стремежът му да скрие миналото си, свързано с Яцуо, както вие казвате, е само удобна форма за прикритие. Ами разсъдете сам, ако човек не знае нищо за старицата Тане, какво ще го интересува, че убиецът е роден в Яцуо? Макар че това са само мои предположения, които се основават на хипотезата, че убиецът или съучастникът в убийството на Джони е същият този Хикс, когото Тане Накаяма е срещнала някога в Киридзуми, а той на свой ред не е никой друг, а Кьоко Ясуги.

— Тъй, тъй. Тогава става ясно защо Ясуги не е изхвърлила момичето, макар че то е избягало от къщи и е дошло у дома й най-неочаквано.

— Данните, с които разполагаме, не ни позволяват да предявим никакво обвинение към Кьоко Ясуги. В това разследване все още има много бели петна.

— А какво ще кажете, ако се срещнем с нея и видим как ще се държи?

— Да, идеята е добра — съгласи се Мунесуе и добави: — А ето какво мисля аз: няма да е зле да отидем още веднъж в Киридзуми, за да разберем къде точно е отседнал Хикс и дали случайно не е запазена книгата, в която са били регистрирани пристигналите през юли четиридесет и девета година.

— Интересно, Ясуги псевдоним ли е, или е моминското име на Кьоко?

— Някога прочетох в едно списание, че това е моминското й име, което тя сега използува като псевдоним.

— Това също трябва да бъде проверено. Изобщо чака ни много работа — рече Йоковатари, който отдавна беше подразбрал, че има нещо мъгляво около личността на прочутата телевизионна звезда.

Често пъти се случва един опитен детектив, който повече се доверява на интуицията си, отколкото на обективните данни, да разпознае престъпника и да тръгне по неговите следи като ловджийско куче. В този смисъл той прилича на способен лекар, който, преди да постави диагнозата въз основа на точните показания на съвременната медицинска апаратура, определя състоянието на болния чрез опипване, като взема предвид цвета на лицето, миризмата на кожата и тъй нататък.

— Имам чувството, че Морито, който се вмъкна в гаража на Йохей Коори, по някакъв начин е свързан с убийството на Джони Хейуърд.

— Той твърдял, че синът на Коори е блъснал човек.

— Може би е прав. На снимките ясно си личат следите от катастрофата по колата.

— Не мисля, че това има някаква връзка със смъртта на Джони. Но е един повод да се срещнем с Кьоко Ясуги. Кой знае, възможно е синът й наистина да е направил някоя беля.