Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2010-2012 г.)

Издание:

Японски детектив

Едогава Рампо. Чудовище в мрака

Сейичи Моримура. Плюшеното мече

Библиотека „Лъч“ №71. Разузнавачески и приключенски романи и повести

Превод от японски: Дора Барова

Превод от руски: Елена Матева

Редактор: Малинка Баева

Художник: Панайот Панайотов

Художествен редактор: Александър Стефанов

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Емилия Кожухарова

Първо издание. Тематичен №23/95366-5637–335–84.

Дадена за набор месец февруари 1984 година.

Подписана за печат месец април 1984 година.

Излязла от печат месец май 1984 година.

Поръчка №87. Формат 1/32/84/108. Печатни коли 22,50.

Издателски коли 18,90. УИК 19,98. Цена 2,28 лева.

История

  1. —Добавяне

3

Още щом видя снимката на Уил Хейуърд, Кен много се учуди. Но скоро учудването му прерасна в подозрение.

Досега подобна мисъл не му беше минавала през главата. За да провери съмнението си, той още веднъж отиде в централното нотариално бюро. Там направи справка за семейството на Тереза Норуд, жената на Уил. Дядото и бабата на Тереза по майчина линия бяха негри, дошли в Ню Йорк от южните щати в началото на века. Родителите й — баща й също беше негър — живееха в Харлем от хиляда деветстотин четиридесет и трета година.

Чистокръвен негър беше и Уил Хейуърд. По данни на нотариалното бюро измежду най-близките му прадеди нямаше нито бели, нито азиатци. Сведения за далечните прадеди трябваше да потърсят в южните щати, но там едва ли бяха запазени някакви документи за отдавна преселилото се на Север негърско семейство. По тези места чернокожите не ги смятат дори за хора. За разлика от Япония регистрацията на населението в Съединените щати не се води семейно, а индивидуално. При това се вписва с кого е сключил брак даден човек, а имената на родителите обикновено не се отбелязват. При тази система е много трудно да се проследят роднинските връзки. Данните за раждането на Тереза и Уил бяха получени при преброяване на населението по полупринудителен начин. Сигурно и самите те трудно биха се оправили в своето родословие.

От предишните разпити Кен беше разбрал, че Джони Хейуърд не приличал на чистокръвен негър. В транспортната кантора, неговото последно работно място, му показаха снимка на Джони. На нея той изглеждаше необичайно светъл за чернокож, а в чертите на лицето му явно се забелязваше нещо азиатско.

Деца от смесени бракове между негри и бели, негри и порториканци или италианци се срещат много често. Ала метиси, родени от бракове, между негри и азиатци, е нещо сравнително рядко. „Бащата е служил в Япония. Ами ако синът…“ Това би хвърлило светлина върху загадъчния произход на Джони. Наистина той беше роден през октомври 1950 г., приблизително десет месеца след бракосъчетанието на родителите му. Следователно баща му не е могъл да го доведе със себе си от Япония.

Ами ако Уил е дал лъжливи сведения за рождената дата на сина си? И този вариант трябваше да се има предвид. Сега актът за раждане се издава въз основа на справката на присъствуващия при раждането лекар, но в мръсните бедняшки квартали, където често се случваше това да мине и без лекарска помощ, бе нещо съвсем обикновено да не се търси документ.

А преди двадесет и повече години, веднага след войната, актовете за раждане сигурно са били оформяни надве-натри. И не е представлявало никаква трудност да се посочи по-късна рождена дата. Във всеки случай, ако този документ е бил издаден само въз основа на показанията на родителите, имаше много основания за съмнение.

Да допуснем, размишляваше Кен, че Джони Хейуърд се е родил в Япония. По неизвестни причини бащата се е разделил с майката и е взел детето със себе си в Съединените щати. Когато се е върнал в родината, се е оженил. И за да представи Джони за син от законната си съпруга, е посочил лъжлива рождена дата. Какво пък, звучи твърде правдоподобно. Но тогава майката сигурно живее в Япония.

Хипотезата изглеждаше доста примамлива и обясняваше целта на пътуването на Джони до Япония. Съвсем естествено е той да поиска да види майка си. Може би пропадналият пияница Уил, предчувствувайки скорошния си край, е разправил на сина си за неговата истинска майка. А може Джони да е знаел за нея от самото начало. На Уил, все едно, не му е оставало да живее много. Здравето му е било съсипано от алкохола, ненужен никому, той само е бил в тежест на сина си. И тогава е решил да се жертва, за да осигури на Джони пари за пътуване до Япония. Кен беше сигурен, че предположението му е правилно.

„Отишъл е да види майка си и там са го убили. Тъжна история“ — помисли си той и за първи път му стана жал за непознатия младеж, намерил смъртта си в чуждата страна. Впрочем Япония не е била чужда за Джони. Тя е била за него олицетворение и на родината, и на майката в буквалния смисъл на думата. И тази родина го е убила.

Успял ли е да се срещне с майка си? Сигурно е бил наръган с ножа, преди да я види. Ако научи за неговата смърт, това ще бъде голям удар за нея. Но по-вероятно е тя да не знае, че той е идвал в Съединените щати.

Изградил дълъг мост от собствените си въпроси и отговори, Кен трепна, сякаш ударен от електрически ток — толкова чудовищна беше мисълта, която му мина през главата.

„Ами ако“ — той изтръпна и втренчи поглед в пространството.