Сейичи Моримура
Плюшеното мече (24)

1

— Ще мога ли най-после днес да те посетя? — попита Йохей жена си, след като се навечеряха. От две седмици насам за първи път им се случваше да бъдат заедно.

— Не се ли шегуваш? — предвзето каза Кьоко и се извърна към прозореца. — Интересно дали е завалял сняг…

— Или може би си заета?

— Не, какво говориш! — Тя леко плесна мъжа си по бузата и се изчерви. Въпреки годините си още беше съблазнителна.

— Прахът от време на време трябва да се избърсва, инак ще се образува паяжина… — закачливо се усмихна Йохей.

— Престани с твоите шеги, моля те.

— Ами да, нали си прочута коментаторка по въпросите на семейството и брака, многоуважаваната Кьоко Ясуги. Сигурно и собствения си мъж лесно не би пуснала в стаята си.

— Престани най-после. Нима някога съм ти отказвала? Какво да се прави, когато и двамата сме толкова заети и дни наред не се виждаме, макар че аз винаги се старая да уредя работата си така, че да не ти преча. Пък и добре знаеш, че ти самият ме посъветва да стана коментаторка.

— Е, не се сърди де. От гордост ти го казах. Само си помисли: да имаш за съпруга такава красавица, и при това известна телевизионна звезда! Всички мъже сигурно се пръскат от завист. Кажи, не съм ли късметлия?

— Не ме надценявай. Когато не съм пред камерата, аз съм само една най-обикновена. Домакиня. А ти си партиен лидер и не е далеч времето, когато ще станеш министър. Естествено, пределно ми е ясно, че жената не може да означава всичко за един мъж, но ми е обидно, че не ми принадлежиш изцяло.

— Няма друга жена в живота ми, мисля само за теб.

— Остави тези приказки, не ти вярвам. Ти си толкова млад, пълен със сили, а ето вече месец сякаш не ме забелязваш!

— Е, хайде, не ме обвинявай напразно. — Йохей смутено прокара ръка по лицето си, сякаш искаше да каже: „Какво й стана изведнъж?“

— Моля те, бъди мой поне тази нощ. Аз ей сега…

Кьоко стана от масата. Съдовете щеше да измие прислугата. А тя трябваше да се позанимае със себе си.

Докато умуваше в коя нощница ще бъде по-съблазнителна, тя се мъчеше да си спомни кога за последен път прекараха заедно нощта. Започнаха да спят в различни стаи наскоро след сватбата.

Кьоко беше на двадесет и три години, когато се омъжи за Йохей. А той беше навършил тридесет и вече ръководеше голям завод. Четири години по-късно с подкрепата на един крупен финансист постави кандидатурата си в парламента и се захвана с политиката. Сега денят му беше разпределен по минути и за да може да използува по-добре скъпоценните часове за почивка, пожела да спи в отделна стая.

Двамата се бяха разбрали, че всеки ще отива при другия, когато пожелае, но всъщност само Йохей се ползваше от това право. През първите години на брака им той навестяваше Кьоко почти всяка вечер и оставаше при нея до сутринта, тъй че не беше много ясно защо трябва да имат отделни спални. Но колко по̀ нарастваше авторитетът на Йохей на политическата сцена, толкова по-редки ставаха посещенията му. Сигурно вече си имаше любовница.

Отначало Кьоко се измъчваше, но после се родиха децата Кьохей и Йоко, а когато започна работа в телевизията, не й оставаше много време да мисли за това.

Съпрузите се виждаха от дъжд на вятър. Дори когато се случеше и двамата да бъдат в къщи, обикновено се занимаваха със служебните си работи. И все пак не бяха съвсем охладнели помежду си, доказателство за това бяха „поканите“ като днешната (най-често изхождащи от Йохей).

След дългата пауза те бяха особено нежни един към друг.

— Кой би повярвал, че си на четирийсет и осем, майка на две големи деца? — каза Йохей, уморен от ласките, любувайки се на красивото тяло на жена си. През дългите години брачен живот те се бяха отърсили от всякакъв срам, като в замяна на това бяха придобили известна свобода в отношенията си — неоценимо богатство за опитните съпрузи. И трябва да се каже, че професионалните си успехи Кьоко до голяма степен дължеше именно на тази си свобода на уверена в себе си зряла жена, все още привлекателна за своя мъж.

— Не ми напомняй за възрастта. Неприятно ми е.

— Какво неприятно виждаш в това, та ти по нищо не отстъпваш на младите момичета. А в някои отношения дори ги превъзхождаш.

— Няма защо да ме сравняваш с младите. Вместо да ми правиш комплименти, да беше се сещал, за мен по-често — упрекна го Кьоко.

— С удоволствие, но ти рядко се завърташ в къщи. Да не си намерила някой младеж?

— Не съди за другите по себе си. В края на краищата ти имаш само полза от моята работа.

— Зная. И тази е единствената причина, заради която търпя нашия, така наречен, семеен живот. Обичам само теб.

— Не ти вярвам, но ми е приятно да го чуя. И ти за мен си единственият мъж, когото обичам.

— Ако си искрена, значи не всичко е загубено.

— Радвам се да го чуя. Все пак ние сме мъж и жена.

— А къде са децата? — изведнъж се сепна Йохей.

— Йоко е в стаята си, а Кьохей го няма.

— Разбира се, че ни е забравил! Нали му купи къща.

— Но ти се съгласи тогава, каза, че той вече не е дете и трябва да му дадем възможност да се почувствува самостоятелен…

— Да.

— Така е, но ти никак не се занимаваш с него.

— А какво трябва да правя? Не ги разбирам днешните младежи! Сякаш са същества от друга планета.

— Не говори така. Нашето семейство трябва да бъде сплотено.

— То се знае. Нали нашите деца са твои инструменти.

— А нима не е така? И затова за всичко трябва да се подчиняват на създателите си. Все пак те са син и дъщеря на известните Йохей Коори и Кьоко Ясуги. Следователно длъжни сме да се държим, както подобава.

— Те прекрасно го разбират.

— Изобщо не ги изпускай от очи. Дръж здраво юздите.

С това разговорът между съпрузите приключи. В спалнята се чуваше само равномерното дишане на Йохей. Днес той нямаше намерение да напуска стаята на жена си.