Сейичи Моримура
Плюшеното мече (23)

5

Според помощник-инспектора Шибуе трупът на Тане Накаяма беше открит същия този ден, двадесет и втори октомври, към осем часа сутринта. Намерил го един от работниците. Той забелязал въргалящия се до перилата на стената сандал. Това му се видяло странно, погледнал надолу и видял трупа. Изплашен, работникът тозчас съобщил за видяното в строителната кантора и скоро след това полицията пристигнала на местопроизшествието.

Огледът на тялото показал, че смъртта е настъпила към шест часа сутринта в резултат на счупване на черепа, предизвикано от падането. Полицията се чудела как е могла старицата да падне от стената и не знаела откъде да започне, когато се появили Шидзуе, Йоковатари и Мунесуе.

Инспекторите не криеха своето разочарование-. Следата, до която с такъв труд се бяха добрали, изчезна. Нямаше никакво съмнение: Тане Накаяма беше убита. Престъпникът през цялото време беше следил действията на полицията и когато бе разбрал, че тя се интересува от Киридзуми, я бе изпреварил, премахвайки старата О-Тане, в чиито ръце беше ключът към разгадаване на престъплението. Имаше защо да са отчаяни.

— Но убийството на старицата доказва, че сме попаднали на вярна следа — каза Мунесуе.

— Вярна или не, какво от това, отново сме в пълен мрак — ядосано се обади Йоковатари.

— В шест часа сутринта вече е светло. А щом престъпникът е блъснал О-Тане, когато са можели да го видят, значи нещо го е накарало да бърза. Възможно е да не е имал време. И тогава е решил да рискува.

— Как да си обясним това?

— Не знам. Престъпникът е можел да убие старицата по всяко време. Ала той избира най-опасния момент. Излиза, че причината сме ние. Убиецът не е очаквал, че ще се доберем до старата жена. Когато е разбрал, че сме я открили, той се е изплашил и я премахнал.

— Не е изключено, действайки прибързано, да е допуснал някаква грешка…

— Наистина. И още нещо: щом Тане Накаяма без страх е тръгнала след него и той е успял да я заведе до язовирната стена, значи тя го е познавала.

— В такъв случай излиза, че старата жена е познавала убиеца на Джони?

— Да. Вероятно е знаела престъпника по лице. И този факт вече сам по себе си е бил извънредно опасен за него.

— Ти мислиш, че един и същ човек е убил Джони и О-Тане? — оживи се Йоковатари.

— Не може да се каже със сигурност, но ако престъпникът е решил да отстрани старицата, за да заличи следите от убийството на Джони, защо са му съучастници, излишни свидетели?

— Ако в това престъпление има само един убиец, той, не ще и съмнение, е японец.

— Защо?

— Та ти сам каза, че явно е познавал Тане Накаяма.

— Какво пречи и един чужденец да се познава с нея?

— Ако старицата се е запознала с него, по всяка вероятност това е станало в Киридзуми. И то отдавна. Едва ли би разпознала чужденеца след толкова много години.

— Хм.

— При това, ако убиецът е бил чужденец, той се е излагал на голям риск. Все някой е щял да го забележи.

— Възможно е. Но дори и да не е чужденец, все пак е рискувал. Трябва да търсим, сигурен съм, че са останали следи.

Инспекторите най-после се съвзеха от удара. Сега следствието не им се виждаше толкова безнадеждно. Един полицай се приближи до Шидзуе, която плачеше до тялото на баба си, хвана я за ръка и я отведе. Нищо вече не можеше да утеши клетото момиче.

В полицейския участък Мацуида се разтревожиха. С появата на инспекторите от столичното управление изчезна и увереността, че станалото произшествие е само един нещастен случай. Йоковатари и Мунесуе се свързаха с Токио, продължиха командировката си и получиха указание да съберат сведения за Тане Накаяма, като прибегнат и до помощта на местните власти.