Едогава Рампо
Чудовище в мрака (5)

5

Обмислих положението, посъветвах се и с Шидзуко и в крайна сметка реших да вляза в ролята на детектива от „Развлечение на тавана“, да се кача горе и да проверя има ли там някакви следи от човешко присъствие. А ако наистина открия такива, да изследвам как все пак онзи тип успява да се промъква.

Шидзуко се боеше и направи всичко възможно да ме възпре, но аз я успокоих и следвайки идеята на разказа, разместих дъските на тавана в килера и като опитен електротехник, се покатерих чевръсто. В къщата нямаше никого освен момичето, което ми отвори, но и то бе заето с работата си в кухнята.

Колкото до тавана, той не бе чак толкова чист и подреден като онзи от разказа на Шундей, но и в никакъв случай мръсен и занемарен напълно, защото преди Нова година бяха викали специално човек да почисти саждите със сапунен разтвор. И все пак за три месеца се бе натрупал доста прахоляк и по ъглите висяха гъсти паяжини. Съобразих да взема от Шидзуко джобно фенерче и сега, следвайки бледия му лъч, се приближавах от греда на греда към въпросното място, където бе тиктакал едва чуто часовникът на Шундей! За ориентир ми служеше светлинката, проникваща отдолу през тясната пролука между дъските — изглежда, че при последното основно почистване на тавана не ги бяха подредили плътно една до друга. Но преди да измина и половината разстояние, забелязах нещо, което ме порази.

Трябва да си призная, че въпреки всичко се качих на тавана с известно недоверие в думите на Шидзуко, но тук трябваше да се убедя, че предположенията й се потвърждават — и по дъските, и по гредите личаха нечии следи.

Изтръпнах от ужас. Стигаше ми да си помисля, че малко преди мен по същия този път е пролазил като отровен паяк Шундей — човекът, когото познавах само по произведенията му и никога не бях виждал, и цялото ми същество се сгърчи от невъобразим страх.

Успях обаче да се овладея и поех отново по оставените върху плътния слой прах доказателства за неотдавнашно човешко присъствие.

На мястото, откъдето по думите на Шидзуко долитало тиктакането на часовника, нямаше и прашинка и по всичко личеше, че някой е стоял доста дълго. Разгледах внимателно и наоколо. Следи — най-вероятно оставени от Шундей, имаше навред. Навярно бе обикалял целия таван. Просто не бях на себе си и се движех като замаян. Сетне се върнах на мястото на тиктакането. Между дъските над спалнята и над дневната имаше тесни пролуки, около които прахът бе като че специално забърсан.

Влязъл вече напълно в ролята на героя от „Развлечение на тавана“, аз надникнах долу и проумях какво огромно удоволствие е изпитвал Шундей от отвратителното си занимание. „Долният свят“ представляваше наистина невероятно зрелище. Особено ме смая видът на Шидзуко, която седеше в дневната с отпусната глава. Нима видът на човек се променя така невъобразимо в зависимост от ъгъла, под който го гледаш, удивих се аз. Свикнали сме да гледаме един на друг, включително и на себе си, отстрани и колкото и добре да познаваме външния си вид, никога не си задаваме въпроса, какви сме, гледани отгоре. Тъкмо в това ни е грешката. Защото, погледнат отгоре, човек се разкрива в най-естествения си вид и картината не е бог знае колко възхитителна. Същото се отнасяше и до очарователната прическа на Шидзуко. Освен че формата й се преобразяваше до неузнаваемост, между предните кичури и извивката на кока й белееше като паяжина тънък слой прах и това леко ме отвращаваше. Оттук виждах и съвсем ясно грубата алена следа; която пълзеше от тила по белоснежната й кожа надолу към гърба и чезнеше в тъмната бездна под кимоното. След това откритие Шидзуко престана да ми се струва чак толкова изискана, затова пък усетих още по-осезаемо необикновената чувственост на тази жена.

Така или иначе, по-важно бе да открия доказателства, че на тавана е бил именно Шундей Ое. Запалих фенерчето и огледах внимателно всеки сантиметър наоколо. Но за жалост следите от ръце и крака бяха съвсем размазани и неясни. И дума не можеше да става, разбира се, за отпечатъци от пръстите, защото и Шундей подобно на героя от „Развлечение в тавана“ бе действувал с ръкавици и по чорапи.

Открих само едно нещо — миниатюрен, сивкав и кръгъл по форма предмет. Открих го по някаква случайност, защото се бе търкулнал в ъгълчето между дървената подпора и гредата над дневната на Шидзуко. Приличаше на копче, върху което бяха гравирани буквите R. K. BROS. CO. Вдигнах го и в същия миг си спомних копчето от риза в „Развлечение на тавана“. Наистина имаше някакво съвпадение, при все, че предметът в ръцете ми изглеждаше малко странен за копче. Мина ми през ума, че може да е украшение за шапка например, ала не знаех как да се уверя в това. Впоследствие го показах на Шидзуко, но и тя само сви в недоумение рамене.

Не пропуснах да проверя и как Шундей се е промъкнал на тавана. Следите върху праха водеха към мястото над килера. Понечих да вдигна една от грубоватите дъски и тя остана в ръцете ми — бе откована. После се промуших през дупката, стъпих върху един от нахвърляните долу изпочупени столове и скочих на земята. Достатъчно бе да побутна вратата, и тя се отвори — беше без катинар, а аз се оказах пред сами циментовата ограда, висока малко над човешки бой. Изглежда, Шундей е издебвал момента, когато улицата е съвсем пуста, прехвърлял се е през оградата (вече казах, че по цялата й горна част бяха набучени стъкла от бутилки, които едва ли представляваха проблем за изпечен крадец) и през килера се е качвал на тавана.

Разкрих целия трик и почувствувах леко разочарование. Работата бе елементарна като лудория на разглезен пубертет. Усетих, че презирам своя противник. Страхът ми се изпари напълно, а вместо него остана само привкусът на досада.

За жалост едва по-късно разбрах каква грешка допуснах, като подцених противника си.

Наплашена до смърт от заканата на Шундей да посегне на живота на мъжа й, Шидзуко бе готова да пожертвува тайната си и да потърси помощта на полицията, но тъй като аз вече прозирах отчасти възможностите на отмъстителя, започнах да я разубеждавам разпалено. Дори й обясних, че Шундей едва ли ще прибегне до налудничавите номера на героя от собствения си разказ и ще посипе от тавана отрова, пък и сам по себе си фактът, че се промъква в къщата й, още не означава, че непременно ще извърши убийство. Опитах се да й внуша, че той само я плаши с глупавите си писма, за да я накара да повярва, че наистина замисля нещо ужасно, но че аз лично смятам това за празна работа, защото един нищо и никакъв писател е способен само да фантазира, но не и да действува. С една дума, направих, каквото можах, за да успокоя Шидзуко. Но думите ми не разсеяха страховете й и затова на сбогуване се видях принуден да й обещая, че ще помоля своя склонен към загадъчни приключения приятел Хонда да наблюдава вечер оградата до килера. От своя страна Шидзуко реши под благовиден предлог да премести временно спалнята в стаята за гости на втория етаж на пристройката. Таванът там бе нов и без пролуки, през които Шундей евентуално да наднича.

Последните две предпазни мерки бяха взети още от следващия ден. Ала както се изясни впоследствие, те не възпряха ръката на злодея и само след два дни, през нощта на 19 срещу 20 март, той изпълни стриктно злокобното си предупреждение и взе първата си жертва — Рокуро Коямада.