Зенон Кошидовски
Когато слънцето беше бог (9)

Висок до небето храм от лазур и злато

През 1922 г. археологическата експедиция на английския учен Лендър Уули започна системни разкопки на възвишението, наречено от арабите Смолиста планина. Там се криеха грамадните развалини на Ур — столицата на бога на слънцето Нанар, който в продължение на почти две хиляди години имал там свой храм и бил дълбоко почитан от шумерите, вавилонците и асирийците.

След отстраняването на хиляди тонове пясък и пръст експедицията разкри основите и съборените стени на огромна пирамида, наречена „зикурат“ или „светилище на бога“. Старателното измерване позволи да бъде възстановен почти с всички подробности външният вид на постройката. Тя се издигаше на три етажа с тераси, като горе ставаше по-тясна. На пресечения връх беше храмът, към който водеха три реда стръмни стълбища, всяко с по сто стъпала. Пирамидата представляваше грамадна маса от непечени тухли, покрита отвън с обвивка от минали през огън тухли.

Измерванията установиха странни отклонения и несъразмерности във формата на постройката, които археолозите първоначално не можеха да си обяснят. Стените на отделните етажи не бяха отвесни, а леко наклонени, подобно на средновековните отбранителни и подпорни стени. Нещо повече. Те не представляваха прави линии, бяха изгънати в средата подобно на поставени хоризонтално лъкове. Реконструирането на пирамидата в рисунка лесно обясни смисъла на тези странни отклонения. Съставена от сложени един върху друг паралелепипеди, постройката би правила впечатление на тежка, бездушна маса. А наклонът и вдлъбнатите плоскости смекчаваха линиите и погледът на наблюдателя можеше свободно да се издига към върха, за да спре на храма, представляващ корона и главен елемент на цялата постройка. Ясно беше, че шумерските архитекти били не само великолепни строители, но и изтънчени артисти, познаващи добре тайните на композициите на големите строежи. С достойно за възхищение майсторство умеели да свързват в тях, монументалната сила с впечатлението за лекота, хармония и красота.

Следите от цветовете по тухлите помогнаха на археолозите да установят допълнителни подробности: двата най-ниски етажа са били боядисани черно, третият — най-високият — червено, а светилището на върха блестяло с небесносинята глазура на стените и позлатата на купола си.

Цветовете изпълнявали не само декоративни задачи, а имали и някакъв символичен смисъл, свързан с представите на шумерите за строежа на вселената. Черният цвят символизирал подземното царство, червеният — земята, а синият — небето и слънцето.

По стените на пирамидата имаше тесни цепнатини, напомнящи процепи за стреляне, каквито се срещат в старите крепости. Първоначално археолозите не можеха да си обяснят предназначението на тези странни отвори. Тъй като пирамидата представляваше масив, изпълнен с тухли, то тези отвори не биха могли да бъдат прозорци. След дълги изследвания и спорове археолозите стигнаха до заключението, че отворите служели за отвеждане на водата от терасите. Но откъде би се взела вода на терасите — в Месопотамия почти никога не е имало дъжд? Отговорът на тази загадка представляваше необикновена сензация.

Шумерите пренесли на терасите пръст и направили градини. Поради тропичния климат цветята и дърветата е трябвало да бъдат често и обилно поливани. Ако излишъкът от тази вода не би бил отвеждан вън чрез отвори в стената, основите на пирамидата биха били застрашени от подриване, а постройката — от ранно или късно срутване.

Плочките с клинообразно писмо напълно потвърдиха предположението на археолозите. В един от надписите вавилонският цар Набонид съобщава, че бил заповядал да се почисти от клони и поправи храмът „Гир-пар-ку“. Загадката на тези клони се изясни, след като беше установено положението на храма. Храмът се намирал в подножието на пирамидата, т.е. под терасите, от които по всяка вероятност недобросъвестни градинари изхвърляли отрязани клони, без да ги е грижа, че падат на покрива на намиращата се отдолу постройка.

Главна част от шумерския религиозен ритуал били процесиите. Техният блясък, живописност и разкош без съмнение били един от начините да се държи в подчинение и послушание трудещото се с пот на челото население.

Царят жрец се титулувал „заместник на бога на земята“, за да се изрази това, че не той, а самият бог е собственик на всички земи в страната. На селяните и занаятчиите било заповядвано да вярват, че като предават на управителя на божиите имоти по-голямата част от плодовете на своя труд, изпълняват свое важно религиозно задължение.

Колко обаятелна трябва да е била величествената сграда на зикурата! Високата кула трептяла на слънцето в богата гама от цветове: чер и небесносин на високите стени на фасадата, зелен като изумруд на висящите градини и лазурнозлатист на светилището, което нейде на шеметна височина пламтяло от лъчите на южното слънце подобно на явление от някакъв друг свят.

Светилището не било храм за всеобщ религиозен култ, а частно седалище на бога, в което простосмъртните нямали достъп. Те се тълпели в подножието на пирамидата и изплашени, със страхопочитание, следели религиозните обреди.

Докато хорът на жреците, съпровождан от арфи, флейти и тъпани, пеел тържествени химни, по стълбищата нагоре и надолу се движело шествие, в което участвували царят, жреците и велможите в парадни одежди, отрупани със злато и скъпоценни камъни. Над главите им се развявали емблемите на бога Нанар.

Величествеността на процесиите трябва да е оставила дълбоки следи в паметта на древните народи. Свързаните с нея легенди и алегории са надживели шумерите и зикуратите, които преди много векове се превърнали в развалини.

Отзвук от далечни спомени от церемониала бил сънят на библейския Яков. Шествието от ангели, сливащи и възкачващи се по стълбата — нима това не е картината от шумерското ритуално шествие по стъпалата на пирамидата? Племената на Авраам са го предавали от поколение на поколение още от времето на робството в Ур, като по свой начин са го преиначили в мита за Яковата стълба от Стария завет. Преди археологическото откритие на Уули никой не допускаше, че тази библейска алегория има някаква връзка с истински исторически събития и че зад ангелската стълба се крие тайната на могъщите пирамиди на древния Шумер.