Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (18)

Къде е пътят, изходът, тунелът към целта?
В задника, скъпи, в задника!

Трябва да станеш куку от гледна точка на нормалните, тоест болните!

Готов ли сте да обърнете всичко нагоре с краката? Тогава да осъществим съвсем нелогичен подход към логичното заклещване в болестта.

Отначало — „мускулният корсет“, тоест изправяме гръб, изпъваме рамене и разтегляме устата до ушите. С други думи, съзнателно възприемаме осанката и мимиката на ПОБЕДИТЕЛ. После изкуствено предизвикваме вътрешно състояние на радост. След това формулираме мисления образ на оздравяването — с усилие на волята се самопринуждаваме да повярваме в успеха на оздравяването.

При това поведение резултатът ще е винаги с вас дори без да сте го желали!

Вижте примерната формула на поведение на „необикновения“ човек, който е обречен на успех.

  Волево усилие
        ↓
„мускулен корсет“
        ↓
   настроение
        ↓
      вяра
        ↓
    резултат!

Да проверим ли как работи настроението? Създайте усмивка на лицето си, ако обичате.

На това ли му викате усмивка? Да-а-а!

Я да се видят всички зъби! Ако сте без зъби, да ви видим венците!

Глътнете си корема, приберете го от коленете!

Не ще, а?

Главата — право към тавана! Още, още, още — темето нагоре. А сега раменете. Още нагоре, още, още. Добре!

Къде усетихте изтъняване?

Където теоретично би трябвало да е талията? Чудесно. Оставаме да седим с тази идиотска усмивка.

Какво ще стане?

Ще се получи несъответствие. Центърът за обработка на информацията пита мускулите:

— Какви са тия маймунджилъци? Мускулите отговарят:

— Какво да правим — центърът на волята ни кара!

Щом се промени „мускулният корсет“, принудени са да се променят емоциите и мислите, тъй като те се синхронизират с емоционалния център.

Така стигаме до същинското действие на механизма.

Съществува център за синхронизиране на мускулите, настроението и мислите. По-просто казано, емоциите достигат до мозъка по кръвен път и влияят върху състоянието ни.

Представете си следната ситуация. Три часът през нощта. Той (тя) не е вкъщи. Вие яростно създавате „план Барбароса“: щом се появи той (тя), какво ще кажете, къде ще ударите…

Предлагам ви да участвате в следния експеримент.

Застанете пред огледалото, опънете фалшива усмивка и останете така пет минути. След пет минути ще започнете да се радвате и мислите също ще ви преподнесат сюрприз. Изведнъж ще осъзнаете как се радвате, че го (я) няма вкъщи.

Те са трима братя. Мисловният център, емоционалният център и центърът за волево управление на „мускулния корсет“. Те са навързани като черва. Единият „тръгне“ нанякъде, другите — веднага с него. И все са на един акъл. Единият каже:

— Тая е гъска!

И другите двама, дори да не са съгласни, кимат:

— Да бе, наистина страхотна гъска!

Следва въпрос с повишена трудност. Кое е по-лесно: да се подобри настроението, да се промени мисленето или да се поддържат мускулите в определено състояние? Кое?

Настроението? Грешка!

Настроението е като капка живак. Податливо е на всяко движение и също толкова отровно (при повечето хора за съжаление). Можете да го запазите няколко секунди, но само да си отклоните вниманието — и то се е променило.

Между другото как сте с настроението в момента?

Или ще кажете: Мисленето? Пак не.

Мисловният процес е като гаров площад в оживен ден! Всички щъкат, постоянно са в хаотично движение. Как ли бихте могли да въведете малко ред? Изключено. Уверявам ви, усилията ви ще отидат напразно.

Представете си как стоите на гаровия площад и говорите на всеки минувач:

„Ти не отивай натам, а завий насам. Това място е мое. Както кажа, така ще бъде!“

В най-добрия случай ще ви ударят един бой, в най-лошия — принудително лечение!

Изобщо човешките мисли са нелогични, на всичко намират оправдание. Много трудно се управляват.

Тогава да изберем пътя на най-малкото съпротивление.

С волево усилие да управляваме мускулите, тоест да задържим „мускулния корсет“.

Представете си за миг, че независимо дали ви е добре, или зле на душата, трябва да стоите с ръка в джоба.

Трудно ли е, как мислите? Много е лесно. Просто да си държите ръката в джоба в името на отечеството, да речем! Най-общо казано, с някаква цел, каквато и да е!

Тоест изводът е, че именно чрез „мускулния корсет“ пристъпваме към управление на… кое? — не само на зрението, но и на цялостния процес на оздравяване.