Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (15)

Защо на магарето му викат добиче?

Костилка, изчовъркана от обществена дъвка за многократна употреба!

Наистина защо на магарето му викат добиче? Заради тъпотията и ината!

Ако го вържете с тъничка връвчица за малко храстче, след време то ще ожаднее и огладнее и ще вземе да върти глава: „Яде ми се, пие ми се…“ Ще изрие ями с копитата. И така ще продължи, докато накрая не умре.

Иде ви да му кажете: „Абе, магаре! Виж с какво си вързано!“

Ако поне се беше сетило да погледне натам, като нищо щеше да се отскубне. Но не! То продължава да рие с тъп инат.

„И-скам, и-скам, и-скам…“

А вие защо от толкова години искате да сте здрав и досега само искате?

По какво се отличавате тогава от магарето? Само дето то ще пукне след два дни, а вие още сто години ще повтаряте:

„Искам да съм здрав. Искам да махна очилата…“

А много ли искате? Отдавна жадувате? Да?!

Разберете, аз не съм ви съдник, не съм ви възпитател! Вие самият сте образован човек и разбирате накъде бия.

А не сте ли се замисляли какво значи „искам“?

Щом искам да ям, подсъзнанието ми сигнализира: „Гладен съм!“ И какво?

Всеки ден ще повтарям:

„Искам да съм умен. Искам да съм здрав, богат, щастлив!“

Това означава, че всеки ден на подсъзнателно ниво констатирам: „Аз съм глупав, болен, беден, нещастен!“

По влияние върху човека, върху цялата му същност подсъзнанието далеч превъзхожда съзнанието. Това е грамаден архив, в който се пази абсолютно цялата информация за живота ни.

Подсъзнанието е гений и идиот, сила и немощ, успех и поражение, здраве и болест — всичко заедно. Всекидневните постъпки, действия, навици влизат в подсъзнанието и попадат в хранилището на тъй нареченото несъзнавано, тоест на автоматизираните действия.

Спомнете си как в началото се учехте да карате колело. Първо всичко става на съзнателно ниво: как се държи кормилото, как се въртят педалите, как се пази равновесие…

Отначало, направо казано, нещата не се получават. Въртите кормилото, забравяте педалите, или обратното. И се е случвало единственото дърво на пътя непременно да ви тресне в кратуната, а близкото дере гостоприемно да зейне насреща ви.

Но ден след ден се качвате на колелото и добивате навика да го карате, който с времето става подсъзнателен. След като веднъж се научите, никога вече няма да се отучите. Същото е с плуването: веднъж като се научите да плувате, ще запазите това умение завинаги!

Сега разбирате ли как толкова години сте се самозалъгвали?

Ама така сте се самозабравили в самоилюзиите, уважаеми докторе на самоизмамните науки, че направо сте си повярвали колко сте прав!