Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Endgame, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Кодинова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget(2011)
- Корекция и форматиране
- beertobeer(2011)
Издание:
Джеймс Елиът. Краят на играта
Редактор: Валентин Георгиев
Коректор: Недялка Георгиева
ИК „Хермес“, Пловдив, 2000
ISBN: 954–459–788–3
История
- —Добавяне
54
Шест часа след като напусна Сен Мартен, моторната яхта „Непобедимите“ плаваше под тропическото нощно небе, обсипано с безброй звезди, с малко под максималната си скорост от 15 възела, на 4000 метра от дъното на океана. Най-близката суша беше Сен Кроа на север и Саба на изток — и двете бяха на повече от 30 километра.
Яхтата се носеше спокойно по прибоя, а топлият бриз вееше по палубата, където Галъуей, Уелш и Камерън вечеряха късно и се наслаждаваха на живописната нощ в открито море. От невидими тонколони долиташе тиха музика на класическа китара, а тримата ядяха и обсъждаха плановете си да купят типографска и печатарска преса от партньор на Галъуей във Венецуела — две машини, необходими им, за да започнат отпечатването на висококачествените „супер банкноти“.
Две нива по-долу от палубата, на която тримата отпиваха вино й похапваха салата от омари, бомбата, оставена от Стафърд между предната стена и резервоарите, отброяваше последните секунди преди взрива. Когато на дисплея на таймера се появиха четири нули, бомбата експлодира със сила, която се увеличи пет пъти от едновременното избухване на двата танка с гориво.
Мощният взрив буквално разцепи яхтата на две и унищожи обшивката й, след което тя започна бързо да се пълни с вода и потъна за по-малко от три минути. Единственият оцелял от екипажа беше готвачът, който в това време стоеше на мостика и пушеше цигара, а взривът го изхвърли през борда. Той се хвана за отломка от разбития плавателен съд, беше почти в безсъзнание, замаян от ударната вълна, а от носа, ушите и очите му течеше кръв.
На шест километра от „Непобедимите“ офицерът на вахта на плаващия под либерийски флаг към Венецуела товарен кораб излезе от каютата с радиостанцията, след като изпи чаша кафе. Стъпи на палубата и видя ярко оранжево-жълто сияние на хоризонта. Миг по-късно от океана към него долетя звукът на мощен взрив. Насочи бинокъла си по посока на експлозията и забеляза горящи парчета от яхтата да плават на водната повърхност. Съобщи на дежурния на палубата, който се обади на капитана, и 100-метровият товарен кораб веднага промени курса си, за да види какво е станало и дали има оцелели.