Джеймс Елиът
Краят на играта (33)

33

Въпреки, че не беше никак убеден, Стафърд отстъпи пред твърденията на Джанет, че познава града по-добре от него, и й даде ключовете на джипа. Тя излезе по рампата от подземния гараж на 84-а улица, зави надясно и спря на кръстовището с авеню „Кълъмбъс“, където отново зави надясно и се сля с натовареното движение по трите отиващи на юг платна.

С все още пресни спомени от последното шофиране на Джанет, Бен закопча колана си. Извади мобилния си телефон от якето и се обади на Патрик Ърли — лейтенант от нюйоркската градска полиция. Беше стар приятел, бяха служили в „Делта Форс“ заедно с него и Еди Барне по време на Войната в Залива, а сега работеше като шеф на детективите в 19 полицейски участък. За него Стафърд си бе помислил, че може да уреди Джанет да говори с Кириленко на остров Райкърс. Казаха му, че го очакват скоро. Остави съобщение, че пътува към службата му.

— Къде се намира Деветнайсети участък?

— На Източна шейсет и седма, между „Лексингтън“ и Трето Авеню.

Джанет се замисли.

— Ще завия напряко към Сентръл Парк Уест и след това по 79-а ще мина през парка към Ийст Сайд.

Даде ляв мигач и се огледа настрани и назад, готвейки се да се престрои в най-външното платно. Точно тогава забеляза зелено БМВ да я следва опасно близо, само на половин метър от калника.

— Виж го този тъпак. Ако се приближи още малко, направо ще се запознаем.

БМВ-то изведнъж ускори, за да ги задмине отдясно. Когато се изравни с черокито, Стафърд видя, че шофьорът е свалил прозореца и се взира в тях, а на лицето му бе изписана странна усмивка. БМВ-то продължи да се движи до тях, а шофьорът се извърна за миг, за да провери движението пред себе си. Когато пак върна вниманието си към джипа, усмивката му бе изчезнала, а в ръката му се появи пистолет. Извади го през прозореца и се прицели в главата на Стафърд.

— Пистолет! — извика Бен и в същия миг Джанет видя оръжието с периферното си зрение.

Натисна газта до дупка и джипът с грохот потегли напред само част от секундата преди шофьорът на БМВ-то да изстреля четири куршума в бърза последователност. Изстрелите влязоха под ъгъл отдолу нагоре и отчупиха парченца от прозореца на задната врата, които се посипаха в купето.

Шофьорът на колата зад БМВ-то бе видял оръжието и чул изстрелите, затова намали и остави празно пространство за Джанет, която се шмугна във вътрешното платно, за да избегне удара с колата пред себе си. Шофьорът на БМВ-то препусна напред през натовареното движение. Но след като подмина четири коли пред джипа, без никаква очевидна причина внезапно намали. Джанет извъртя колата в центъра на платното, за да не се блъсне в автомобилите, които на свой ред удариха спирачки в отговор на рязкото намаляване на скоростта.

Стафърд извади пистолета си, взе и два резервни пълнителя от жабката, сложи ги в джоба на якето си и свали и двата прозореца. Джанет също извади оръжието си от кобура на кръста и го сложи в скута си. Дамската й чанта беше на пода под седалката. Без да изпуска от очи БМВ-то и като караше с една ръка, тя се наведе и бръкна в чантата, докато намери резервния пълнител за пистолета си.

— Ще се опитам да го засека и да го накарам да се качи на тротоара. — Гласът й беше пресипнал от адреналина, очите й не се отделяха от гъстия трафик отпред.

— Не. Движи се успоредно и не му заставай на прицел. Аз ще се обадя на 911. Нека ченгетата да се оправят с него.

Бен набра номера и веднага му отговориха. Съобщи на телефонистката за престрелката, даде й адреса и номерата на двете коли и каза, че са в черен джип „Чероки“ и преследват зелено БМВ последен модел по авеню „Кълъмбъс“. Информацията бе предадена на диспечера на полицията. Стафърд остана на телефона, като държеше линията свободна.

Шофьорът на БМВ-то продължи да кара с бясна скорост на юг по „Кълъмбъс“, като се промушваше нервно през движението. Засече автомобил за доставка на цветя, който се блъсна в паркирана кола и предизвика зад себе си струпване на три други автомобила.

Джанет майсторски избягваше катастрофите, но изостана. Вече беше шест коли зад БМВ-то. Шофьорът му отново уби скоростта и потърси джипа в огледалото за обратно виждане.

Джанет задмина една кола и започна да скъсява разстоянието.

— Този е или най-тъпият шофьор в света, или има план, за който не се досещаме.

— Иска да ни увлече в преследването. — Стафърд се обърна назад, очакваше да види друга кола със стрелци, готови да направят нов опит да ги убият, но не забеляза нищо, което да предизвика подозренията му.

Джанет видя отбивка напред и се шмугна във вътрешната лента, подминавайки две коли наведнъж отдясно. Вече беше само на три коли от БМВ-то и продължаваше да скъсява дистанцията.

— Имам много лоши предчувствия.

БМВ-то караше с повече от 160 километра в час и се приближаваше към кръстовището със 76-а западна улица. Премина на червено точно когато от ъгъла излизаше една лимузина. Леко я закачи, но шофьорът й бързо изви и избегна катастрофата. Обаче заради спасителната маневра загуби контрол, ударът от БМВ-то съвсем я разтресе и лимузината се преобърна странично.

Двете коли зад БМВ-то нямаха време да се защитят. Скърцане на спирачки и звук от смачкване на метал в метал изпълниха въздуха, когато първият автомобил се заби в пода на обърнатата лимузина и тя застана на покрив, след това и втората кола се вряза в задницата на първата. Верижна реакция от сблъсъци блокира изцяло вътрешното платно и част от централното.

Без предупреждение Джанет зави вляво през две платна в единственото свободно, описвайки широка дъга около катастрофата. Колата зад нея поднесе, опитвайки се да я избегне, и причини нова серия от удари. Движението зад джипа се забави и започна едва да пълзи, тъй като всички шофьори се опитваха да се изтеглят в най-лявото платно.

Джанет все повече се доближаваше до БМВ-то, което препускаше по широкото платно. Хвърли поглед в огледалото към катастрофата зад тях.

— Все едно е минала банда разрушители. Униформените момчета никак няма да се зарадват.

На кръстовището със 74-а улица шофьорът на БМВ-то рязко заби спирачки, след това потегли със завой надясно по тясната пресечка. Пое на запад, но бе навлязъл в обратното движение по еднопосочна улица. Джанет го следваше плътно, изправи джипа на две колела и го прилепи отново към земята, когато зави и видя как БМВ-то замалко да се измъкне, отпрашвайки в една пресечка.

Стафърд съобщаваше за промяната на посоката на телефонистката на 911, когато видя жена с торба покупки да слиза от тротоара близо до пресечката. Гледаше за коли в обратната посока и изобщо не видя БМВ-то. То я блъсна с пълна скорост, качи я на капака и я преметна през покрива. Тя се приземи на улицата като парцалена кукла и остана да лежи неподвижно. Джанет наби спирачки и зави, за да я избегне, като закачи две паркирани коли и накара идващото отсреща такси да се качи на тротоара.

— Изпратете линейка на Седемдесет и четвърта западна улица, между „Кълъмбъс“ и „Амстердам“ — каза Бен на телефонистката. — Стрелецът току-що прегази пешеходка.

На кръстовището БМВ-то зави отново вдясно и се отправи на север по авеню „Амстердам“. Джанет го следваше неотлъчно. Стафърд видя, че шофьорът на БМВ-то провери къде са, след това се престрои от средната във вътрешната лента и стоповете му светнаха, защото отново намали скоростта.

— Откажи се, Джанет. Този определено ни готви капан.

Тя продължи да напредва към БМВ-то.

— Знам. Ще карам колкото трябва, за да могат ченгетата да му преградят пътя. Не искам да го изпускам.

Бен отново съобщи координатите на телефонистката на 911 и попита:

— Няма ли наблизо патрулиращи коли?

— В момента получаваме отговори от екипите, господине. — След кратка пауза телефонистката отново се обади: — Диспечерът на полицията ми нареди да ви кажа да спрете преследването. Имат описанието и номера на колата и оттук нататък поемат те.

Единайсет преки на север от мястото, където Джанет сега следваше БМВ-то през четири коли разстояние, синьо-бяла полицейска кола с пуснати сирени се движеше с бясна скорост по Бродуей. На 14 преки на юг от черокито, втора полицейска кола зави вдясно от Уест Енд Авеню по 60-а улица, а след това наляво по авеню „Амстердам“. Шофьорът веднага след това включи сирените и препусна на север. Отговориха още три екипа от 20 участък на 82-а западна улица, но те скоро заседнаха в задръстванията по авеню „Кълъмбъс“.

Шофьорът на БМВ-то хвърли последен поглед, за да се увери, че джипът още го следва, и след това, убил скоростта, излезе от „Амстердам“ по 78-а улица и пое към авеню „Кълъмбъс“.

Джанет наби спирачки и зави точно когато БМВ-то приближи следващата пресечка, след което панически спря пред задръстеното авеню „Кълъмбъс“. Двамата със Стафърд видяха как шофьорът избяга от колата и изчезна зад ъгъла. Бен съобщи на телефонистката, че мъжът е излязъл от колата и сега бяга по „Кълъмбъс“, след това изключи и прибра телефона в джоба си.

— Ще изтичам след него зад ъгъла, може би ще успея да го настигна пеш.

— Да бе! А пък аз ще те чакам в колата, как не!