Джеймс Елиът
Краят на играта (27)

27

Адам Уелш отби от обрамчената с дървета калдъръмена уличка в сърцето на специалния квартал Джорджтаун във Вашингтон и паркира в алеята зад една от елегантните къщи. Беше единайсет и петнайсет, когато влезе в скритата от зидана ограда градина зад тесния каменен дом и отиде до терасата, към която гледаха отворените в хладната есенна вечер френски прозорци на кабинета на първия етаж.

Вътре, пред гаснещите пламъци на ъгловата камина, седеше Джон Галъуей, отпиваше от кристална чаша чист двайсетгодишен скоч и слушаше тихи записи на класическа китара. Беше стегнат, спретнат мъж и изглеждаше с десет години по-млад от своите шейсет и една, маниак на тема дрехи, който не можеше да отмине огледална повърхност, без да се полюбува на външността си. Бе облечен както обикновено, което значеше, че дрехите му бяха по-официални, отколкото предполагаше една спокойна вечер вкъщи. Носеше светлосиви кашмирени панталони и безупречно скроено светлокафяво спортно сако от туид с втъкани бледосини нишки. Яката на ушитата му по поръчка синя риза, в абсолютно същия нюанс като нишките на сакото, бе закопчана догоре, а копринената раирана вратовръзка бе вързана на перфектен уиндзорски възел и стегната, както подобава.

Дрехите бяха единствената страст на Галъуей извън работата — любопитен парадокс за човек, прекарал по-голямата част от кариерата си в джунглите на Югоизточна Азия в разгара на Виетнамската война и по улиците на Източна Европа преди края на студената война, след което бързо се издигна към управлението на ЦРУ и скоро стигна до поста началник на Оперативната дирекция на Управлението.

Галъуей сякаш току-що бе излязъл от някой от модните магазини на лондонската Савил Роу. Той остави питието си и без дума за поздрав, затвори френския прозорец към терасата и пусна пердето, след като Уелш влезе в уютния кабинет с покрити с книги стени. Сложи още дърва в камината и разбута огъня, докато пламъците се разгоряха отново, след това се върна в стола си и махна на Уелш да седне срещу него. Демонстративно не предложи на подчинения си питие, взе чашата си и го погледна с неодобрение.

— Какво толкова важно има, което не може да почака до сутринта?

— Може да се окаже, че имаме повече проблеми, отколкото очаквахме. Временни, но все пак проблеми.

— Да разбирам ли, че хората на Камерън не са успели да вземат парите и да се справят с хората, които са ги намерили?

Уелш кимна и след това заговори така, както Галъуей настояваше да получава устните рапорти: сбито и делово, без увъртания и оправдания.

— С Барне вече се разправиха, но със Стафърд — не. Открих военното досие на Стафърд. Бивш войник от „Делта Форс“. С много награди. Бил е боксьор лека категория в армейския отбор, преди да го наемат в „Делта“. Сега е професионален агент по издирване на престъпили съдебните гаранции.

— Ловец на гаранции?

— Да, господине. А Барне има сестра. Бивша служителка на Отдела за борба с наркотиците, работила е под прикритие. Изглежда, двамата са се обединили.

— За какво?

Уелш помълча известно време, обмисляйки отговора си.

— Според мен вече не само за да задържат парите. Тя сигурно иска да отмъсти за смъртта на брат си, предполагам, че и Стафърд иска същото. С Барне са били много близки. По всичко личи, че ще стигнат и до нас.

— И хората на Камерън не могат да се справят с тях?

— Според мен по специални оперативни умения са поне равни с хората на Камерън, вероятно само с изключение на Китлан и Маркъс. Така че нямаме работа с обикновени хора, които биха се изплашили и изпаднали лесно в паника при натиск.

— Е, ако си прав, че ще стигнат до нас и скоро ще разберем колко са добри, нали?

Топ шпионинът на ЦРУ Галъуей бе един от най-малко познатите и в същото време вероятно един от най-влиятелните хора в света. В подчинената му свръх секретна Оперативна дирекция се замисляха и ръководеха всички мръсни акции на Управлението: шпионаж, контраразузнаване, парламентарни преврати и тайни акции, включително сваляне на правителства, подкупи, отвличания, покушения и множество други „кални“ дела, които никога нямаше да видят бял свят.

Галъуей беше истински борец за каузи, един от малкото останали от старата школа елитни лидери. От богатите наследници — рентиери на стари заможни фамилии, които работеха за ЦРУ по висши подбуди: дълг, чест, родолюбие. След трийсет и четири годишна кариера изцяло в разузнаването Галъуей непоклатимо вярваше в това, което върши, но напоследък заради тази вяра се бе забъркал в неща, които, ако бъдеха разкрити, можеха да го унищожат.

Преди пет години контра разузнавателната аналитична секция на Управлението реши, че Разузнавателната дирекция трябва да получи лъвския пай от средствата на ЦРУ. Бюджетът на Оперативната дирекция на Галъуей бе драстично орязан с над четиридесет процента и той бе принуден да ограничи програмите и операциите й, в резултат на което много добри специалисти бяха съкратени или преждевременно принудени да се пенсионират. Казаха му, че в обозримо бъдеще се очакват още по-големи намаления на средствата.

Галъуей веднага почувства последствията от отказа от тайните операции. Трудностите във вербуването на чуждестранни агенти и спадът в количеството и качеството на разузнавателната информация, която получаваше, бяха само началото. След като в продължение на година наблюдава как скопяват любимата му Оперативна дирекция, собствената му власт бе подкопана и той започна да вижда в това опасно отслабване на националната сигурност и реши, че повече не може да чака със скръстени ръце.

Четиринайсет месеца след първоначалните съкращения в бюджета му се предостави прекрасна възможност и той не я изпусна. Докато напипваше следите на убежище на терористична група от Близкия изток, отговорна за серия от скорошни бомбени атентати, един от агентите му в Париж случайно разкри печатница за фалшиви долари на ирански националисти, намираща се във ферма край френската столица. Иранците произвеждаха почти идеални копия на стодоларови банкноти. Качеството на печата и хартията беше толкова високо, че когато Тайните служби за първи път разбраха за съществуването на фалшивите пари, а това беше четири години преди агентът на Галъуей да научи за тях, ги нарекоха „супер банкноти“. Тогава се печатаха малки количества и производството им не беше сред основните грижи на Службите, но това скоро щеше да се промени.

В тази престъпна операция Галъуей веднага видя решението на отдавнашните си проблеми, както и начин да спре хората, които искаха да разрушат граденото с години от него. Забута разузнавателния доклад и скри информацията от началниците си и от Тайните служби, след това натовари Тони Китлан — лоялен дългогодишен специален агент, да събере екип, с който да атакуват фермата.

Китлан и хората му отмъкнаха пресите, плаките и висококачествената хартия и не оставиха никого жив, за да разкаже какво се бе случило, с изключение на главния гравьор, изработил плаките за „супер банкнотите“. Два дни по-късно френският агент на Центъра за борба с тероризма на ЦРУ, който бе открил пръв печатницата, бе сгазен от кола по улиците на Париж и убит, а виновният шофьор така и не бе намерен.

Галъуей реши, че Центърът за борба с наркотиците е идеалното място, от което да се контролира тази операция, затова назначи Адам Уелш — негов съмишленик и надежден служител, за шеф на Центъра и му довери цялата информация. Последната стъпка бе създаването на „Камерън и съдружници“ — фирмата пералня за парите, и назначаването в нея на хора, подбрани лично от Китлан и Камерън: все бивши агенти на ЦРУ останали без работа заради съкращенията в бюджета. Новите стодоларови банкноти влязоха в обращение, а майсторът гравьор работеше вече за Камерън и създаваше плаки, равни по качество на предишните.

При пълното неведение на директора на ЦРУ и на всички останали от Управлението, с изключение на Уелш, през последните четири години Галъуей бе дирижирал печатането и прането на над сто двайсет и пет милиона долара на година, като пречистените пари събираше в тайни сметки в офшорни банки и финансираше с тях супер секретни успешни операции по целия свят. За тях не бе длъжен да отговаря пред никого и произходът им не бе известен на никого от шефовете му в ЦРУ, или на когото и да е в тайното разузнаваческо общество. А сега брилянтно замисленият и изпълнен план бе застрашен от непредвиденото съвпадане по време на две събития: катастрофата на лиърджета в девствените гори на Северен Квебек и случайното присъствие на двама стари приятели, тръгнали на риболов.

Галъуей стана да си налее още, после бавно закрачи из стаята.

— Как, по дяволите, този предавател се е оказал в една от чантите, без ние да знаем?

— Човек на Тайните служби в Париж разбрал за доставката на банкноти от агент под прикритие, работещ по друг случай за фалшификация.

— Ще могат ли да разплетат кълбото и да стигнат до нас?

— Не. Веригата към нас се прекъсва на прекалено много места, за да успеят. Нямат представа кой е първоизточникът на товара. Агентът под прикритие знаел само, че е качен на самолета в Ротердам и е поел към Нюфаундленд. Там Тайните служби са поставили предавателя в една от чантите.

— И ти не можа да се свържеш с Камерън и да го предупредиш за предавателя?

— Разбрах го при свършен факт.

— Колко знаят Тайните служби?

— Само това, че самолетът се е разбил на неизвестно място в горите на Квебек.

— Сателитът снима ли хората на Камерън на мястото на катастрофата?

— Не. Изтеглих и двата спътника веднага щом Стафърд и Барне напуснаха района.

— Къде са сега Стафърд и онази Барне?

— Не знам. Разкрили са преследвачите, които им прати Баръс, и ги загубихме.

Галъуей изгледа продължително Уелш в очите. Адам отговори на незададения въпрос:

— Не можех да спра Баръс да не праща преследвачи на Стафърд и Барне, без да предизвикам подозренията му. За камуфлаж ще трябва да го оставя известно време да се занимава с това. Ще го отстраня и при най-малкия намек, че върви към истината.

— Искам Стафърд и жената мъртви, Адам. Без оглед на това дали ще си върнем парите. Ясно ли е?

— Да, господине. Но имаме и едно предимство — каза Уелш. — Действията им показват, че са решили да запазят парите, което значи, че няма да кажат на никого какво се е случило и какво знаят.

— И докога можем да разчитаме на това? — Галъуей дръпна пердетата и Уелш схвана немного деликатния намек, че срещата е приключила. Стана от стола си, а Галъуей отвори френския прозорец към терасата и го последва навън.

Шефът му го изгледа хладно и твърдо.

— Повече никакви грешки, Адам. Колкото по-дълго Стафърд и жената са навън и без контрол, толкова по-голяма е вероятността да привлекат вниманието на хора, които не трябва да се вглеждат прекалено много в операциите ни. Особено Тайните служби.