Джеймс Елиът
Краят на играта (20)

20

Малко преди осем часа в понеделник сутринта специален агент Том Куин спря колата си в подземния паркинг на новата девететажна сграда на Тайните служби на улица „Ейч“ и взе асансьора за петия етаж. Почука веднъж, след това влезе в кабинета на Стийв Джейкъби, шефа на отдел „Фалшификации“. Джейкъби се канеше да затвори телефона и му махна да седне на един от столовете пред бюрото.

Куин се настани и след като шефът му затвори, го погледна разтревожено.

— Връщам се от среща с Лу Баръс, свръзката ни в Центъра за борба с наркотиците. Изгубили са товара с фалшивите пари.

— Как така?

— Самолетът се разбил някъде в горите на Квебек.

— Някъде? И не знаят къде?

— Не. Изгубили връзка с него малко след Канадския въздушен контрол.

— Какво е станало с предавателя, който нашият човек под прикритие сложи в едната чанта?

— Очевидно нашият предавател и предавателят за извънредни ситуации на борда са били унищожени при катастрофата, така че няма как да открием мястото.

Джейкъби вдигна едната си вежда.

— Вярваш ли им?

— Не знам. Може да играят някакви игрички, да искат те да заловят парите, когато влязат в страната, и да си припишат заслугите. Но е възможно и престъпниците да са намерили предавателя и да са го обезвредили, в такъв случай самолетът щеше да изчезне от системата за следене на ЦРУ.

— Имат ли представа колко пари имаше в онзи товар?

— Ако знаят, не се издават. Но нашият човек под прикритие надникнал в една от чантите, когато слагал бръмбара. Според него са около двайсет и пет милиона.

— Господи! Доставките стават все по-големи.

— И пристигат все по-често. Четири за последните шест месеца, поне доколкото ние знаем.

И двамата бяха наясно защо са започнали да пристигат по-често. Фалшификаторите бяха сменили начина, по който перяха парите. Новата стодоларова банкнота, създадена специално от Държавния резерв, за да се спрат фалшификациите, не бе успяла да изпълни предназначението си. За шест месеца в обращение по целия свят влезе нова „супер банкнота“ от сто долара, почти идеален дубликат, който бе невъзможно да се различи, ако предварително не знаеш, че е фалшив.

Казината в Германия и Италия, банките в Швейцария, Австрия и Лихтенщайн, които участваха активно в прането на пари, вземаха високи комисиони, за да превъртят парите — почти по седемдесет цента на долар, затова изобретателните фалшификатори бяха потърсили и намерили нов пазар за продукта си. Международния наркотрафик.

Сега повечето фалшификати се пренасяха в Съединените щати, където наркотрафикантите нямаха никакви проблеми при превъртането на парите през процъфтяващата американска икономика. С подправените банкноти фалшификаторите купуваха чист необработен хероин и кокаин, след това чрез свои свръзки го препродаваха на пълната му пазарна стойност и така обменяха хартийките при съотношение едно към едно. Товар от четиринайсет милиона фалшиви долара беше наскоро проследен до банка на Кайманските острови, а още един до Лугано, Швейцария. И двете банки бяха известни с това, че перяха парите на мексиканските и колумбийските наркокартели. Но повечето пари се превъртаха в Съединените щати през дълга мрежа от фирми, основани само е тази цел.

Наркокартелите и хората, които перяха парите им, нямаха никаква представа, че получават фалшиви пари за чистия си непреработен кокаин и хероин — толкова високо беше качеството на подправените долари. Фалшификаторите не само бяха намерили нов пазар, но и много по-изгодни условия. Като вземаха долар за долар за произведенията си, като прибавеха и отстъпките за наркотиците на едро и като ги препродаваха на значително по-висока цена от тази, която бяха платили за тях, те увеличаваха печалбите си с 80%.

Куин и Джейкъби смятаха, че фалшификаторите бързат да увеличат печалбите си, преди наркокартелите да се усетят. Изчисленията показваха, че през последните десет месеца в американския и международния паричен пазар бяха влезли общо сто и петдесет милиона долара. И Джейкъби, и Куин бяха болезнено наясно, че сега са толкова далеч от разплитането на аферата, колкото и преди девет години, когато се появи първата фалшива сто доларова банкнота. В настоящата съвместна операция на Центъра за борба с наркотиците на ЦРУ Специалните служби за първи път бяха успели да хванат следите на престъпниците. А сега, въпреки обещаващото начало, се оказваше, че те пак им се бяха изплъзнали.

Последната разузнавателна информация беше в най-добрия случай схематична. Според нея новите „супер пари“ се произвеждаха или в Сирия, или в Ливан, най-вероятно от руската мафия. Но нямаше нищо конкретно и потвърдено.

Джейкъби поклати горчиво глава при мисълта, че последният товар е успял да влезе в страната.

— Ако самолетът не се бе разбил и те ни се бяха изплъзнали, парите щяха да се появят в обращение още през следващите седмици.

Куин кимна в знак на съгласие:

— Не мога да вдигна по тревога всички оперативни работници само защото последният товар е влязъл в страната. А ако парите се появят някъде, веднага ще наводним района с агенти.

Куин стана да си ходи, но се спря, преди да отвори вратата.

— За малко да забравя. Още една окуражителна новина. Един от анализаторите на Центъра за борба с наркотиците ми каза, че са получили достоверна информация, че хората зад цялата афера купуват оръжия, предимно малокалибрени, от международните търговци. Вероятно препродават част от тях на военизирани групировки в страната.

— Намери тези копелета, Том. И то бързо. Преди бедата да е станала още по-голяма.