Джеймс Елиът
Краят на играта (18)

18

Час след като Макдърмът намери трупа на Друсар, Лу Баръс влезе в преддверието към кабинета на Адам Уелш в Центъра за борба с наркотиците на ЦРУ. Кимна на секретарката и продължи към кабинета, без да чука.

— Току-що ми се обади Макдърмът.

— Е?

— Намерил е собственика на самолета, който е откарал двамата от езерото тази сутрин. Името му е Марсел Друсар и е мъртъв. Два куршума в тила, убит е този следобед. Вероятно около три или четири часа.

Уелш вдигна вежди и остави доклада, който четеше.

— От двамата мъже край езерото?

— Макдърмът не мисли така. Говорил с жената на Друсар. Казала, че те си тръгнали от Чибугамау около осем сутринта. Видяла съпруга си жив малко след девет, когато се прибрал да закуси. Местен рибар забелязал други двама мъже да пристигат около пладне и петнайсет минути след това чул, че самолетът на Друсар излита.

— Познава ли ги?

— Видял ги само в гръб. Каза, че колата им била с регистрация от Квебек.

— Случайно да е запомнил номера?

— Не. Каза, че колата била сребрист мерцедес, БМВ или лексус.

Баръс се настани в един от столовете срещу бюрото на Уелш.

— Не знаем кои са, но няма съмнение какво са търсили. Макдърмът казва, че една страница от регистъра на Друсар, в който записва имената и адресите на клиентите, била откъсната. Последната страница. Сигурно е съдържала информация за двамата мъже, които видяхме край езерото. Така че който е убил Друсар, знае и кои са.

— Макдърмът разбрал ли е кои са били те?

— Извадихме късмет. Единият от тях е платил за чартъра с кредитна карта. Казва се Бен Стафърд и живее на улица „Уайли“ 1200 в Чадс Форд, Пенсилвания. Пуснах името му в нашия компютър, да видим какво ще открием за него.

— А другият?

— Няма данни за него.

Уелш подпря лакти на облегалките на стола си, сплете пръсти под брадичката си и се загледа в празното пространство. След дълго мълчание каза:

— Все още не сме извън играта. Лошите знаят кой е взел парите, ние също. Поне единия. Трябва само да го следим, докато те се появят, и след това…

— Трябва пак да включим Специалните служби — прекъсна го Баръс. — Както е тръгнало, операцията може съвсем да излезе от контрола ни.

— Не, не още. Кажи им само, че имаме основания да смятаме, че самолетът се е разбил на канадска територия, но нямаме представа къде е. Засега ще научат само толкова.

— Ще побеснеят, като разберат, че сме ги отрязали. Случаят е техен.

— Не е, докато аз не реша.

— Трябва ли да ти напомням, че нямаме право да действаме на територията на страната?

— Това не е операция на територията на страната. Проследяваме канал, тръгващ от Париж, и Специалните служби ни помолиха да се намесим.

— Хващаш се за думата.

— Аз решавам тук. — След тези думи Уелш се изправи зад бюрото си и крачейки, заговори отново: — Искам двайсет и четири часово наблюдение на Стафърд. Нашите хора не трябва да се намесват, докато това продължава. Когато лошите се появят, искам да бъдат проследени и да се открие за кого работят. Ще разберем кой командва парада.

— Така обричаме Стафърд на сигурна смърт. Трябва да ги заловим веднага, щом се появят в дома му, преди още да са взели парите. След като ги вземат, няма да се поколебаят да го убият, както сториха и с пилота.

— Това не е наша грижа. Искам да докопам всички играчи. Ако хванем първите, които се появят в дома на Стафърд, ще разполагаме с тях и с парите, без гаранция, че ще ни заведат до човека на върха. А ние искаме точно него, не изпълнителите му. Който и да е той, разиграва ни от четири години и никога не сме имали по-добър шанс да го спипаме.

Уелш млъкна и смекчи тона към подчинения си.

— Ще направим всичко възможно да опазим Стафърд и приятеля му живи, но няма да проваля операцията заради две алчни копелета, опитали се да избягат с двайсет милиона долара, които не им принадлежат.

— Продължавам да настоявам, че Специалните служби имат повече възможности да се справят със случая.

— Те го разглеждат като фалшификация на пари.

— Случаят е точно такъв.

— А според мен се касае за националната сигурност.

— Адам, говорим за двайсет милиона долара във фалшиви банкноти, които за нетренирано око са практически неразличими от истинските. Ако парите влязат в обръщение и Специалните служби разберат, че сме можели да го предотвратим, ще стане голям скандал.

— Ще се оправям с това, когато се случи, ако изобщо се случи.