Джеймс Елиът
Краят на играта (10)

10

Уелш и Баръс си тръгнаха, Фишър остана да дежури до осем сутринта, затвори вратата и се настани удобно, за да се заеме с тази част от работата си, която най-много обичаше: да разнищва все още неоткритите тайни, които сателитът беше запечатал. Меката светлина на мониторите и екраните осветяваше командната зала. Тя включи стерео компактдиска на бюрото си, сложи в него любимия си албум „Стари, но златни“ и започна да поклаща рамене под ритъма на „Среднощен час“ на Уилсън Пикет, докато пренавиваше лентата.

Пусна записа много пъти, търсеше нещо, което е убягнало от вниманието й по време на предаването в реално време, накрая натисна пауза и се концентрира върху двамата мъже на брега на езерото. Връща и превърта напред лентата четири пъти, докато намери кадъра, който най-ясно показваше какво товареха в кануто.

След това хвана мишката на компютъра, която на екрана се изобразяваше като малко телескопче, и я нагласи точно върху предмета, който единият от мъжете носеше. С всяко кликване на левия бутон на мишката участъкът под маркера се увеличаваше и тя бързо достигна до 20 пъти уголемяване. Сега вече ясно виждаше, че предметът беше около 1,5 дълъг и 1 метър в диаметър и че мъжът го носеше за дръжка на горната част.

Фишър забеляза, че предмет със същите размери и форма вече беше натоварен в кануто. От информацията на агента под прикритие на Тайните служби знаеше, че парите се транспортират в три черни найлонови чанти, и беше почти сигурна, че пред очите й бяха две от тях. Но защо третата, в която бе скрит предавателят, лежеше на дъното на езерото?

Почуди се върху този въпрос, докато връщаше увеличения участък в предишното му положение и разглеждаше останалата част от картината. Погледът й бе привлечен от нещо в гората точно зад палатката и тя пак стопира кадъра. Под дебел балдахин от есенни листа и клони на вечнозелени дървета термичният обектив се бе натъкнал на избледняващата топлина на следи от стъпки, които водеха по покрита с дърва пътека далеч от езерото. Фишър изчисли, че са оставени час преди обхода на сателита.

Проследи стъпките до края на пътеката — до нещо, приличащо на яма, в рядък участък от гората на 50 метра от палатката. Отново увеличи картината докрай и се оказа, че ямата е прясно изкопана дупка с малки купчинки пръст наоколо. Дърветата бяха надалеч едно от друго, а короните им — достатъчно рехави, за да забележи два неидентифицирани предмета в близост до дупката. С помощта на компютърната оптика тя изчисти образа, нагласи контраста, яркостта и фокуса и пред очите й се появиха две сгъваеми лопати с все още затоплени от ръцете на мъжете дръжки. Чак сега Фишър разбра какво правеха двамата.

Спомни си и още нещо, което бе забелязала по време на предаването в реално време, върна лентата и спря на кадъра, който най-добре показваше палатковия лагер. Увеличи раниците и торбите с екипировката, наредени на земята в близост до палатката. Нямаше никакво съмнение, че в тях бяха парите от чантата с предавателя, а част от предишното съдържание на раниците и торбите бе сложено в сака на дъното на езерото, останалата част — в дупката в гората.

Вниманието й рязко бе привлечено от малка червена светлинка, примигваща в десния ъгъл на контролното табло. Часовникът отброяваше времето и предупреждаваше, че след 60 секунди сателитът отново ще премине над обекта. Извади лентата със записа от първия обход и сложи друга, след това нагласи апаратурата на запис и се подготви да изпрати командата за отварянето на обектива.