Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (7)

7.

Никол Бас се събуди малко след разсъмване с главоболие от изпитото снощи вино и със схванат от спането на дивана врат. Облече си анцуга, разкърши се с няколко упражнения и после излезе да направи всекидневния си осемкилометров крос по улиците на града. Точно от това имаше нужда — да поохлаби малко напрежението и стреса, под въздействието на които бе спала само няколко часа. С отминало главоболие и без никакви болки във врата, тя се върна освежена в апартамента си, с ясна мисъл и точно навреме, за да хване началото на Днес. Докато започне предаването за местните новини в седем и двадесет и пет, Никол вдига тежести и прави коремни преси, без да изпуска телевизора от поглед.

По едно време екранът се изпълни с картина, предавана на живо от Бийкман Плейс №1, и Бас включи звука, за да чуе коментара. Полицията бе дала имената на Майкъл Онорати и портиерите на медиите. Онорати бе описан като заможен адвокат и консултант по инвестиции, който живеел в мезонетен апартамент на петнадесетия етаж. След това показаха запис на интервю, взето по-рано тази сутрин от шефа на детективите, който, заедно с говорителя на полицията, присвиваше очи срещу прожекторите, заявявайки, че няма очевиден мотив за трите убийства и затова няма да коментира. Медиите щели да бъдат държани в течение, ако и когато се появи нещо ново. Репортажът бе последван от коментар за засилващата се престъпност в града — особено на такива жестоки престъпления, като на Бийкман Плейс, за това как нито един квартал не би трябвало да се смята за безопасен или имунизиран срещу такива изстъпления, и как полицията изглеждала безсилна да се справи с положението.

Бас превключи на „Добро утро, Америка“ и докато закусваше с обичайните портокалов сок и юфка, зачака да чуе версията на местното представителство на АВС в седем и петдесет и пет. Репортажът беше горе-долу същият. Нито дума за заподозрени, свидетели или предположения за това кой и защо го е извършил.

Никол вече бе напълно възвърнала емоционалното си равновесие след случката снощи. За втори път седна да помисли ясно и спокойно дали е направила или оставила нещо, което би довело полицията до нея. Сети се за забравената на терасата чаша, но това не бе страшно: никога не бяха й вземали отпечатъци от пръстите. За друго нищо не можа да се сети.

Тя изключи телевизора, дълго се къпа в банята, после навлече халат и се върна в хола, където клекна пред дивана и измъкна куфарчето на Онорати изпод него. Седна, сложи го в скута си и щракна позлатените закопчалки. След това започна да брои стодоларовите банкноти, опаковани на пачки по хиляда долара, слагайки ги на кафе масичката пред себе си. Преброи ги два пъти и получи една и съща сума: шестдесет и пет хиляди. Пое дълбоко дъх и се усмихна вътрешно. Какво толкова, по дяволите, каза си тя. Бедният Майкъл така и така нямаше вече нужда от тях. Освен това нямаше и семейство.

Вперила поглед в парите, тя поседя малко, после, решила какво да прави с тях, отдели петнадесет хиляди от спретнатата купчинка и върна останалите петдесет хиляди в куфарчето, за да ги внесе по една от инвестиционните си сметки.

Двадесет минути по-късно излезе от спалнята, облечена в костюм на Живанши, приличаща на манекенка от световните подиуми, каквато всъщност беше до неотдавна. Сложи петнадесетте хиляди долара в една от преградките на голямата си чанта, пъхна куфарчето обратно под дивана и излезе от апартамента, за да понакупи някои неща и след това да хапне спокойно в любимия си ресторант.

Бас ограничаваше покупките си от модните къщи до онова, което смяташе за абсолютно необходимо за работата й, спестявайки и инвестирайки всеки икономисан цент. Но това бяха паднали от небето пари, мислеше си тя, и след снощните ужасии какво би могло да й подейства по-успокояващо и животворно от неограничаван от нищо рейд по магазините.

Чарли, любимият й портиер, закри очи с ръка — като че ли заслепен от външния й вид, — виждайки я да излиза от асансьора, и вдигна палец. Бас го възнагради с широка усмивка, намигна му закачливо и излезе на улицата.

Насочи се без колебание към Източна шестдесет и девета улица и към Медисън Авеню — рая за всички желаещи да пообиколят магазините и да си понакупят това-онова. Първа спирка — Валентино и блуза, за която бе бленувала, но не бе могла да прежали осемстотинте долара, които й искаха.