Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (44)

44.

Кармине Молино изкара колата си от двора на строителната компания в Куинс и пое към дома си на Стейтън Айлънд, давайки си прекрасно сметка, че докато процесът на прехвърляне на властта не завърши, едва ли ще има възможност да се наспи. Идните няколко дни щяха да бъдат дни на опасност и несигурност и веднъж убедил се в смъртта на Дженеро, ходовете му трябваше да бъдат бързи и уверени, да укрепят позициите му сред водещите членове на фамилията, които пък, от своя страна, трябваше да сплотят редиците на своите воини. Не изпитваше никакво чувство на вярност към човека, комуто бе служил през изминалите шест години, както не се трогваше и от смъртната му присъда. „Това е напълно в реда на нещата в този живот, който сме си избрали“, каза си той. Вини бе допуснал твърде много грешки и си бе създал твърде много врагове. Да го поддържаш в такъв момент означаваше да си идеш заедно с него.

Тъкмо излизаше от моста „Веразано Нароус“ и се включваше в магистралата към Стейтън Айлънд, когато телефонът в колата му изчурулика. Той го вдигна и чу гласа на Джанет Морис.

На километър и половина зад него специализираният ван на ОНОП, претъпкан с техника, програмирана автоматично да сканира и засича светкавично разговори по клетъчните канали в района на Ню Йорк, прехвана разговора. След смъртта на Томи Фалконети ОНОП поиска и получи разрешение от съда и още същия ден технически екип на Разузнавателна секция, докато Молино бе на свиждане с Дженеро, успя да монтира в колата му супермодерен апарат за проследяване.

Скрит под капака на неговия кадилак севиля, замаскиран като част от електросистемата на колата, миниатюрният предавател — кубче, не по-голямо от зар за игра — излъчваше сигнал към електронната апаратура във вана, показвайки посоката и разстоянието. С обхват над двеста и петдесет квадратни километра, предавателят, разполагащ с устройство за дистанционно изключване, когато Молино подлага колата си на проверка за подслушвателна апаратура, даваше възможност на проследяващия екип да локализира обекта и да го следи от безопасно разстояние, без да се страхува, че може да го изпусне.

От вътрешната страна на покрива на колата му бе монтиран още един, изкусно замаскиран и много по-сложен предавател, който улавяше всяка дума, произнесена от пътуващите вътре в купето. Именно този предавател след чуруликането на телефона излъчи сигнал към вана отзад, предупреждаващ техниците да включат скенера и ролковия магнетофон, свързан с него.

Само секунди след като Молино отговори на позвъняването, по екраните на апаратурата заиграха сини диаграми, скенерът улови разговора и ролките на магнетофона се завъртяха, запечатвайки думите на лентата.

— Утре в девет сутринта вземат Бас от апартамента й — каза Джанет Морис. — Ще я закарат до Съдебната палата и ще влязат вътре през страничен вход.

— Добре, Джанет. Това наистина е чудесно. Но чуй! Повече няма да ми се обаждаш по този въпрос. Ако имам нужда от теб, аз ще те потърся.

— Това означава ли, че дългът на мъжа ми е забравен?

— Не, не означава. Още не.

— Но вие ми обещахте, господин Молино.

— Хей, Джанет! Нищо не е приключило, докато не кажа. Ще ти се обадя.

Детективът, седнал до апаратурата, отзад във вана, не можеше да повярва на ушите си. Той свали слушалките си и хвърли поглед към другия детектив.

— Мамка му!

— Аха. И аз познах гласа. Джанет Морис, една от цивилните ни служителки.

— Това обяснява откъде са знаели за всяко наше движение.

— Лейтенантът никак няма да се зарадва.

След тези думи детективът вдигна телефона и набра номера на Тони Ризо в ОНОП.

 

 

Същата вечер, когато Джанет Морис тъкмо се готвеше да приготви ядене за мъжа и сина си, заниманията й бяха прекъснати от позвъняване на вратата. Отиде да отвори и видя чакащите я отвън двама детективи от ОНОП и Тони Ризо. Изражението на лицето му, смесица от разочарование и гняв, каза на Джанет всичко и тя истерично се разплака:

— О, божичко, лейтенант Ризо! Съжалявам! Ужасно съжалявам! Заплашиха, че ще направят нещо на сина ми!

Изражението на Ризо се смекчи.

— Трябваше да дойдеш при мен, Джанет. Щяхме да измислим нещо. Сега вече е късно.

Единият детектив понечи да й сложи белезници, но Ризо го спря. Сам я хвана за ръката и я отведе до колата пред очите на мъжа й и сина й.