Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (21)

21.

Влизайки в слабо осветеното барче в Уест Вилидж, Кърби бе посрещнат от миризмата на изветряла бира и застоял цигарен дим. Изчаквайки няколко секунди, докато очите му се адаптират към сумрака вътре, той видя, че барът е празен, с изключение на барманката и Чарли Кастанза, който бе седнал в едно закътано сепаре и си пийваше бира от дългошиеста бутилка.

Барманката бе с тупирана коса и носеше къса кожена поличка с мрежести чорапи. Тя погледна през Кърби, сякаш бе прозрачен, когато той си поръча сода. След това Джак прекоси залата, вмъкна се в сепарето и стисна ръката на Кастанза — месеста лапа, напълно съответстваща на сто и десет килограмовата грамада мускули на тялото му.

— С тая работа май си докоснал оголен нерв, а, Джак?

— Какво разбра?

— Пуснах името Никол Бас на компютъра. Излезе, че досието е със строго ограничен достъп. Никой не може да се добере до него, с изключение на много големите шефове. Обаче забелязах, че едно от имената, свързани със случая, е на Клиф Махеънс.

— Познавам ли го?

— Той е групов наблюдател тук, в нюйоркската полиция. Един от добрите. Като го питах защо досието на Бас е запечатано, той ме попита защо искам да знам. Наложи се да му призная, че ти я търсиш.

— И какво ти каза?

— Чакай сега, едно по едно. Ти не си чул това от мен или от когото и да е от ОБН. Този разговор даже не се е състоял, нали?

— Точно така.

— И още нещо. Ако Никол Бас е изпаднала в беда и можем да направим нещо за нея, ще го направим.

— От начина, по който говориш, човек може да си помисли, че тя навремето е била агент.

— Ти мислеше, че е била наркоманка, която сме спипали и накарали да работи срещу приятелчетата си, и след това сме я включили в Програмата, нали?

— Да, нещо такова.

— Ако някой друг ме питаше, щях да му кажа точно това и да приключа въпроса. Но двамата с теб се знаем отдавна, Джак, и те познавам достатъчно, за да съм сигурен, че ще постъпиш правилно. Затова ще ти предам нещата така, както ми ги поднесе Махеънс.

Кастанза отпи дълга глътка и започна:

— Преди около четири години, когато Бас е била манекенка, работела в Рим за някакъв моден дизайнер. Била още зелено хлапе от някакъв затънтен край на Тенеси и за първи път вкусвала от големия живот. Двадесет и четири-пет годишна, новачка, ама печелеща около двеста хиляди годишно, стъпила на бързата лента по пътя към това да стане супер модел. Обаче още гледала на света с широко отворени очи, била наивна и доверчива. Тогава в живота й влиза едно истинско лайно, наречено Ернесто Калдерон.

— Не съм го чувал.

— Боливийски наркотрафикант. По онова време цялата управляваща върхушка в боливийското правителство не била нищо друго, освен голям наркокартел, в сравнение с който колумбийските изглеждат като детска градина. Калдерон бил мозъкът на техните операции.

— Спомням си, че май съм чел нещо за това. ЦРУ си затваряло очите, само и само десните да се задържат на власт.

— Да. Поне за известно време. После тяхното уютно съглашение започнало да им припарва. Пресата научила за него и започнала да ги пече на бавен огън, така че с наркоцентъра на ЦРУ проведохме съвместна операция за разбиването на картела.

— Как се вписва Бас във всичко това?

— Ще стигнем и дотам. Представител на ОБН в Италия по онова време беше Бил Крофърд. Истински булдог, нямаше шест-пет при него, бе готов на всичко, само и само да сдъвче тоя, с когото се е захванал. От неговите каскадьорски изпълнения, замислени сякаш от заешки мозък, от време на време падаха и жертви.

— С една дума, истинско лайно, с което никой не иска да работи.

— Точно така. Да, ама баровците от Вашингтон го смятаха за дар Божи, пратен им за борба с наркотрафикантите. Направи няколко големи дела и ги представи в благоприятна светлина. Както и да е. Ернесто Калдерон отива в Италия, за да се срещне с водачите на сицилианската мафия и да обсъдят споразумение за разпределянето на хероина, внасян от тях от Близкия изток. Много си падал по дами. Особено пък модели. Започнал да се навърта около Бас, качвал се зад кулисите, поднасял й цветя. Тя обаче не искала да си има нищо общо с дебелия му и мазен задник. Крофърд обаче държал Калдерон под наблюдение денонощно. Стаята му в хотела била бъкана с микрофони. От три години се опитвал да внедри някой в боливийската операция и като видял как Калдерон се увърта около Бас, рекъл си, че именно тя е шансът му да го закове. Такааа. Свързва се той с нея, моли я да си поиграе с Калдерон и да види какво може да научи. Удря го на патриотизъм и тям подобни. Тя казва: „Благодаря, но не.“ Праща го на майната му, без да й мигне окото. Да, ама на нашето славно момче Крофърд това никак не му харесало. Затова решил да използва алтернативен вариант.

— Направил й клопка, нали?

— Бинго! Слиза си тя от самолета Рим — Милано и какво мислиш? На летището я чака представителят на ОБН в Милано заедно с две приятелчета на Крофърд от италианския отдел за борба с наркотиците. Ужким реагирали на информация, подхвърлена им от достоверен източник. И к’во мислиш, че намират в багажа на Бас? Един килограм чист хероин.

— А италианците знаели ли са, че е клонка?

— През цялото време. И така, Бас естествено казва, че не знае нищо за това. Правели грешка. Затварят я те, предявяват й обвинение в наркотрафикантство и й казват, че тъй като са я хванали да носи такова количество, следващите тридесет години ще ги прекара из италианските затвори. Оставили са я в тая шибана килия цяла седмица, после при нея идва нашият герой Крофърд и й казва, че може да й помогне, ако и тя му помогне.

— Не е ли поискала помощ от посолството?

— Разбира се, че е поискала. Приятелите й изобщо не повярвали и на дума от това и отишли в посолството от нейно име. Да, но дебелогъзите тъпанари от посолството се обърнали направо към Крофърд да им каже какъв е случаят. Той, разбира се, ги лъже и им съобщава, че Бас била под наблюдение вече няколко седмици и е грешна като Юда. Те приемат версията му и се оттеглят. Приятелите й си помислили, че щом Държавният департамент твърди, че е грешна, значи сигурно е вярно. Освен това Крофърд им казал да си затварят устите за ареста й или щели да съжаляват, че са се родили. Бас била абсолютно чиста, но някои от колежките й си посмръквали прашец, за да изглеждат по-мургави, така че накрая всички се оттеглили. И за капак агенцията за модели, работила с Бас до този момент, я изхвърля като използван презерватив. И така, ето ти го нашето момиче, затворено в Италия за наркотици, заплашват я тридесет години, приятелите и агенцията я изоставят. Тя знае, че е невинна, но никой не иска да я чуе. После някакъв мошеник адвокат одира от нея сто бона — почти всичките й спестявания, за да й каже накрая, че нищо не може да се направи. И това й било скроено от Крофърд. Искал е да я намери съсипана и отчаяна. Така че най-после Бас се насочва към единствения останал й изход.

— И Крофърд я изпратил да му събира поверителна информация.

— О, той отишъл много по-далеч от това. Нямало никакво официално оформление на ареста и Крофърд се погрижил пресата да не научи. Така че Калдерон нищо не знаел и изобщо не подозирал, че размахват Бас под носа му като стръв. След това Крофърд урежда Бас да отиде на едно място, където предварително знаел, че Калдерон ще бъде. Двамата се срещат „случайно“, той си мисли, че това е щастливо предзнаменование, прави хода си, Бас се съгласява да излезе с него, както била инструктирана, и цялата операция се задвижва. После Крофърд отива при колегата си от ЦРУ в Рим и му разправя какво е постигнал. ЦРУ проявява интерес, вижда шанса да внедри свой човек в боливийския наркокартел, предлага да я изпратят на обучение и разработва цялата операция. И знаеш ли какво име са й дали арогантните копелета? Операция „Армани“.

— Добър подход.

— Фаза номер две. Крофърд инструктира Бас да каже на Калдерон, че й се налага да се върне в Щатите за около месец, след което щяла да приеме поканата да му гостува в ранчото му в Боливия, което заема почти половината площ от страната. Лайното е на върха на щастието. Праща й цветя всеки ден, предлага й да я закара в Боливия с частния си самолет. Гадината е влюбена. От това, което ми разправи Махеънс, Бас била страхотна хубавица.

— Че и отгоре.

— Както и да е, ЦРУ я отмъква в Кемп Пири — секретния им център за обучение във. Вирджиния, и я подлага на интензивни едномесечни курсове по близък бой с пистолет, бягство и измъкване, мигновени срещи, проследяване, самоотбрана, както и цял куп други неща, включително и кратък курс по испански. Махеънс казва, че била естествена, неумолима и умна, затова всичко й се удавало с лекота.

Кърби кимна, разбирайки най-сетне откъде идва умението, с което се е справила при престрелката с Тотани и Джони Чорапа.

— С две думи, тя прекара осемнадесет-двадесет месеца с Калдерон и ни направи такова дело, каквото никога не си виждал. Поемаше много рискове, измъкваше се от такива лайна, от каквито опитните агенти не биха могли. И така, готови сме да ударим картела, затова ЦРУ скроява план да събере всичките боливийски босове в Маями, така че да ги заловим тук, в Щатите. Работата заспива. Бас е трябвало да не се намесва в това, за да може да се измъкне жива и здрава след успешния край на операцията. Да, ама един заместник-прокурор в Маями, пълен лайнар и некадърник, иска да е абсолютно сигурен, че ще спечели делото и след като обещава на Бас да не я вади на открито, оповестява на всеослушание, че тя е внедрен агент, работещ за нас, и я кара да свидетелства в съда. По този начин едва не я уби. На два пъти. Първия път застреляла двамата убийци на картела на един паркинг. Втория път се опитали да я очистят заедно с двамата агенти, придружаващи я до съда. Някаква кола се изравнила с тяхната, четирима души извадили автомати и ги запукали. Не направили кой знае какво и не гледали много-много в насрещното движение, затова някакъв тир минал отгоре им със сто километра в час. Красива картинка, както ми казаха.

— И значи затова са я включили в Програмата за сигурност на свидетелите.

— Точно така. Обаче шест месеца след това Калдерон го убиват в затвора и картелът Кали очиства останалите си боливийски приятелчета за това, че се опитвали да работят на тяхна територия. Така че вече няма нито един жив, на когото да му пука дали Бас ще свидетелства или не. Тя иска да си върне предишния живот, казва ни, че иска да я извадим от Програмата и се маха. Това е станало преди осемнадесет месеца и оттогава Махеънс не е чул нищо за нея до днес, когато ти се обади.

— А твоето славно момче Крофърд излетя нагоре и започна да прави по-големи и по-хубави неща, нали?

Кастанза се усмихна.

— О, не. Това е единствената хубава част от историята. И твърдо доказателство, че Бог наистина съществува. Два месеца след това алчното копеле било хванато в кражба на три милиона долара в брой, заловени при обиск. За това и за още някакви лайна, забъркани от него, копелето в момента е в „Левънуърт“ с двадесет и пет годишна присъда. Както разправят, бил в много близки отношения с някакъв тип на име Лерой, който имал двайсет и пет сантиметрова патка. Когато на Лерой му омръзнело, той го отстъпвал на приятелчетата си за пакет цигари. И както чувам, списъкът му за танци винаги бил пълен.

Кърби се засмя, пресегна се през масата и потупа Кастанза по ръката.

— Благодаря ти, Чарли. Много съм ти задължен.

— Искам само да ти кажа, че никой от нас не се гордее със стореното от оня въшльо. Бас била много точно хлапе, както казва Махеънс, а Крофърд я прецакал изцяло. Съсипал й живота, кариерата и я принудил да стане държанка на онази мазна и отвратителна свиня Калдерон.

— Сега разбирам защо досието й е запечатано.

— Аха. Не е нещо, с което да се гордеем. В твоята работа ти си се сблъсквал с големи лайнари, ние също. Крофърд обаче беше един от най-лошите. — Кастанза допи бирата си и се наведе през масата. — Махеънс ме помоли да те питам с какво се занимава Бас сега и защо я търсиш.

Кърби му разказа всичко. Накрая Кастанза поклати глава:

— Много лошо, Джак. Не може дъх да си поеме момичето.

— Особено напоследък.

По обратния път за Бруклин Кърби непрекъснато мислеше за онова, което се бе случило на Бас, как е била предадена и буквално изнасилена от собственото си правителство, и то от хора, на които би трябвало да вярва, към които би се обърнала за помощ. Ако и когато я намери, можеше никак да не му е лесно да я накара да свидетелства срещу Дженеро. Трябваше най-напред да я убеди, че макар на този свят да има много крофърдовци, все още има и хора, заслужаващи доверието й, хора, които не използват останалите като пионки за постигане на целите си.

Страшно много му се искаше да намери Бас и да я скрие — в края на краищата това му бе работата — и ако не постигнеше нищо друго като полицай, желаеше поне да тикне Дженеро в затвора за цял живот. Сега обаче си обеща, че в преследването на тази цел няма да използва Бас така, както бяха сторили другите. Щеше да направи всичко възможно тя да не пострада в резултат на каквито и да е действия от негова страна.