Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (41)

41.

Антонио Замора загуби повече от час, мотаейки се из курортния център във френската част на Сейнт Мартин, преди да разбере, че човекът, оставен от таксито, проследено от него, не е Кърби. Той се върна на летището, намери същото бледосиньо такси и след кратък разговор, по време на който петдесетдоларова банкнота смени притежателя си, разбра най-сетне къде е слязъл детективът.

Първата му мисъл бе, че Кърби сигурно е хванал ферибота, но след като разбра, че последният му курс е приключил, преди полицаят да се добере дотам, Замора направи същото, каквото стори и Джак: започна да разпитва наоколо дали не са виждали Бас, показвайки снимката й, взета от офиса на Каролин Чеймбърс.

Нобъл Самюълс бе приключил работния ден, но неговият конкурент и приятел Джоно Томас, който имаше фирма за морски разходки на същия кей, бе още там. Беше се върнал късно от курс до едно от съседните островчета и тъкмо почистваше корпуса на шестметровия си „Бостън Уейлър“, когато Замора се приближи и му плати петдесет долара, за да научи, че малко след като Томас се е прибрал, Нобъл Самюълс е пристигнал в пристанището на Мариго, след като оставил някакъв мъж на Кап Джулука. Когато Замора му подаде още една петдесетачка и му показа снимката на Бас, Джоно му каза, че вероятно това е жената, която Самюълс превозил малко по-рано до същото място.

Замора се опита да убеди Томас да го закара до Анжила — отначало безуспешно, тъй като той бил приключил работния ден. Обаче петстотинте долара, които му предложи, моментално промениха решението му.

 

 

Половин час по-късно, след бързия курс до Анжила и обратно, Джоно завърза лодката си за кея в Мариго и подсвирквайки си и щракайки с пръсти, влезе в бара, често посещаван от местните жители. Видя приятеля си Нобъл Самюълс на една маса в дъното, наведен над димяща купа със супа от козе месо. Томас седна срещу него, ухили се и извади портфейла от джоба си.

— Твоите туристи са доста популярни тук, слава богу — каза той, размахвайки шестстотинте долара, спечелени от Замора.

— Откъде си ги взел?

Томас му разказа за Замора и за интереса му към Бас и Кърби. Самюълс спря да се храни и замислено се вгледа в приятеля си.

— Детективът, когото откарах там, каза, че жената била в опасност. Че се опитвал да й спаси живота. Твоят турист да не е бил американски полицай?

Джоно сви рамене:

— Може. Но не мисля. Накара ме да го сваля на плажа, където никой от Кап Джулука да не го види, че слиза на брега.

— И ти го направи?

— Отначало му предложих да го закарам до рибарския кей малко по-нататък, но той ме погледна така, че тръпки ме побиха. И направих това, което ми каза.

— И според теб какво смята да прави, Джоно? Сигурен съм, че не е нещо хубаво.

— Не съм го питал. Не знам. Няма проблеми.

Самюълс бутна купата настрана.

— Къде го остави?

— Защо? Ако наистина има нещо, то не е наш проблем.

— Може би не е твой проблем. Но мен детективът ме помоли да не казвам на никого. И какво е първото нещо, което направих? Отворих си голямата уста пред теб. А ти си казал на някого, който търси него и жената, и който те кара да го свалиш на място, където никой да не го види. — Самюълс допи бирата си на един дъх и стана от масата. — Не знам защо се забърквам в такива неща. Трябваше да се сетя, че нещо мирише. Лесни пари, Джоно, а? Ами после?

Томас отново сви рамене, без да споделя загрижеността на приятеля си.

— А сега ми кажи точно къде остави този човек.

— На Шоул Бей Уест, от другата страна на скалите при плажа на Кап Джулука.

Самюълс отиде до телефона в дъното на бара и се обади на рецепцията в Кап Джулука. Помоли да го свържат с Джак Кърби, но бе информиран, че човек с такова име не се е регистрирал в курортния комплекс. Не знаеше името на Бас и когато попита за млада и красива жена, пристигнала там около три часа следобед, описвайки как е била облечена, в гласа на човека от рецепцията се промъкна подозрение. Все пак учтиво осведоми Самюълс, че не дават информация за гостите на комплекса, след което веднага затвори.

— Ти си гръмоотвод на беди, Нобъл Самюълс, ето какво си — промърмори на себе си на излизане от бара. — Още майка ти го казваше и си е така.