Джеймс Елиът
Невъзможно бягство (29)

29.

От петнайсетте снимки, пръснати на масата пред нея, Бас без никакво колебание показа тази на Дженеро. Седнала след това зад бюрото на Кърби, прегледа всички снимки на членовете на фамилията Гамбино. Идентифицира Джони Чорапа като мъжа, който е стрелял по нея на улицата същия ден, и като един от двамата, придружавали Дженеро, когато той е убил Майкъл Онорати. Не бе съвсем сигурна за Големия Поли и Нино Тотани и не успя да ги разпознае.

Вратата се отвори и в стаята влезе Тони Ризо, следван плътно от Кендъл Тейлър, манхатънския районен помощник-прокурор, когото Кърби никак не обичаше и често наричаше „оня зализан пикльо“ заради некадърността му и многократните му откази да възбужда дела, които Кърби смяташе за вързани в кърпа и за които ОНОП бе положил къртовски труд чрез наблюдение и събиране на информация от поверителни източници.

Тейлър, облечен в тъмносин костюм с жилетка и вратовръзка, застанал в средата на стаята, изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от витрината на „Брукс Брадърс“. Тъй като Ризо и заместникът му го бяха въвели в ситуацията, очите му се спряха на Бас. Оправи си вратовръзката, издърпа ръкавите на ризата и се приближи към бюрото на Кърби, зад което тя бе седнала — детективът стоеше прав до нея.

— Това ли е свидетелката?

Кърби кимна:

— Никол Бас, това е районният помощник-прокурор Кендъл Тейлър.

Тейлър протегна ръка и Бас я стисна, без да става.

— Госпожице Бас, високо ценя помощта ви. Вършите голяма услуга на този град.

Гласът му бе носов и патетичен и на Никол веднага й стана противен.

— Сега да започнем от самото начало. Нека ви обясня каква ще бъде процедурата. След като идентифицирате Винсънт Дженеро от редицата, веднага ще ви заведем в някой хотел в града, където ще бъдете денонощно охранявана, докато не ви изправим пред съдебните заседатели на предварителното гледане, което ще стане след не повече от шест дни. Вие ще свидетелствате пред тях и ще им кажете какво сте видели, въз основа на което ние ще издадем заповед за задържането на Винсънт Дженеро. След това на него ще му бъде отказано пускане под гаранция и ще го отведат в затвора, а вас ще ви заведем на по-удобно място, докато стане време за процеса. Там също ще ви охраняват денонощно и ще положат всички усилия да се чувствате добре.

Вродената арогантност на помощник-прокурора и покровителственият му тон задействаха в Бас някакъв механизъм, скрит дълбоко у нея. Изразът на лицето й се промени и от него сякаш падна маска. Тейлър й напомняше на Крофърд — агента от ОБН, който бе говорил със същия подигравателен тон и я бе принуждавал да върши неща, които тя не бе искала да прави.

„Италия. Преди четири години. Тя слиза от самолета Рим — Милано на път за поредното модно ревю. Минава през митницата, там я арестуват и я тикват в единична килия, където се сблъсква с човек, когото много скоро намразва.“

Всичко това отново мина пред очите й и задействайки някаква вътрешна реакция, я постави на съвсем друг емоционален курс, върху който нямаше почти никакъв контрол. Представяйки си картината от онази вечер в Милано, тя се изправи, заобиколи бюрото и се изправи пред Тейлър в недвусмислено нападателна стойка.

— Свършихте ли?

— Да. Забравих само да ви уверя, че напълно разбирам колко изплашена и объркана се чувствате в този важен момент. Обясниха ми, че отначало сте проявили нежелание да свидетелствате. Затова искам да знаете, че в края на краищата може да не се наложи да давате показания в съда. След като се настаните и си починете, след като се възстановите от потресаващите преживявания през тези дни, аз ще ви обясня точно какво трябва да извършите. Засега се чувствайте сигурна, че сте направили правилния избор.

Бас погледна към Кърби, застанал недалеч от нея. Направи физиономия в смисъл „нали ти казвах“ и след това се обърна към Тейлър:

— Свърши ли този път?

— Да.

— Е, господин Кендъл Тейлър, зализано тузарче, позволи ми сега аз да ти кажа как ще стане номерът.

Кърби разбра какво ще стане, извика на помощ всичката си воля, за да не се засмее, но не успя, гледайки как Бас впива нокти в Тейлър.

— Ще стоя в собствения си апартамент, а този човек — рязко посочи с палец през рамо към Кърби — ще ми бъде лична охрана двадесет и четири часа в денонощието.

Усмивката на Кърби угасна.

— Ей, ей! Чакай малко.

— Ти ми обеща закрила, детектив.

— Но не съм имал предвид лична.

— Аз обаче имах точно това предвид. Имаш ли жена и деца?

— Не. Но си имам частен живот, както и много друга работа.

— Настоявам да си удържиш на думата. — Без да чака отговор, Бас се обърна към Тейлър и продължи: — Забрави, че ще ме завреш в някаква миризлива хотелска стая като къртица, пазена от хора, които не познавам. Хора, до които Дженеро може да се добере като едното нищо. И недей да ми дрънкаш, че такова нещо досега не се е случвало. Всички в тази стая знаят, че е ставало. Ченгетата нямат имунитет срещу подкупи или насилие.

Тейлър се смая. Бе очаквал да види хрисима и изплашена свидетелка, готова да се съгласи на всичко. Опита се отново да поеме нещата в свои ръце, но впила поглед в очите му, Бас продължи да го върти на шиш:

— Детектив Кърби ще стои с мен в апартамента ми. Ще спи в гостната, ако се притеснявате, че ще покваря едно от най-добрите ви нюйоркски ченгета. И за безопасността ми ще отговаря единствено той. Не искам да виждам никой друг. Обичам да работя с един човек.

— И аз така разбрах.

Никол би подминала язвителната забележка, но надигащият се гняв и подтекстът, който Тейлър бе вложил в нея, не й позволиха да го направи.

— Не се отчитам пред никого за живота си, Тейлър! Така че можеш спокойно да се сгънеш одве и да ме цунеш отзад.

— Отзад? Май сменяме посоките, а госпожице Бас? — Съжали за подмятането в момента, в който го изрече. Разбрал, че може да изгуби свидетелката, той вдигна ръце, обръщайки нещата на шега. — Моля за извинение. Не трябваше да се изпускам.

Бас обаче нямаше намерение да му позволи да се измъкне току-така.

— Детектив Кърби го интересува само едно нещо: да тикне един убиец зад решетките. Това го разбирам и уважавам. Вашего брата обаче сте от един и същи калъп — службаши, чийто интерес се състои в политическата ви кариера, и сте готови да използвате и изтракате всеки, който би ви помогнал за това. И тъй като ме обвинихте в смяна на посоките, нека ви отговоря следното: независимо как изтраквам някого, той си отива усмихнат.

Един от детективите се засмя дискретно в шепа, друг направо избухна в откровен смях, но Ризо ги смрази с поглед.

Кърби се стресна от горчивината и злобата в тона на Бас. Стори му се, че възможността да закове Дженеро се изпарява пред очите му.

Тейлър се опита да си възвърне малко от авторитета.

— Разбира се, можем да направим някои промени — омекна той. — Обаче трябва все пак да се придържаме към добре проверената процедура.

— Изобщо не ми пука за вашата добре проверена процедура. Не съм арестувана. Дошла съм тук доброволно и аз решавам какво да правя, как и с кого да го правя.

— Съгласно вашите предложения, според правилата, при вас трябва да се намира жена полицай.

— Това не са предложения, Тейлър. Това са условия. Или си съгласен с тях, или не. Но все пак ще ти направя едно предложение: приеми ги, ако не искаш паметта да ми изневери в сюблимния момент.

Тейлър се наежи.

— Мислех, че ще постигнем доброволно сътрудничество на приятелски начала. Ако обаче си мислите, че можете да налагате волята си на районния прокурор чрез заплаха за отказ от свидетелстване, няма да се посвеним да ви принудим да се изправите пред съдебните заседатели, ако нямаме друг избор. И вярвайте, госпожице Бас, никак няма да ви хареса да се карате с нас.

— Спри, Тейлър, преди да си стигнал много далеч! Била съм лъгана, заплашвана и премятана от хора, много по-големи специалисти от теб в тази област. Така, че недей повече да обиждаш интелигентността ми.

Лицето на Тейлър почервеня от гняв, но той с усилие потисна желанието си да отвърне по същия начин. Ако исканията на Бас бъдеха удовлетворени, каза си той, тя ще си остане свидетелка, а това бе най-важното. Не му се щеше да докладва на районния прокурор, че заради избухливостта и самолюбието му са изгубили единствената си свидетелка по това дело.

— Трябва да го обсъдя с районния прокурор. А дотогава…

— А дотогава гледай да не ми се мяркаш пред очите, двуличен кучи син такъв!

— Исках да кажа, че дотогава ще се съобразяваме с вашите изисквания.

Бас се извърна към Кърби.

— Детектив Кърби? — Гласът й вече бе изгубил остротата си и гневът й утихна. — Ще спазите ли вашите задължения по сделката или да си тръгвам още сега и да се опитам да се оправя сама?

— Нека поговоря с лейтенанта.

Джак дръпна Тони Ризо настрана и двамата влязоха в офиса му. Никол седна отново зад бюрото на Кърби, завъртя се на стола и демонстративно обърна гръб на Тейлър, вперила поглед в прозореца.

Кърби затвори вратата на офиса.

— Хей, Лу. Трябва да ме измъкнеш от тази ситуация. С всичките законови маневри адвокатите на Дженеро може да проточат случая цяла година. За бога, не мога да я дундуркам месеци наред като бебе!

— От колко време се мъчиш да пипнеш Дженеро?

— Знам! Знам. От шест години. Не е необходимо да ми напомняш.

— Ако загубим Бас, може би ще минат още шест години, преди да ни се удаде подобна възможност. А може и никога повече да нямаме такъв удобен случай. Щом тя е жива и готова да свидетелства, имаме го в кърпа вързан за убийство. Това означава от двадесет и пет години до доживотен затвор, Джак. И ти искаш да изпуснеш такъв шанс?

— Откри ли нещо, като пусна името й в компютъра?

— Нищо. Нищичко! Както ти е казала, чиста е като пресен сняг.

— Има нещо, което не ни казва.

— И какво е то?

— Не знам. Просто имам такова усещане. — Кърби махна по посока на външната стая, където през стъклените панели на малкия офис се виждаше как Бас бе вперила безучастен поглед в прозореца. — Тя е твърде умна, за да помисли, че може да сключи споразумение с Дженеро, като му се закълне, че няма да свидетелства срещу него. Обаче твърди, че точно така е направила.

— Доста хора не знаят какво вършат, когато са отчаяни, Джак.

— Отчаяни — да. Но до такава степен, че да направят подобна глупост? Не, тя не е от тях. Освен това почти си призна, че е пречукала Тони Дамяно. Вероятно от упор.

— Това не ни интересува. И ако го е направила, било е самоотбрана. Така, че няма никакво значение.

— Лу, хайде стига! Искам само малко помощ. Намери някакъв начин да ме измъкнеш от това.

— Няма да стане, Джак. Тейлър не би рискувал да изтърве Дженеро. Той вече сигурно мислено си преравя гардероба за пресконференциите пред стълбите на съда. Ще склони районния прокурор да осигури на Бас всичко, което тя поиска, а в момента това си ти. Така че, опасявам се, нищо не мога да направя.

— Но аз не мога да я закрилям сам, Лу. Знаеш много добре.

— Ще говоря с шефа. Той пък ще говори с шефа на детективите да съгласуваме действията си със Седемнадесети участък. Ще дръпнем някой човек от тях, някой от нашите, а и от Бързото реагиране, ако се наложи. Ще подсигурим целия блок и улицата отпред. Бас изобщо няма да знае, че са там.

— Ааах, мамка му!

— Засега й даваме това, което поиска. Нека видим как ще потръгне. Може да й писне да те гледа цял ден около себе си. Лично на мен би ми писнало.

Кърби се усмихна, неохотно приемайки неизбежното. Ризо бе прав: районният прокурор имаше власт да го назначи за личен телохранител на Бас и никакви извинения или възражения нямаше да свършат работа.

— Освен това — добави Ризо, — погледни и откъм добрата страна. Момичето наистина радва окото.

— Е, тук си прав.

— Което ни подсказва и друг вариант. Никакви лични истории.

Кърби отхвърли предположението с енергично поклащане на главата.

— В крайна сметка тя е курва, Лу. Няма значение дали го прави на улицата или из скъпите апартаменти — те всички са изкривени по един или друг начин. Не можеш да им имаш доверие и за пет цента.

— Можеш ли да я обвиниш след всичко, сторено й от ОБН?

— Не, не мога. Съчувствам й и я разбирам, но да пукна, ако й вярвам. И ти гарантирам, че и тя ни отвръща със същото.

— Добре, не й вярвай. Просто гледай да е жива, докато обърнем Дженеро. След това тя става проблем на някой друг.

 

 

Откакто двамата с Бас бяха тръгнали от щаба на Разузнавателна секция, Кърби не бе проговорил и една дума. Докато слизаха от моста и поемаха към центъра на Манхатън по „Рузвелт“, Бас наруши тишината:

— Бих искала да си взема нещата от хотела.

— Първо ще отидем до Седемнадесети за разпознаването, после ще минем през къщи да си взема някои неща. Ще се отбием в хотела на път за апартамента ти.

— А ти къде живееш? — Никол просто поддържаше разговора, за да отпусне малко напрежението.

— В Уест Сайд, до Кълъмбъс Авеню, на Осемдесет и втора.

— Доста скъпичък квартал за ченге.

— Това е дупка, преотстъпена ми под наем от един приятел.

Кърби погледна огледалото за обратно виждане и три коли по-назад видя необозначения полицейски автомобил с двамата детективи на предната седалка. Знаеше, че много преди да стигнат до блока на Бас, Източна шестдесет и девета улица щеше да бъде блокирана от още две коли — по една от двете страни на блока, а във фоайето щеше да има още двама детективи.

Джак гледаше право пред себе си, промъквайки се през вечерното пиково движение и ругаейки мислено късмета си за смазващата скука, която го очакваше. И демонстрацията на воля и характер, показани от Бас в ОНОП, му подсказваше, че тази работа едва ли би била приятен пикник.

Никол отново се опита да разведри настроението:

— Горе главата, Кърби! Може да ти е трудно да повярваш, но има хора, които наистина биха се радвали на компанията ми.

— Нямам толкова пари.

Заболя я не от забележката, а от грубостта, с която бе хвърлена в лицето й.

— Няма защо да проявяваш дребнавост. Не съм искала нищо подобно да се случва, но след като вече е станало, нямам никакъв избор, освен да го направя по-малко неприятно. И ти можеш да сториш същото или да спреш веднага и да се разделим по живо, по здраво. Както кажеш, но нямам намерение да седя тук и да ти позволя да си го изкарваш на мен.

Кърби сви рамене:

— Да, права си. Мир, а?

— Мир.