Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (8)

8.

Подухващият откъм гората нощен ветрец носеше уханието на приближаващата зима. Шумолеше в изсъхващите листа на дърветата и люлееше високата трева в края на гората, преди да продължи блуждаещия си път над езерото, надипляйки повърхността на малки вълнички, потрепващи в отблясъците на светлината от вилата на отсрещния бряг. Дълбоката тишина се нарушаваше само от песента на щурците и тихите напливи на кънтри музиката, долитащи от отворените прозорци.

Двуетажната, построена от неодялани трупи хижа се намираше в центъра на шестстотинакровия частен дивечов резерват, в сърцето на провинциалния окръг Флъвана, щат Вирджиния. От деветдесет години насам вилата бе използвана като ловна хижа от семейство Лорънс от Ричмънд, но вече от почти две десетилетия бе изоставена, откакто един от синовете на настоящия собственик бе хванал там жена си в леглото заедно с по-малкия си брат и бе застрелял и двамата. Лорънс старши редовно пращаше ремонтни бригади, за да поддържат вилата, но повече нито веднъж не стъпи в резервата. Наоколо още се носеха слухове, че призраците на убитите бродели из горите около хижата през нощта.

Лорънс, изпаднал във финансови затруднения, бе обявил вилата за даване под наем, пускайки обявата в местните вестници на Шарлотсвил и Ричмънд, но цяла година така и никой не се обади. А страшно му се искаше да пусне наематели в нея, докато намери купувач за целия имот. Джон Малик му дойде като спасение. Бе се представил като хоноруван преподавател във Вирджинския университет, търсещ спокойно място, където да прекарва уикендите си. Бе предплатил в брой за цяла година.

Хижата имаше собствена водопроводна и електрическа мрежа и огромна желязна врата, препречваща трикилометровия черен път, отделящ се към имота от съвсем слабо натоварено междуселско шосе. Изолацията й бе пълна. Откакто я бе наел преди месец, Малик не бе видял жива душа наоколо. Повечето от времето си прекарваше в нея, първо обмисляйки и подготвяйки плановете си, а после задоволявайки щенията си, които след тригодишен сън доминираха над всяко негово съзнателно действие повече от всякога.

Не можа да повярва на късмета си, когато видя мястото за първи път. На четиридесет и пет минути път с кола от дома и магазина му в Шарлотсвил, то беше съвършено за намеренията му. А фактът, че по-рано е било използвано като ловна хижа, му бе осигурил и едно неочаквано предимство.

В задния край на вилата имаше тясна стаичка, по-голямата част от едната стена, на която бе цялата заета от голям хладилник с две врати, плюс още два хоризонтални фризера, всеки от които с почти един кубически метър полезно пространство. Центърът на стаичката бе зает от месарски тезгях, дълъг два и широк един метър, на който едно време еленското месо се е превръщало в пържоли и бифтеци. Над него висеше рейка с накачени по нея всевъзможни ножове, триони и сатъри, необходими за разфасовката на животните. До отсрещната стена имаше маса с месомелачка за правене на колбаси, а непосредствено до нея — голяма мивка от неръждаема ламарина с две корита.

Лекият наклон на гладкия бетонен под бе насочен към сифона в центъра, което даваше възможност стаята да се мие с маркуч. В дъното на стаичката, от стена до стена, имаше железен прът с четири куки, на които окачваха елена, за да го изкормят. Досами задната врата отвън се намираше газовата фурна, в която остатъчните продукти — кости, кожа и други — се превръщаха в пепел. Стаичката не би била по-функционална за Малик дори ако сам я бе проектирал и построил. Всъщност обстановката бе го вдъхновила да прескочи границите на първоначално обмисления план. Трябваше само да добави още някои свои неща — видеокамера, монтирана на триножник в единия край на стаичката, ролка тънка метална жица, няколко големи риболовни кукички с изпилени зъбчета и четири метални халки с прекаран през тях кожен ремък, които прикова в четирите ъгъла на месарския тезгях.

Почти цялата предна част на хижата бе заета от огромна стая с издигаща се в единия край каменна камина. От едната страна на стаята имаше разделителна стена, която не стигаше до края, а оставяше широк портал, от който се влизаше в кухня с голяма, небрежно рендосана дъбова маса и дървени пейки около нея. Горе всяка от четирите спални с двойни легла излизаше на балкон, гледащ към голямата стая долу. Верандата, с диван люлка и няколко старомодни люлеещи се стола, вървеше по цялата фасада на хижата и завършваше цялостния и добре обмислен вид на ловния лагер.

Хладният вечерен въздух, изпълнен с уханието на есента, нахлуваше през отворения прозорец и Малик хвърли още една цепеница в пламтящата камина. Кънтри баладата, която слушаше, свърши и той постави нов диск в преносимата компактдискова уредба. Прескочи първите две песни и си избра мелодия с ритмично темпо, после усили звука почти докрай. Главата и раменете му се задвижиха с ритъма на музиката, той килна каубойската шапка предизвикателно назад и затанцува из стаята. В ръката си държеше дистанционното управление на уредбата и всеки път, когато песента свършваше, пръстът му натискаше копчето за повторение, за да я чуе отново и отново.

Когато песента свърши за трети път, Малик целият бе плувнал в пот и останал без дъх. Тръшна се изтощен на дивана и с лениво движение метна шапката на отсрещния стол. Очите му се спряха на трите огромни найлонови чувала, оставени до вратата, а след това се преместиха върху тлъстите заглавия на вестниците, пръснати по кафе масичката. На устните му бавно се появи усмивка.

— Кърпача — каза той на глас. Не звучеше лошо.

Взе един от вестниците и впери изучаващ поглед в снимката на специален агент Джек Матюс с дузина набутани пред устата му микрофони, поместена на първа страница. Още нищо не си видял, специален агент Джек Матюс. Спектакълът ще бъде утре. Тогава ще видиш какво означава истинско изкуство.

Мислите му се върнаха три дни назад при една от малките му кучки, както той ги наричаше в мислите си, и както се обръщаше към тях. Третата или четвъртата поред бе? О, да, четвъртата. С малкото стегнато задниче и пълни, здрави гърди. Първите три бяха успели да задоволят фантазиите му донякъде. Признавайки пълното му господство над тях. Скимтейки и хленчейки. Едната от тях даже падна дотам, че започна да нарежда с плачлив бебешки глас да я заведат при мама и татко. Обаче не и четвъртата. Тази малка и нахална кучка го заплю в лицето. Заплю го в лицето! И остана дръзка до самия край — край, удължен от него специално заради онази, която бе оставил жива и която бе започнала да се подчинява на всяко негово желание. Много по-хубаво бе, когато една от тях гледа. Смъртният ужас в широко отворените очи, знаейки, че нея я чака същото. Всеки писък от тази, върху която работеше, се подемаше с дваж по-голяма сила от другата. Това бе нещо съвсем ново и бе увеличило удоволствието неизмеримо.

Но вече не биваше да си позволява такъв лукс. Да се държи едната жива, докато отвлече друга, бе твърде опасно. Последната едва не избяга. Бе подценил дозата и действието на упойката бе свършило твърде бързо. Ако двайсет минути след като излезе не се бе върнал за нещо, забравено в хижата, тя щеше да се освободи от въжетата и да изчезне.

Тананикайки си със следващата мелодия, той запали цигара и остави мислите си да го понесат далеч назад през годините. Към едно малко градче на трийсет километра от Москва, където всичко бе започнало толкова просто. Той бе единайсетгодишен и гледането го бе развълнувало. Приключваше с ученето по възможно най-бързия начин, после изчакваше майка му да тръгне на работа нощна смяна в тракторния завод и да го заключи в стаята му. Поне така си мислеше тя. Точната преценка на времето бе от съществено значение. Гвоздеят на програмата. Преди да се дръпнат пердетата и завесите. Зимните месеци с ранното си здрачаване бяха любимото му време за наблюдение.

Разхождаше се из тесните улички зад неугледните едноетажни къщи в квартала, докато видеше осветен прозорец, през който да гледа живеещите вътре. В началото и най-дребните неща го възбуждаха. Възрастната жена, която всяка вечер сядаше сама на масата, сърбаше постната си картофена супа с твърд черен хляб и плачеше. Семейството, седнало на масата да вечеря — той го гледаше и си представяше на какво се смеят и за какво си приказват. Мислено им приписваше подходящи на израженията и жестовете фрази. Понякога усещаше топлината на чуждата майчина прегръдка, усещаше чувството за сигурност, изпитано от детето, когато придърпват завивката под брадичката му, преди да изгасят лампата в стаята. Мъчеше се да си представи като какво е това да си имаш баща, дори и такъв, който те пошляпва по някой път, както правеше бащата на децата, живеещи в края на тяхната улица. Всъщност майка му също обичаше да посяга към стария кожен ремък, когато не слушаше.

Мина доста време, преди да си изработи маршрут. Да наблюдава определени домове в точно определено време. Освен това скоро разбра и други неща. Неща, които го възбуждаха по някакъв нов, непознат досега начин, от които дъхът му спираше и които го хипнотизираха дотолкова, че понякога се връщаше премръзнал от дългото стоене на открито в зимния студ. Всекидневният ритуал на жена, която решеше дългата си пищна коса, седнала пред тоалетката, облечена в свободна нощница с разголена гръд. Момиченцето, горе-долу на неговите години, и баща му, които се къпеха заедно и не спираха да се галят. Или пък огромният мускулест мъж, който биеше жена си, докато правеше любов с нея, карайки я да застава на колене и да го поема в устата. Понякога правеше само това — държеше го в устата си и стискаше устни, за да го преглътне, когато оня свършеше. Друг път пък проникваше в нея изотзад и я хапеше по гърба, задоволявайки страстта си. Всеки опит за съпротива биваше посрещан от мощни плесници, които я запращаха в другия край на стаята, или от силни удари по тялото, които я превиваха одве и я караха да повръща. После, когато мъжът й вече заспиваше и захъркваше гръмогласно, Малик виждаше как пребитата жена става от леглото и дълго стои пред прозореца, втренчила невиждащ поглед в тъмнината.

Когато стана на четиринайсет години, разбра, че гледането сам вече не го задоволява. Започна да чувства как нещо се надига у него. Една гореща лятна вечер, в гъстата борова горичка покрай брега на реката, течаща през покрайнините на града, той срещна момичето, което се къпеше с баща си. Тя бе сама — той се приближи до нея и започна да я гали така, както бе виждал баща й да го прави. Тя го плесна. Той отвърна на удара със силна плесница и момичето заплака. После започна да я разсъблича и тя не оказа никаква съпротива — правеше безропотно всичко, което й нареди. Не знаеше какво го накара да я удуши и какво го накара три дни след това да се върне там, където я бе скрил, и просто да седи до трупа й. И с учудване установи колко малко шум предизвика изчезването на момичето, дори и след като шест месеца по-късно скелетът й бе открит от човек, излязъл да разходи кучето си. В работническия рай на Съюза на съветските социалистически републики такива престъпления нямаше и затова те изобщо не се и появяваха в контролираната от правителството преса. Районните полицейски участъци не поддържаха връзка помежду си и само хората, живеещи в същия град, чуваха за убийствата, но говореха за тях шепнешком.

За петнадесетия си рожден ден той получи като подарък употребяван велосипед и набезите му разшириха границите си. Яхнал велосипеда, той отиваше през нощта в близките градчета и селца, избираше и след това проследяваше жертвата си. Изнасили и уби още две момичета, преди отличните му оценки в училище да привлекат вниманието на местния представител на КГБ. Изпратиха го да учи в специална школа. Минаха три години и той отново изнасили и уби две жени в околностите на школата на КГБ. Докато навърши двайсет години, въображението му се бе развихрило дотолкова, че към изнасилването и убийството той включи обезобразяване и инквизиции, непрестанно подобрявайки техниката, за да удължи удоволствието от мъченията на жертвата. Започна да избира само проститутки, знаейки, че смъртта им няма да предизвика сериозно разследване, тъй като обикновено я приписваха на опасния живот, който те водеха. Но скоро те го отегчиха. Бяха закоравели и тъпи и често пъти се биеха докрай, отказвайки да му се подчинят.

Докато се дипломира като офицер от КГБ, изкуството му да проследява жертвите си и да ги отвлича, без да бъде видян или да остави следи, стигна дотам, че се превърна във втора природа. Някъде по това време се бе научил да избира само онзи тип жени, който го възбуждаше най-много. Спомняше си, и то с подробности, всяка отделна жертва. Дрезден, Лайпциг, Берлин, Ню Йорк, Москва, Киев, Ленинград и сега Шарлотсвил. Трийсет и шест — откакто бе напуснал дома си. Все още виждаше лицата им, спомняше си с абсолютна точност какво е правил с тях и къде е скрил телата им.

Седнал на дивана и бавно излизащ от унеса, той си помисли дали да не погледа някоя от касетите си. Но преди това трябваше да завърши подготовката за утре. Погледна часовника си. Два часът сутринта. Време още веднъж да огледа мястото на подхвърляне и да мине по маршрута за последен път. А след това утре, по същото време…

— Хайде, малките ми кучки — каза той гласно. — Времето за представление настъпи!