Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (35)

35.

Виктор Силкин веднага свали голямата портална врата на склада, след като Малик вкара микробуса вътре на заден. После се върна и застана до Юрий Великов, без да обръща внимание на Малик, който слезе от колата и отвори задната врата, за да се увери, че Джени е все още под действието на наркотика. Повдигна единия край на одеялото и момичето се размърда, тихичко изхлипвайки. Главата й безпомощно се килна на една страна, очите й потрепнаха и се отвориха, после пак се затвориха и тя отново утихна. Малик я зави, отиде до страничната врата и сгъна задната седалка, за да направи повече място в товарното отделение. След това се присъедини към Силкин и Великов, които стояха неподвижно и гледаха как опаковъчната машина изкарва парите, прилежно увити на пачки от по десет хиляди долара.

Малик извади стодоларова банкнота от джоба си, после измъкна една от пачките. Попипа ги и ги вдигна срещу светлината. По устните му плъзна доволна усмивка. Свали ръце и подаде банкнотите на Силкин, който повтори процедурата.

— Няма никаква разлика — усмихна се и той.

— Разбира се, че няма да има — каза Великов. — Разликата може да се установи единствено в лаборатория.

Тримата мъже отново се умълчаха и продължиха да гледат, докато и последната пачка излезе от машината. Великов подреждаше пачките на масата на три еднакви купчини и сега, слагайки и последната, потри доволно ръце. После посочи към шестте огромни найлонови чувала в ъгъла.

— По два за всеки от нас — каза той. — Разтягат се и поемат доста багаж. Всеки може да побере пет милиона долара, ако се наредят плътно.

Тримата затъпкаха парите в чувалите, като внимателно брояха пачките.

— Матриците — каза Малик на Великов.

— Разбира се.

Той отиде, изнесе ги от малката стая в лявата страна на помещението и ги даде на Малик, който отвори подплатената касетка, увери се, че матриците са вътре и ги пъхна в чувала при парите.

— Запомни, Юра — каза Силкин. — Няма да купуваш нищо едро с пари в брой. Особено пък коли. Търговецът може веднага да се обади на властите. Същото важи и за банките. Няма да правиш големи вноски, докато не намериш банка, която да се съгласи да ти изпере парите срещу комисиона.

— Разбирам — отвърна Великов разсеяно, тъпчейки бързо пачките в чувала.

Малик разбра, че думите на Силкин изобщо не са стигнали до ушите на Великов. Първото нещо, което глупакът щеше да направи, бе да си купи скъпа кола и с гръм и трясък да си пропилее парите по нощните заведения. Ако Организацията не поискаше дял от парите в замяна на защита или пък просто не го пречукаше и вземеше всичко, то „Секретна служба“, която сто на сто продължаваше усилено да търси пропадналата ценна хартия или пък фалшивите пари, напечатани от нея, с положителност щеше да го арестува още преди да е изминала и една седмица. И въпреки мъдрия съвет на Силкин, Малик изобщо не се съмняваше доколко Великов ще му обърне внимание.

Малик затвори и втория чувал и занесе и двата до колата. След това ги сложи внимателно пред главата на Джени Къли, която лежеше мирно и тихо под одеялото, затвори вратата и се запъти към масата, където Силкин и Великов тъкмо привършваха с работата си.

Той застана на три метра зад тях, извади пистолета и нави заглушителя на цевта. После търпеливо изчака да довършат работата си докрай.

Първи Силкин забеляза неподвижно застаналата зад тях фигура с пистолет в ръка. На лицето му се изписа смайване, после гняв, който на свой ред бе заменен от парализиращ страх, след като видя израза в очите на Малик. Това бе последното нещо, което бе очаквал. Познаваше Малик от двайсет години и винаги му бе вярвал, когато двамата се занимаваха с тъмните сделки на КГБ по всички точки на света.

— Съжалявам, Виктор. Но няма да мине и седмица и ще те арестуват, а аз просто виждам как почваш да пееш всичко, което знаеш за мен. Опасявам се, че не мога да го допусна.

Двата тихи изстрела отнесоха половината глава на Силкин и тялото му се строполи в краката на Великов, който се стресна и рязко се обърна назад. Реакцията му бе далеч по-бърза от тая на Силкин и той се хвърли под масата, явно мъчейки се да достигне нещо отдолу. Два куршума се забиха в гърдите му тъкмо когато вече бе откачил автомата „Н & К“ от закрепващите скоби под плота. Умря, преди да успее да го използва.

Малик спокойно се доближи до телата и изстреля по един куршум право в сърцата им. После измъкна автомата от ръцете на Великов, хвърли го на предната седалка в микробуса и се зае да натовари и останалите четири чувала. Сложи по един чувал от двете страни на Джени, после още един в краката й до задната врата, а последния — на мястото на сгънатата седалка. Завършил товаренето, той се приближи до малката вратичка, отпори черната хартия от единия край и внимателно огледа улицата — най-напред в едната, а после и в другата посока. Погледът му се закова вдясно от него — точно на ъгъла, където уличката излизаше на Мърмейд Авеню. Видя как една кола спира на ъгъла, от нея излита някакъв мъж, вътре остават още трима, а после колата продължава насам по уличката. Не можеше да види лицата от това разстояние, но веднага позна колата — бе същата, от която бе видял Къли да излиза тази сутрин.

Малик погледа още малко, после тихо изруга и се спусна към микробуса.

 

 

Грималди бавно сви от Мърмейд Авеню и пое по Двайсет и девета западна. Не изминал и пет метра по нея, той спря в началото на уличка, която напомняше на Къли на Бейрут с опушените си и слепи, без нито един прозорец сгради. По някои от тях имаше признаци на живот, но повечето бяха празни като гнили орехи. Очите на Къли бавно обходиха мрачната уличка, спирайки се на голямата портална врата на около четиридесет метра по-нататък. Бяха направили две обиколки по съседната пресечка зад склада и бяха забелязали, че той има и заден вход.

— Пускай го да бяга — каза Грималди на Къли, който се пресегна и отвори вратата. Саша излетя като дим от нея и в следващата секунда вече го нямаше. — Къли, поемаш предния вход. Джули и аз покриваме задния. — Той се обърна към Хаусър и попита: — Носиш ли си нещо?

— Да — потупа тя чантата.

— Какво е?

— „Глок“ четиридесети калибър. Петнайсет куршума в пълнителя плюс един в цевта.

— Ако нещо се обърка, ще ми отрежат главата и ще я разнасят из цял Ню Йорк на поднос за поука и назидание на всички ченгета — забеляза мрачно Грималди. — Ако не беше дъщеря ти, Къли, тая работа изобщо нямаше да стане по този начин.

Детективът взе портативното си полицейско радио и го напъха в джоба си, после от жабката извади две уоки-токита, подаде едното на Къли, а другото закачи на колана си.

— Звукът им е намален почти докрай, затова го дръж до ухото си. — После погледна Хаусър. — Сигурна ли си, че ще се оправиш с това нещо?

— Да. — В гласа й не се долавяше никаква нервна нотка — само хладна пресметливост, която Грималди добре познаваше.

— Добре. Тогава да действаме. Заемеш ли позиция, веднага се обаждаш. Аз също. Влизаме едновременно.

— Първо виж къде се намира Джени и тогава стреляй — каза Къли.

— Не бой се, и друг път сме го правили.

Всички излязоха от колата. Хаусър и Грималди заобиколиха ъгъла и поеха по уличката зад склада. Къли продължи напред към предния вход, крачейки плътно до сградите. Възрастна чернокожа жена, седнала пред порутената си къщичка, пъргаво скочи от мястото си и бързо се прибра, без да каже дума. С крайчеца на окото Къли видя завеската, дръпната пред полиетиленовото фолио, закриващо дупката, която служеше вместо прозорец. Зад него се затръшна врата. Къли рязко се извърна и насочи пистолета натам — срещу него стояха и го зяпаха четирима чернокожи хлапаци. Единият от тях, вземайки го за ченге, изкрещя: „Атом!“ — и четиримата моментално се пръснаха в различни посоки. Явно кварталът бе навикнал на подобни екшъни.

Къли стигна до голямата портална врата и се наведе ниско, застанал точно под малкото прозорче на вратичката. Предпазливо надигна глава, колкото да може да надникне през непокритата от черната хартия част, но освен няколко квадратни метра от отсрещната стена, друго нищо не можа да види.

Отново се наведе, долепи ухо до вратата, но тъй като не чу нищо, бавно, болезнено бавно започна да натиска дръжката. Стигнал до края, той бутна навътре, но вратата не помръдна. Всъщност тя не бе нищо особено — дървената й рамка, шибана от природните стихии, бе полуизгнила и й трябваше само един здрав ритник. Той се залепи от лявата страна на вратата, вдигна уоки-токито до ухото си и зачака Грималди да се обади. Къде, по дяволите, се бавеха? Мислите му се отплеснаха към Джени — към начина, по който се усмихваше, докато се разхождаха днес в Сентръл Парк. И изведнъж в апаратчето прозвуча гласът на Грималди — нисък и напрегнат шепот:

— От дясната страна на сградата има една сляпа уличка, която одеве сме пропуснали. На нея има две коли. Един мерцедес и един джип. Джули казва, че бил собственост на оня тип, когото търсиш. Проверихме и двете коли — празни са. Дъщеря ти сигурно е вътре в склада.

— Предната врата е заключена — отвърна Къли. — Ще се наложи да я разбия. Няма да е проблем.

— Същото е и тук — долетя тихият шепот. — Ти готов ли си?

— Готов съм.

— На три — каза Грималди. — Едно. Две. Три!

Къли вече бе отстъпил назад и на три ритна силно вратата. Тя веднага подаде, изхвръкна от касата и падна на пода, пръскайки шумно стъкла навсякъде. Чу подобен шум, идващ откъм задната страна на халето, и стиснал пистолета с изпънати напред ръце, скочи вътре, приклякайки на коляно. Цевта и очите му обиколиха мигновено вътрешността, прецизно отбелязвайки местоположението на всеки предмет: дървена работна маса отдясно, два трупа до нея, печатарски машини, син микробус. И тогава той замръзна.

Двигателят на колата изръмжа, отеквайки шумно из голямото хале. На волана седеше Малик и му се усмихваше, опрял цевта на един „Н & К“ до главата й. Бе я сложил на предната седалка до себе си — коланите я държаха изправена.

Главата на Джени лекичко помръдна и Къли разбра, че тя е жива. Няколко секунди не можа да си поеме дъх от облекчение, отправяйки горещи молитви на благодарност към милостивата съдба. Грегъс се оказа прав. Малик не бе я убил. И доколкото можеше да се види оттук, изобщо нищо й нямаше. Чу шума от бягащите насам Хаусър и Грималди, видя ги да се подават иззад една от машините и извика с все сила:

— Не стреляйте! Не стреляйте! Джени е при него!

Хаусър и Грималди бавно запристъпваха напред, насочили пистолетите в задницата на микробуса.

— Не се приближавайте! — викна отново Къли. — Седнали са на предната седалка. И в главата й оня е опрял автомат.

Двамата застинаха на място. Грималди вдигна пръст към Къли и му посочи задните гуми — канеше се да стреля в тях. Той пристъпи още малко напред, прицели се внимателно и бавно започна да обира луфта на спусъка.

Седнал зад волана, Малик видя всичко в страничното огледало.

— Ако приятелчето ти ми гръмне гумите, ще застрелям дъщеря ти, Майкъл. Не съвсем честна сделка, нали?

Грималди веднага свали оръжието и се отдръпна назад.

Къли видя, че главата на Джени е клюмнала на рамото й и че в най-добрия случай тя е в полусъзнание. Чувстваше се абсолютно безпомощен — бе толкова близо до нея, а не можеше да направи нищо. Пистолетът му още бе насочен към Малик и ръката му инстинктивно търсеше подходящ ъгъл за изстрел, който би елиминирал Малик моментално. Но ясно виждаше пръста му на спусъка на автомата. Единственият шанс бе изстрел в горната част на гръбначния стълб — това би отнело възможността от рефлексивно натискане на спусъка, — но това бе невъзможно от мястото, където се намираше Къли.

— Отвори голямата врата — подвикна Малик на Къли.

— Мен за дъщеря ми — каза Къли. — Искаш мен, нали? Пусни я. Тя нищо не ти е направила.

Къли увеси пистолета на пръста си, после бавно се наведе, остави го на пода и го изрита далеч от себе си. Вдигна ръце и ги разпери широко с дланите напред.

— Убий ме! Прави каквото искаш с мен, само пусни дъщеря ми. — Той направи още една крачка към колата.

— Не искам да убивам теб, Майкъл. Отвори вратата. Веднага! Или ще й прострелям крака. — Той наведе цевта надолу и я опря в капачката на коляното й.

— Не-е! — изрева Къли. — Веднага ще я отворя. Отварям.

Къли изтича до вратата и плъзна само онова крило, което бе пред микробуса. После се извърна и застана право пред автомобила, с лице към него.

— Ще ти изпратя видеокасетата, Майкъл — подвикна Малик, насочил цевта отново в главата на Джени. — В името на старото ни приятелство. Ще си я пускаш на рождения й ден.

Видя усмивката му, докато включваше на скорост. Микробусът изрева и се хвърли напред, пропускайки хвърлилия се встрани Къли само с няколко сантиметра.

Изхвърчайки на уличката, Малик направи широк завой, качи колата на отсрещния тротоар, после успя да възвърне контрол върху нея и зацепи напред. Къли грабна пистолета и изтича навън само за да види как колата завива по Нептун Авеню и изчезва.

Хаусър и Грималди се приближиха и застанаха до него. Лицето на Къли бе маска на страданието, той чу Грималди да говори в портативното си радио и го изтръгна от ръцете му.

— Не! — викна, сещайки се, че Грималди се кани да даде номера и описанието на колата. Гласът му бе накъсан хрип: — Ако го спрат, първо ще убие нея, а после и себе си. Никога няма да се остави да го хванат жив!

Грималди дръпна радиото от ръката му.

— Съжалявам, Къли. И без това нервите ми са опънати до крайност. На главата ми се стовари двойното убийство тук, плюс жената, дето я уби сутринта. Време е да вкараме и конницата в боя.

Къли разбра, че губи борбата. Оттук нататък Грималди нямаше друг избор, освен да продължи по процедурата. Първата му мисъл бе да скочи в едната кола и да подгони Малик, но той можеше да е тръгнал, накъдето си поиска из многобройните улички в квартала. Ако психолозите от ЦРУ са прави, че Малик ще се върне във Вирджиния, най-доброто, което можеше да направи, бе да намери мястото и да се добере до него, преди оня луд да е убил дъщеря му. Скован от страх за нея, той стоеше и безпомощно се взираше в посоката, накъдето бе изчезнал микробусът.

Грималди включи радиото и най-напред се обади в централното управление на градската полиция, обявявайки общоградско издирване, като подробно описа Малик, даде информация за автомобила и посочи мястото, където е бил видян за последен път, без да пропусне да подчертае, че с него има заложник. После се обади и в своя участък, даде адреса на склада и докладва за двете убийства.

— Ако го спрат, смятай, че си подписал смъртната присъда на дъщеря ми — каза Къли на Грималди.

После, след като първоначалният шок отмина и адреналинът започна да се отдръпва от главата му, Къли разбра коя ще бъде първата и най-вероятна постъпка на Малик — да се отърве от микробуса и да намери друга кола. Без да споделя догадката си с никого, той се върна в склада.

Загърбвайки Грималди, Къли се надвеси над трупа на Великов, извади портфейла на мъртвия от джоба му и го сложи във вътрешния джоб на якето си. От друг джоб измъкна връзка ключове и също така бързо ги мушна в своя.

Грималди и Хаусър влязоха в халето и видяха Къли да влиза в малката стая. Там той започна последователно да отваря чекмеджетата на един стар дървен шкаф, прелиствайки сложените в тях документи.

— Какво търсиш? — попита го Грималди.

— Нещо, което да ми подскаже накъде е тръгнал — отвърна Къли, хвърляйки предупредителен поглед към Хаусър, за да я накара да мълчи.

Грималди му препречи пътя.

— Тук е станало убийство и не бива да се пипа нищо. Ще вземем всичко, каквото има.

В отчаянието си Къли едва не му каза, че търси телефонен номер с код 804 или някакъв адрес около Шарлотсвил, Вирджиния, но се спря навреме. Ако ченгетата разберяха за това, веднага щяха да предадат информацията на ФБР и ако феберите стигнеха първи до мястото, където Малик караше Джени, всичко отиваше по дяволите. Щяха да повикат специалния отряд за спасяване на заложници и Джени щеше да бъде убита. Инстинктът му подсказа, че това, което търси, вероятно не е тук, затова се подчини и се отдръпна от шкафа.

— Вече си вън от играта, Къли — рече Грималди. — След около десет минути тук ще гъмжи от полиция, плюс дежурния екип и Бърза помощ. Целия склад ще го обърнат наопаки. Ако намерим нещо, ще ти се обадя. Ти и Джули трябва да се омитате, освен ако не искате да прекарате останалата част от деня в участъка и да отговаряте на какви ли не въпроси.

— Благодаря ти за всичко, което направи — каза Къли — Съжалявам за приказките си, че обричаш Джени. Ако наистина стане така, за всичко ще съм виновен само аз и никой друг.

— Нещата невинаги свършват лошо — каза Грималди. — Просто се надявай всичко да свърши добре и това е.

Три полицейски коли, следвани плътно от необозначена кола, пълна с детективи, заковаха пред отворената врата на халето.

— Ще хвана една от колите да ви откара до вашата кола. И пак повтарям — ако намерим нещо, ще ти се обадя.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и Грималди прегърна Хаусър.

— С теб винаги е било интересно, Джули. Ще ти се обадя.

— Сега какво ще правиш? — попита Хаусър, когато двамата с Къли излязоха на улицата.

— Имам адреса и ключовете на Великов. Ако изобщо има нещо написано за това как да се свързва с Малик, то трябва да е в дома му. Къде се намира Брайтуотър Корт, четиринайсет?

— Само на една пресечка оттам, където е колата — каза Хаусър. — Ако се е обадил на Малик от склада, само ще си загубим времето.

— Ти видя ли да има телефон в офиса?

— Не.

— И аз не видях, въпреки че търсих.

Хаусър хвана ръката на Къли и леко я стисна.

— Тони е прав, знаеш ли? Невинаги всичко свършва зле. Джени е все още жива, така че психолозите може да са прави и за останалото. Още имаме време.

— Налага се да вярвам в това, иначе окончателно ще се побъркам.

— Откарай ги, където ти кажат — подвикна Грималди на един от униформените полицаи.

Ченгето им посочи колата си и двамата се вмъкнаха в нея.

— Какво е станало тук? — попита ги ченгето, сядайки зад волана.

— Не знам — отвърна Къли. — Ние просто се возехме с детектив Грималди.

 

 

Малик отби микробуса на паркинга пред един магазин за електроника отвъд Бей Ридж Паркуей в Бруклин. Магазинът бе затворен, но докато чакаше на светофара, Малик бе видял как един „Форд Експлорър“ влиза в паркинга и дава назад към задната врата на магазина. В пет часа в неделя следобед уличката, почти изцяло заета от малки магазинчета за стоки с намалени цени, бе пуста. Малик спря до експлоръра и свали стъклото. Човекът тъкмо бе отворил задната врата на колата, за да разтовари няколкото кашона от него.

— Бихте ли могли да ми помогнете? Страхувам се, че съм се загубил.

Човекът се извърна и носът му едва не се навря в черния отвор на заглушителя. Малик стреля два пъти в главата му, скочи бързо от микробуса и завлече тялото му в магазина, затваряйки бързо вратата. После огледа пустия паркинг и започна да изпразва задната част на експлоръра, заменяйки товара му с найлоновите чували. След това отнесе Джени там и я положи между тях. Тя вяло се опита да се съпротивлява, но той не рискува да й бие втора доза — една от по-ранните му жертви, още преди много години, бе изпаднала в кома от свръхдоза и му бе развалила цялото удоволствие. Взе скоч лентата, която бе намерил в жабката на микробуса, притисна глезените на Джени един до друг и бързо ги усука с нея. После направи същото с ръцете й, слагайки ги на гърба, и преди да я завие отново с одеялото, сложи огромна лепенка и на устата й.

Изкарвайки колата на улицата, погледна колко е часът. До Шарлотсвил имаше още около шестстотин километра. Това означаваше седем часа път, ако спазваше ограниченията по пътищата, към които стриктно смяташе да се придържа. Би трябвало да пристигне в хижата не по-късно от дванайсет и трийсет. Откъм Джени се чуха един-два приглушени вопъла, тя се размърда малко и после отново утихна.