Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (34)

34.

Хю Грималди сви от Брайтуотър Корт по Брайтън Форт Стрийт и спря необозначената си кола пред дванайсететажния блок, гледащ към дъсчената алея и океана. Един от неговите информатори му бе казал, че човекът, когото той търси, Саша Лисенко, само преди няколко минути влязъл в този блок, за да отиде на гости при приятелката си — танцьорка в един от местните клубове. Информаторът не знаеше нито името на момичето, нито в кой апартамент живее, затова Грималди се облегна удобно на седалката, запали цигара и впери поглед във входа на блока. Минутка по-късно сигнализаторът му се включи. Погледна към екранчето, видя, че номерът е същият, който Хаусър му бе дала, и протегна ръка към мобифона в жабката.

— Как е? — попита Хаусър.

Тя седеше в края на леглото и гледаше как Къли си навлича ризата след втория за този следобед душ.

— Ама как знаеш кога да се обадиш — въздъхна с досада Грималди. — Тъкмо чакам един човек, който може би знае как да ни помогне, така че идвайте тук.

Той им описа къде се намира и затвори.

Хаусър предаде информацията на Къли, свали си хавлията и бързо започна да се облича.

— Най-много за трийсет минути сме там — каза тя, навличайки дънките.

— Ще се обадя на Грегъс — каза Къли и взе телефона от тоалетката до леглото.

— Къде, по дяволите, беше, Майк? — каза Грегъс с неестествено напрегнат глас.

— Какво имаш за мен, Лу?

Грегъс се поколеба, пое дълбоко дъх и каза:

— Лоши новини, Майк. — Отново пауза, после: — Малик е отвлякъл Джени.

Все едно че някой ритна Къли в гърдите. Краката му се подкосиха като гумени и той се тръшна тежко на леглото.

— Не! Не! Не може да бъде. Току-що разговарях с нея.

Хаусър спря да реше косата си, рязко обърна поглед към Къли и видя подивелите очи и вцепененото му тяло.

— Откъде знаеш, че я е отвлякъл? Откъде?

— Мръсникът се обадил на своя агент в НЦОЛ и той веднага ми прехвърли разговора.

Къли затвори очи. Моля те, Господи, моля те! И после зададе въпроса:

— Мъртва ли е? Убита?

— Не мисля.

Къли изведнъж се сети и изпъшка от болка:

— А-а-х, аз го заведох при нея! Аз, глупакът, го заведох право при нея.

— Слушай, Майк. Още има надежда. Говорих вече с един от нашите психари. Той каза, че щом Малик ни се обажда по телефона, за да ни каже, значи няма намерение да я убива веднага.

Грегъс не му каза истинската причина защо психиатърът смята наистина така — Малик първо щеше да я измъчва, и то вероятно дълго време.

Хаусър разбра какво се е случило, приседна до него и го улови за ръката, мъчейки се да вземе участие в мъката му, да му помогне по някакъв начин, въпреки че прекрасно съзнаваше, че в момента не може да направи нищо.

— Какво още каза Малик?

— Да ти кажем да се откажеш или дъщеря ти…

— Или дъщеря ми какво?

— Тоя тип е болен, Майк.

— Тогава се отказвам. Трябва да намерите начин да му дадете да разбере, че излизам от играта. Просто му кажи, че ще направя всичко каквото поиска, само да я остави на мира. Имаш там досиетата на свръзките му с руската мафия и със старите му дружки от КГБ. Ще накараме нашите хора от Ню Йорк да му предадат съобщението чрез техните агенти в руския квартал.

— Майк…

— Трябва да ми помогнеш, Лу. Не искам да слушам тъпите ти приказки за национална сигурност и други подобни бълвочи! Става въпрос за дъщеря ми, човече! За детето ми!

— Няма да свърши работа, Майк, и ти го знаеш. Дори и да успеем да му предадем съобщението. Той те мрази, всъщност винаги те е мразил. Спомняш си много добре какви ядове береше с него едно време и веднъж даже го смаза от бой, помниш, нали? Така че това за него е нещо съвсем лично. — Той се поколеба за секунда, после добави: — Нашият психар вика, че каквото и да направим, Малик накрая пак ще я убие.

— Не! Това не може да е така! Не и Джени!

— Има едно нещо, което е на наша страна.

— Не! Не! Не! Трябва да му предадеш съобщението! Дай му каквото поиска! Кажи му, че може да получи мен вместо нея! Само да пусне Джени.

Отчаянието в гласа на Къли стигна до Грегъс и той почувства болката на стария си приятел. Самият той също имаше дъщеря.

— Преди колко време се видяхте с Джени?

Къли погледна, часовника си.

— Оставих я на местоработата й преди по-малко от три часа.

Грегъс помисли малко.

— Сигурно е изчакал да свърши работното й време и тогава я е отвлякъл. Кога свършва работа?

— Не знам. — Той се обърна към Хаусър: — Обади се по твоя телефон на кафе „Алегро“ на Кълъмбъс Авеню и ги попитай кога Джени Къли е излязла от работа.

Мисълта му започна да се избистря. Хаусър се хвърли към чантата си, измъкна телефона и бързо набра номера на „Справки по телефона“.

— Малик се обади точно преди… двайсет и осем минути — каза Грегъс. — Тук имаме собствена система за проследяване и разбрахме, че се обажда от уличен автомат в Манхатън. От телефонната компания ни казаха, че този автомат се намирал на Кълъмбъс Авеню, до пресечката със Седемдесет и първа улица. Къде работи Джени?

— На пресечката на Кълъмбъс Авеню със Седемдесет и четвърта.

— В колко часа тръгна от Брайтън Бийч, за да се видиш с нея?

— Около десет и трийсет.

— Точно тогава те е проследил. Снощи е убил едно момиче в Ню Джърси, значи не е могъл да бъде в Ню Йорк преди ранните сутрешни часове. Тогава е занесъл матриците и сега обикаля наоколо и чака да свършат с печатането на парите.

— Джени излязла от работа преди около четиридесет минути — подвикна Хаусър от другия край на стаята.

Грегъс я чу.

— Оня ни се обади само на три пресечки от местоработата й — сигурно веднага след като я е отвлякъл. Това означава, че тя е с него не повече от трийсет минути, Майк. Готов съм да се обзаложа, че сега се връща в Брайтън Бийч, за да си вземе парите. Залагам си главата. А нашият психар казва, че съдейки по по-раншното му поведение, той ще я отведе на мястото, където е водел ония момичета от Шарлотсвил. Ако е прав, имаме време. Знаем, че няма да си тръгне от Ню Йорк, без да е взел парите. И ако тръгне обратно за Вирджиния, това означава най-малко шест часа път, преди да… — Тук Грегъс рязко прекъсна разсъжденията си, не желаейки да напомня на Къли какво очаква Джени, ако не успеят.

Само преди няколко минути двамата с Хаусър лежаха в леглото и гледаха новините по CNN — пред очите на Къли отново изплува мрачната тържественост в лицето на водещия, докато говореше за обезобразените тела и тъмните подозрения за продължителни изтезания. В съзнанието му проблеснаха ужасяващи картини и той с усилие потисна надигналата се паника, заплашваща да го стисне в ледената си прегръдка. Ако иска да помогне на Джени, трябва да мисли спокойно.

— А ФБР? Може да знаят нещо, което ние не знаем. — Мозъкът му вече работеше като добре смазана машина и възможностите за действие започнаха една след друга да се появяват в съзнанието му. — Може би те са по-напреднали в търсенето на мястото, дето ги е водил тоя гад.

— Имаме достъп до информацията на обединената им група, Майк. Не са по-напреднали от нас. А може би ние сме даже малко по-напред.

— И с какво сме по-напред?

— От обаждането на Малик насам ситуацията е подложена на мозъчна атака. Стигнахме до извода, че който и да му печата парите, трябва да има някакъв начин за свръзка с него, за да му каже кога са готови. Ако Малик вече си е тръгнал и вие успеете да намерите печатаря, може би той знае някой телефонен номер, може би знае дори и къде се намира мястото във Вирджиния. В момента това е най-доброто, за което можем да се хванем.

— Има ли някой представа горе-долу къде може да е мястото, където оня е отвеждал момичетата? На какво разстояние се намира от Шарлотсвил?

— Според медицинския експерт, извършил първоначалния оглед на четирите тела, мястото е на около четиридесет и пет минути път от университета. Толкова време е трябвало на телата да се размразят. И мястото сигурно е усамотено, но леснодостъпно.

— Четиридесет и пет минути? Във всички посоки? Това означава площ от около триста квадратни километра.

— Както вече ти казах, Майк, най-доброто, на което можем да се надяваме, е да намерим къде печатат парите. Изглежда логично печатарят, или може би Силкин да имат някакъв начин за свръзка с Малик, затова нека започнем оттук.

Къли понечи да каже на Грегъс за информатора, очакван от Грималди, но се отказа. Не искаше да разбере, че ченгето знае за Малик.

Хаусър бързо надраска номера на мобифона си на едно листче и го подаде на Къли, който го издиктува на Грегъс.

— Веднага тръгвам за Брайтън Бийч. Мобифонът през цялото време ще е с мен. Веднага ми се обади, щом откриеш нещо ново.

— Дадено. В момента прехвърляме телефонните сметки на Малик. Засега няма нищо, но продължаваме.

— И плътно следете как напредва ФБР.

— Няма проблеми. Дръж се, Майк! Още нищо не е свършило. Тържествено ти обещавам, че ще направим всичко по силите си, за да спасим Джени!

 

 

С виртуозно, агресивно и съвсем противозаконно каране Хаусър взе разстоянието от центъра на Манхатън до Бруклин за по-малко от двайсет минути. Закова на ъгъла, откъдето забеляза Грималди, после паркира до тротоара. Двамата слязоха, отидоха до необозначената кола и се вмъкнаха в нея.

— Още не е излязъл — каза Грималди, кимайки към блока малко по-нататък, от отсрещната страна на улицата.

Хаусър бе седнала отпред до него и ченгето се извърна назад към Къли:

— Как вървят работите? Какво си се вкиснал такъв?

— Оня е отвлякъл дъщеря ми — каза Къли, едва изговаряйки думите.

Изразът по лицето на Грималди откри на Къли всичко, което не би искал да чуе.

— Кой? Оня тип, дето го търсиш? Кърпача ли бе?

— Аз го отведох при нея — каза той и отклони поглед встрани.

— Божичко, Къли! Съжалявам. Слушай, не докарах хората си само защото мислех, че си прав. Оня само да дочуе, че го търсим и моментално ще се изпари. Затова реших да се опитам сам, но да знаеш, че само ако свирна, и целият квартал ще гъмжи от ченгета. По дяволите, това си е чисто отвличане и спокойно можем да викнем феберите.

— Не! Само да го направиш — и считай Джени за мъртва! Не бива да разбере, че продължаваме да го гоним. Това е лично отмъщение и целта му е да ми причини болка. Ако сметне, че е попаднал в капан и няма друг изход, ще я убие веднага.

— А какво те кара да мислиш, че вече не го е направил? — Едва изрекъл думите, Грималди се сепна и моментално се извини: — Съжалявам. Полицейски въпрос.

— Ще иска да я измъкне от града — каза Къли, без да добавя нищо повече, страхувайки се, че само ако спомене нещо за това на какво е способен Малик, и ще изгуби самообладание.

— Кого всъщност чакаш тук? — попита Хаусър.

— Един местен питекантроп на име Саша Лисенко. Сгащих го веднъж натясно и оттогава го цедя от време на време — понякога говори истината, но понякога информацията му е пълен боклук. С една дума — дребно и дрисливо кърлежче, което се лепи и смуче кръвчица от едрокалибрената измет. Все пак се мотае из периферията на Организацията и радарите му винаги са включени на пълна мощност, за да има с какво да се откупи, когато го пипнем натясно.

— Трябва да намерим оня тип, дето печата парите — каза Къли.

— Ако моето момче Саша не знае, тогава сигурно поне познава някой, който знае. Засега той е всичко, което имам.

В този момент очите на Къли се свиха и той се наведе напред. От входа на блока излезе дребен жилест мъж с дълбоко хлътнали очи и надупчено от едра шарка лице. Косата му бе гладко сресана и бе облечен в скъп, добре скроен габардинен костюм.

— Ето го — каза Грималди. — Десетцентова мутра, облечена в две хиляди доларов костюм. Все едно да облечеш боклукчийски казан в смокинг.

Къли посегна да отвори вратата.

— Стой мирно! — спря го Грималди, без да се обръща. — Чакай да го видя дали ще тръгне насам. Може да се изплъзне като едното нищо. Този малък дрисльо бяга като заек.

Саша Лисенко се спря пред входа и зорко огледа улицата, въртейки глава наляво и надясно. После предпазливо започна да се отдалечава от блока, завивайки в посоката, където бе паркирал Грималди, Едва бе минал и петнайсет метра, когато зоркият му поглед зашари по отсрещния тротоар, забеляза колата с трима души в нея и в единия от тях моментално разпозна Грималди. Обърна се на място и хукна в противоположна посока като изстрелян от катапулт.

— Мамка му! — изрева Грималди и веднага се ухили, като видя накъде поема Саша. — Сбърка, говньо. Барнах те!

Грималди запали двигателя и с рев, под акомпанимента на свирещи и пушещи гуми, се отдели от тротоара на заден. През това време Саша успя да стигне до наклонената рампа, водеща към дъсчената алея. Колата на Грималди бе насочена в обратна посока — с умели и точни движения ченгето я завъртя на място в средата на улицата и се спусна напред.

Саша зави зад един ъгъл и за момент изчезна от полезрението им, докато Грималди с гръм и трясък се изкачи по рампата, провирайки колата само на сантиметри между перилата и сградата. После изхвръкна горе, на широкото пространство на дъсчената алея, задницата на колата лудо занесе наляво и надясно и едва не излетя от алеята, но той я овладя. Саша бягаше на трийсетина метра пред тях, ловко провирайки се между хората с умението на добре трениран хърделист. Грималди включи сирената и натисна педала до дъно. Хората пред него се пръснаха встрани, отваряйки му път, и колата затрополи напред по дъските, бързо настигайки бягащия като вятър дребосък. Грималди леко го надмина, после рязко сви пред него и стовари крак върху спирачката. Колата се извъртя на една страна, отрязвайки пътя на Саша, и в същото време ченгето изхвърча навън, последвано от Къли и Хаусър. Саша се блъсна в калника на колата и се опита да побегне в посоката, от която бе дошъл, но Хаусър, стигнала първа до него, протегна крак и ловко го спъна, просвайки го на дъските. Грималди се наведе, сграби го за врата и го изправи на крака, после го запрати в стената на ресторантчето, до което бяха спрели.

— Саша, момчето ми! Какво, по дяволите, правиш? Нима не се радваш да ме видиш? Аз съм направо сломен.

— Майната ти, Грималди!

С рязко движение на ръката Грималди сграбчи долната устна на Саша и я изви в юмрука си. Малкият изпищя, от болка.

— Вероятно искаш да кажеш „Майната ти, детектив Грималди“, нали?

Къли направи крачка напред с намерение да се намеси, но Хаусър протегна ръка и го спря.

— Не. Остави Тони да се разправя. Той знае какво прави.

— Какво искаш от мен, Гримал… детектив Грималди? — каза Саша, търкайки устната си, след като ченгето го пусна.

— Е, това е далеч по-различно. Сега слушай много добре какво ще ти кажа и не си отваряй скапаната човка. Много добре внимавай във всяка моя дума, защото животът ти зависи от това. Ясен ли съм?

Саша закима енергично, приглаждайки косата и отупвайки костюма си от прахта.

— Та така. Наистина не мога да ти извия вратлето по начина, по който ми се иска, но виждаш ли го тоя тип зад мен? — посочи Грималди с палец към Къли.

Тъй като лицето на полицая бе само на няколко сантиметра от неговото, Саша предпазливо надникна иззад него и погледна към Къли, който му отвърна с унищожителен и непредвещаващ нищо добро поглед.

— Аха. Виждам го.

— А така. Искам да ти кажа още, че той не е ченге и не е обвързан от никакви правила и закони, с които аз за съжаление трябва да се съобразявам. Да, но ако река да си обърна гърба? Мислиш ли, че ще успея да видя какво ще прави с теб? Чаткаш ли? Виждал съм го и друг път какво прави с разни лайна като теб и да ти кажа правичката, гледката не е никак приятна. Последният тип, когото обработи, до края на живота си ще трябва да остане в инвалидна количка, навлякъл памперс и с лигавник под брадата. Схващаш ли картинката?

Саша отново кимна.

— Той пък какво иска? Нищо не съм му направил. Не го познавам.

— Просто слушай какво ти казвам и изобщо не си и помисляй да ме лъжеш. — Грималди извади снимката на Малик от джоба си и я тикна в лицето му. — Виждал ли си тоя тип?

Саша прилежно впи поглед в снимката.

— Не.

Изражението на лицето му обаче показваше съвсем друго.

Грималди се намръщи и поклати глава:

— Погрешен отговор. Сега ще те питам още веднъж. Виждал ли си тоя тип?

— Може би. Не знам.

Грималди се обърна към Къли:

— Мисля, че лъже. Ти какво мислиш?

Къли се приближи, впил тежък поглед в Саша, и дребосъкът се сви, очаквайки удари. Майк съвсем правилно се досети, че ако сега го удари, това ще даде точно противоположен на желанията им ефект. Видът му бе като на човек, навикнал да бъде подритван и бит.

Къли започна да му говори бързо на безупречен руски. Очите на Саша се разшириха от изненада и той впери ужасен поглед в Хаусър. Без да сваля уплашени очи от нея, той започна да отговаря на руски, бързайки да изплюе думите с възможно най-голяма скорост.

— На английски! — прекъсна го Грималди.

— Не му знам името — каза Саша. — Видях го преди няколко седмици, може би месец. Беше заедно с Виктор Силкин и Юрий Великов.

Грималди бе чувал за известния Силкин, но другото име не му говореше нищо.

— Кой е тоя Юрий Великов?

Саша отмести поглед встрани, мъчейки се да избегне отговора, но стреснатите му очи отново се спряха на Хаусър.

— Чух, само чух, че двамата имали пръст в кражбата на ценната хартия.

— А какво общо има Великов с цялата тая работа? — попита Къли.

Саша отново се поколеба. Къли погледна към Хаусър и й се усмихна, сигурен, че малкият го вижда.

— Може би… може би той трябва да им напечата парите.

— И къде ще стане тая работа?

Саша вдигна ръце.

— Което не знам, не знам. Само съм чувал. Нали разбирате, слухове. — Очите му отново се спряха на Хаусър.

Репортерката нямаше представа какво бе казал Къли на Саша на руски, но бързо съобрази, че каквото и да е било, то се отнася до нея и Къли плаши дребничкия руснак с нея. С каменно изражение на лицето тя пристъпи към притиснатия до стената мъж.

Очите на Саша се разшириха от ужас.

— Някъде из тоя квартал. Може би в Кони Айлънд.

Хаусър направи още една крачка, без да сваля безизразен поглед от него. Къли й кимна:

— На твое разположение е.

— Чакай! Чакай! В един склад на Двайсет и девета западна. Между Нептун и Мърмейд. Това е всичко, което знам.

— Това е на пет минути оттук — каза Грималди на Къли. — Не е в моя район, но майната му, да вървим. — Обърна се към Саша и добави: — Скачай в колата! Не съм такъв глупак, че да те оставя да им звъннеш по телефона.

— Ако ме видят с теб, ще ме убият.

— Дали те ще те убият или ние — каква е разликата? Веднага си навирай кльощавия задник в колата, да не го навирам аз. Ще ти отрежа каишката веднага като намерим мястото и се уверя, че не ме лъжеш.

Къли сграби Саша за косата, буквално хвърляйки го като парцал на задната седалка, и се намести до него.

Грималди отново подгони колата обратно по дъсчената алея и слезе по рампата, този път отпаряйки последния стълб на парапета, насочвайки се с пълна скорост към Брайтън Бийч Авеню.

Саша се бе свил в ъгъла и не смееше да помръдне, внимателно следейки всяко движение на Хаусър. Подскочи, когато тя се обърна назад и попита Къли:

— Какво му каза?

— Просто малко го постреснах — отвърна той разсеяно, мислейки за Джени, горещо молейки се да е жива и здрава.

Грималди се усмихна, свивайки по булеварда на две гуми.

— Каза, че си побесняла лесбийка и че тоя тип, дето той го търси, е изнасилил и убил любовницата ти. И ако Саша не му каже всичко каквото знае, той щял да те остави да му отрежеш пишката. После добави, че вече си го правила на трима други мъже и че страшно ти е харесало. — Грималди вдигна поглед в огледалото и се ухили към Къли: — Точен ли съм в превода?

— Горе-долу — отвърна Къли и едва свари да се хване за дръжката, когато Грималди направи още един остър завой, поемайки по Сърф Авеню.