Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (28)

28.

Масата до прозореца в кафенето на Брайтън Бийч Авеню осигуряваше много добър изглед към входа на ресторант „Гардения“, намиращ се точно срещу него от другата страна на улицата. Ресторантът бе отворил за закуска преди трийсет минути и Хаусър и Къли седяха и чакаха в кафенето, тъй като не искаха да привличат излишно внимание, като влязат в почти празната зала на ресторанта.

Над главите им по виадукта на метрото, чиито подпорни колони вървяха по средата на широкото авеню, прогърмя влак, пръскайки искри по сенчестите места отдолу. Къли и Хаусър излязоха от кафенето и пресякоха улицата към ресторанта. Ролетките на магазините от двете страни на улицата бяха вдигнати и по тротоарите вече се тълпяха едри бузести мъже и ниски и яки жени. Всички имаха ясно изразени славянски черти и повечето от тях бяха облечени в крещящи дрехи от найлон и изкуствена кожа, мъкнейки пазарски чанти, натъпкани до ръба с пресни плодове, зеленчуци и какви ли още не стоки от добре заредените магазини — нещо, което никога не бяха виждали в родината си.

Чувството, че се намираш в затворена етническа общност, враждебно настроена към натрапници отвън, се подсилваше от грубия, гърлен руски език, който явно бе, ако не точно единственият говорим език тук, то поне доминираше далеч над английския. Къли би могъл да се закълне, че отново се е върнал в стария Съветски Съюз, в Москва, Киев или пък особено в приморския град Одеса, защото ако не бе изобилието от стоки в магазините и несекващият поток коли по улицата, приликата с този град щеше да е поразителна.

Собственикът, който поздрави Къли и Хаусър още с влизането им в ресторанта, имаше блестящи очи и розовобузо лице на херувим — самото въплъщение на дружелюбие и общителност. Надписът, татуиран на кирилица на ръката му — белегът на издигнал се в Организацията човек, — говореше обаче точно обратното.

Ресторантът представляваше дълга и тясна зала, вече три четвърти пълна, изпълнена с родни миризми и шумяща от оживените разговори на матерен език. Къли забеляза свободната маса в ъгъла до вратата и посочи натам. Предрешеният херувим кимна и ги поведе към масата, махайки на сервитьора с лице и фигура на палач, който веднага дотърча, даде им менюто, наля вода в чашите им и се отдалечи, без да каже нито дума.

Къли виждаше залата много добре по цялата й дължина. Очите му бавно оглеждаха малките групички закусващи, някои от които им хвърляха подозрителни погледи, моментално класирайки ги като аутсайдери. Погледът на Къли се спря на масата в другия край на залата, близо до летящите врати към кухнята.

На нея, наведени над чиниите си, бяха седнали трима мъже, облечени в скъпи маркови костюми, с вид на избягали затворници, току-що оплячкосали магазин на Армани, и обръщаха чашите водка, сякаш беше обикновена вода. Под сакото на единия от тях — мъж с отнесен поглед на психопат, седнал с лице към Къли — се виждаше ремъкът на раменен кобур. И тримата бяха едри, дебеловрати, с рамене като четирикрилен гардероб — явно наети мускули — и Къли трябваше да се съобразява с присъствието им.

— Как изглежда Силкин? — попита Хаусър, оглеждайки залата и спирайки вниманието си на акварелите и евтините маслени картини, изобразяващи сладникаво — романтични пейзажи от руската природа и най-вече река Волга.

— Около метър и осемдесет и пет висок, с изпъкнали челюсти, строен. Рус, със сини очи. Едната част на лицето му е парализирана и изглежда точно като кучи син, какъвто е в действителност.

— С Малик приятели ли са?

— По-рано работеха известно време в един и същи отдел на КГБ. Бяха даже нещо като съдружници. Силкин отговаряше за събирането на данъка, плащан от мафията, докато Малик се грижеше очите на Комитета да са затворени за дейността й.

— А Силкин участвал ли е в кражбата на хартията?

— Сигурно.

Безразличният глас на Къли и упоритото избягване на очите й не отминаха незабелязано от Хаусър. Тя помълча няколко минути, после каза:

— Сърдиш ли се, че настоях Грималди да вземе участие?

— Не. Сърдя се на себе си, че още отначало проявих глупостта да се забъркам в тая история.

— Не съм сигурна дали решението да се набъркаш в това е погрешно. На този етап ти вероятно си доста по-близо до Малик, отколкото ФБР би било или щеше да бъде, дори и ако им бе казал каквото знаеше. В този аспект мисля, че постъпи правилно.

— В мен започват да се надигат известни съмнения.

— Е, нека ти кажа тогава, че посвещаването на Грималди бе много умен ход от твоя страна. Той е най-добрият уличен полицай, когото познавам.

Сервитьорът се приближи да вземе поръчката и двамата замълчаха. Къли убеди Хаусър да опита руските пирожки — вкусно подправено свинско, увито в тесто и изпържено — едно от малкото руски блюда, на които бе навикнал да се наслаждава, докато работеше в централата на ЦРУ в Москва. Сервитьорът не говореше английски и Къли просто му посочи с пръст съответните ястия в менюто, решил, че засега е по-добре да не се изразява на езика, който знаеше добре и говореше без следа от акцент.

Скоро, след като поръчката пристигна, Къли забеляза, че един от мъжете на онази маса се надигна и влезе в кухнята, повикан от друг мъж, който се появи на летящите врати и му махна. Останалите двама на масата сякаш изведнъж застанаха нащрек. Главите им непрекъснато се обръщаха в посоката, в която бе изчезнал сътрапезникът им, като че очакваха всеки момент да ги повикат.

Къли не обърна внимание на храната, приковал поглед към отсрещния край на залата и тесния коридор, водещ покрай кухнята към задния вход. Повиканият в кухнята скоро излезе, съпроводен от още един мъж, който моментално привлече вниманието на Къли.

Хаусър, непропускаща никакво ядене, се наслаждаваше на необикновеното, но вкусно блюдо. Въпреки това тя видя промяната в лицето на Къли и се обърна да проследи погледа му. Огледа новопристигналия, докато той сядаше на масата, и го позна от описанието на Къли.

— Това е Силкин, нали?

— Да. Не се заглеждай така. Гледай мен, все едно че водим обикновен разговор.

— Какво ще правиш сега?

— Нищо. Но има едно нещо, което искам ти да направиш — каза Къли. — Ако разсъждавам вярно, този човек ще ни отведе при Малик. Искам да излезеш и да заобиколиш зад сградата. Забелязах, че между ресторанта и съседния магазин има нещо като ходник. Застани така, че да можеш да виждаш задния вход и изхода на ходника към Брайтън Бийч Авеню. Ако излезе от задния вход, проследи го. Аз ще изляза от предния вход и ще се присъединя към теб.

— А ако излезе през предния вход?

— Когато изляза, ще ти дам знак. Знаеш как се проследява по метода на жабешки скок, нали?

— Всеки заема по един тротоар, като от време на време сменяме позициите си, за да не вижда едни и същи лица след себе си, като се обърне.

— Точно така.

— Той не те ли познава по лице?

— Не. Гледал съм филмите, направени от проследяващия екип, чел съм биографията му и психологическия портрет, когато го бяхме набелязали за вербуване, но никога не сме се срещали.

Хаусър се надигна да върви, но Къли сложи ръка на нейната и я задържа.

— Изчакай още малко. Когато ти кажа, ставаш, целуваш ме по бузата и тръгваш. Преди да излезеш, спираш на вратата и леко ми махаш за довиждане. Това е.

Къли продължи да наблюдава незабелязано хората на масата, докато се увери, че всички са погълнати в разговор.

— Хайде — каза той на Хаусър, тя се надигна и изпълни всичките му инструкции хладно и спокойно, без следа от страх.

Мъжът с отнесения поглед забеляза излизането на Хаусър, но отново насочи вниманието си към разговора. Къли хапваше по малко от ястието си и наблюдаваше Силкин с крайчеца на окото. Двойните врати на кухнята се отвориха и в залата влезе мъж, който веднага се обърна назад, за да довърши разговора си с някой, който стоеше от другата страна на вратите.

Къли втренчи невярващ поглед в тила на мъжа, в наклона на раменете му, в начина, по който държеше коляното си подгънато. Усети как кожата му настръхва и косъмчетата по тила му се надигат. Мъжът се извърна малко, излагайки профила си на показ, и у Къли изчезна всякакво съмнение — това бе Малик.

Къли се напрегна, извърна очи и наведе глава. Първата му мисъл бе за Хаусър. Ако Малик излезеше през задния вход и я видеше, или тя се опиташе да го задържи, можеше да я смята за мъртва. Независимо колко добър полицай е била и в колко тежки ситуации е изпадала — ако се стигнеше до двубой, тя просто не можеше да се мери с Малик.

Умът му трескаво заработи, мъчейки се да състави план на действие, ако Малик решеше да излезе през задния вход. Но каквото и да измислеше, щеше да е късно. А ако се опиташе да го стигне сега, той просто щеше да изхвърчи през вратата още преди да го е достигнал.

Дилемата се разреши сама, когато Малик се насочи към масата на Силкин. Той огледа ресторанта — студеният му, подозрителен поглед бавно обходи масите. Очите му подминаха Къли, после рязко се спряха, върнаха се върху него и се разшириха смаяно.

Отначало на лицето му се изписа израз на пълна изненада, който скоро премина в подигравателна усмивка. Ръката му се плъзна под сакото, като видя, че Къли вади оръжието си, става и бавно се насочва към него. При вида на пистолета в ръцете на Къли в ресторанта се надигна ужасена глъчка и хората се спуснаха да дирят прикритие, разбягвайки се от пътя му.

Малик бе хванал ръкохватката на пистолета, мушнат в колана на панталоните му. Той се поколеба и поради някаква лична причина реши да не вади оръжие. Къли бързо се приближаваше със свободно отпуснати надолу ръце, стиснал пистолет в дясната, и хората потресени му правеха път. В средата на залата няколко от гостите застинаха, парализирани от страх, и за момент закриха Малик от погледа на Къли.

Малик каза нещо на Силкин, после отново се усмихна, махна на Къли и обръщайки се, хукна към задния вход. Силкин се изправи на крака, другите трима също. Един по един, четиримата застанаха пред тесния коридор, преграждайки достъпа към него.

Къли продължи да се приближава. На около три метра от живата барикада се спря и насочи пистолета към главата на Силкин. Другите трима държаха ръцете си под саката, стиснали ръкохватките на оръжията си.

Къли усили натиска върху спусъка.

— Извадете бавно ръце навън, момчета, или приятелят ви е мъртъв.

Тримата не знаеха нито дума английски, но много ясно разбраха смисъла на заплахата.

— Никой да не стреля! — извика Силкин на руски.

Останалите веднага го послушаха и бавно извадиха ръце навън.

Къли се приближи, без да отклонява цевта от челото на Силкин. После с рязко движение я извъртя и го удари в слепоочието с ръкохватката, просвайки го на пода в безсъзнание. Почти без да спира движението на ръката, Къли плавно се извъртя наляво и ръбът на дланта му се заби в гърлото на мъжа с отнесения поглед. Оня падна на колене, трескаво мъчейки се да поеме въздух. Третият мъж скочи върху него, но Къли го ритна в чатала и вдигна коляно, разбивайки носа на свития одве мъж. Той се строполи на пода в ембрионална поза, стиснал с длани размазания си нос. Четвъртият мъж не помръдна от мястото си — стоеше непоклатим като канара, препречвайки пътя към коридора, загледан в цевта без никакъв страх и без никакво намерение да отстъпи.

Къли чу приглушените изстрели отвън и очаквайки най-лошото, финтира ляво кроше към последния мъж и когато оня се прикри, жестоко го ритна в капачката на коляното, изпращайки го на пода, виещ от болка.

Къли го прескочи и се спусна по коридорчето. С периферното си зрение забеляза появата на някакво лице в малкия шубер на кухненската врата. Човекът отвътре го отвори. Къли блъсна вратата с рамо и я тресна в лицето на мъжа зад нея, отхвърляйки го навътре в кухнята. Пробяга на един дъх останалото разстояние до края на коридора, блъсна вратата на задния вход и изхвръкна на рампата зад ресторанта. Коленичи веднага в стабилна стрелкова позиция и насоченият напред пистолет, следвайки погледа му, бързо обходи околността. Малик не се виждаше никакъв. Къли пробяга късото разстояние до ходника между двете сгради и се притисна в стената на ъгъла, надничайки бързо иззад нея. Видя Малик в другия край на ходника да тича с все сили към изхода на Брайтън Бийч Авеню. Къли излезе иззад ъгъла и се огледа за Хаусър. Нямаше я.

— Хаусър! — извика той и тогава я видя да се надига иззад купчина кашони и найлонови чували с боклук.

Той изтича до нея, без да изпуска от погледа си Малик, който изхвръкна от входа и тръгна да пресича оживената улица.

— Добре ли си?

Тя се изправи невъзмутима, стиснала пистолета си и ръка.

— Добре съм. Опитах се да го спра, той стреля и аз се хвърлих на земята.

Къли веднага я заряза и поднови преследването, плътно следван от Хаусър. Само за секунди стигна до тротоара на Брайтън Бийч Авеню и видя Малик, наполовина пресякъл широката улица. Тичаше по средата под виадукта, изчаквайки пролука в натовареното движение, за да притича до отсрещния тротоар.

Къли изтича на улицата, без да обръща внимание на движението. Цялата улица се огласи от възмутени клаксони, скърцащи спирачки и свирещи гуми. Той се претърколи през предния капак на една кола, оказала се на пътя му, и падна от другата страна на крака.

В това време Малик намери пролука в движението и се спусна през улицата. От другата страна се спря, обърна се и видя, че Къли продължава гонитбата. Отпусна се на едно коляно, хвана пистолета с две ръце и се прицели. Къли усети заплахата и с последно усилие успя да скочи зад една от бетонните колони на виадукта. Малик стреля два пъти. И двата изстрела рикошираха в колоната на сантиметри от главата на Къли, пръскайки парчета отчупен бетон по стъклата на минаващите коли, предизвиквайки нова суматоха сред тях. Тежко натоварен камион за зареждане на магазини рязко зави встрани, мъчейки се да избегне куршумите, и тежко се стовари на една страна, разпилявайки кашони със стока из цялата улица. Идващата зад него кола незабавно се заби в задницата му, а другата зад нея, избягвайки същата участ със сетни усилия, скочи във витрината на отсрещния магазин.

Къли подаде пистолета иззад колоната и бързо прецени обстановката. Навсякъде бягаха ужасени от стрелбата пешеходци, всеки търсеше прикритие и той не можеше да стреля, без да застраши живота на невинни хора. Видя как Малик се изправя и тичешком поема по Брайтън Форт Стрийт, отдалечавайки се от оживения булевард.

Хаусър стигна до него точно когато той се откъсна от прикритието на колоната и се спусна да пресича другата половина на булеварда, отново съпроводен от какофонията от ревящи клаксони, свирещи гуми и ругатни. Задъхан, той стигна до пресечката на Брайтън Форт, последван от Хаусър, мъчеща се с последни сили да не изостане.

Кварталът, в който Малик бе изчезнал, представляваше втората общност на Брайтън Бийч. Отделени от руския квартал, тук едно време се намираха летните убежища на заможните жители на Бруклин. Кокетните някога тухлени вилички и гиздавите сглобяеми бунгала сега се бяха превърнали в запустели и изгнили руини със стърчащи от порутените стени тръби, проводници, бе ограбено всичко ценно, което можеше да се продаде, за да се осигурят пари за наркотик. Това, което бе останало от тях, бяха само пушални за опиум, стрелбища и съмнителни вертепи — опасен подземен свят от доносници, наркомани и продавачи на наркотици, управляван от жестоките ямайски и хаитянски банди.

Навлизайки в Брайтън Форт, Къли усили темпото. Държеше пистолета на височината на гърдите си, стиснал го с две ръце, а погледът му напрегнато обхождаше и двете страни на тясната улица. Тук цареше непривична за обикновената утринна суматоха тишина. Пред него не се виждаше никой, с изключение на някакъв самотен измършавял наркоман, който повръщаше, облегнат на калника на изоставена кола, от която бе останало само купето.

Стреснат от внезапната поява на Къли, стиснал пистолет в ръце, наркоманът го взе за ченге и като по команда облегна ръце на калника и разкрачи крака.

— Чист съм бе, човек. Чист съм — завика той с треперещ глас.

Къли мина покрай него, усилвайки крачката. Като стигна до следващата пресечка, той се спря и огледа новата улица в двете посоки. Чу виковете, идващи от дясната страна на пресечката, и видя от отсрещната й страна две чернокожи жени тичешком да излизат от двора на едно боядисано в розово бунгало със заковани прозорци. Те се спряха на тротоара за миг, погледнаха към двора и отново се спуснаха да бягат.

Дишайки тежко, Хаусър спря до него.

— Откри ли нещо?

— Ей там.

Къли посочи с цевта на пистолета към розовото бунгало. Двамата предпазливо се запромъкваха към него. Хаусър бе пъхнала оръжието си в чантата, но държеше пръста си на спусъка, готова за изненади. Използвайки колите, паркирани от двете страни на уличката, за прикритие, те се приближиха до бунгалото откъм отсрещния тротоар и когато се изравниха с него, едновременно пресякоха уличката и се скриха зад един джип „Тойота“, паркиран точно пред входа към двора. Изведнъж откъм бунгалото затрещяха изстрели, гръмко отеквайки из цялата улица. Настана кратка тишина, последвана от втори залп, и Къли разпозна, че се стреля с автоматично оръжие. Видя Малик да изхвърча иззад бунгалото, извръщайки се, за да стреля по тримата преследващи го чернокожи мъже с дълги до раменете плитчици. И тримата бяха въоръжени с автомати „Узи“, с които стреляха доста неточно, държейки ги на височината на бедрото. Малик отново стреля и един от черните падна.

— Кои са тия, по дяволите? — попита Къли раздразнено.

— Сигурно търговци на наркотици — отвърна Хаусър. — Помислили са, че Малик се меси в бизнеса им.

Малик отново се появи и прибягвайки от дърво към дърво, се насочи към отсрещния край на задния двор. Къли изскочи иззад тойотата, прескочи високата до кръста ограда само с една крачка и хукна през предния двор, стреляйки в движение по Малик. Два от четирите изстрела попаднаха в едно дърво, съвсем близо до главата на Малик. Хаусър, въпреки че съзнаваше неразумността на постъпката му, като се има предвид огневото превъзходство на черните, го последва, този път с изваден от чантата пистолет.

Двамата чернокожи, взели изстрелите на Къли за атака в тила, прекратиха преследването на Малик, за да отвърнат на стрелбата на Къли. Те се извърнаха и дадоха дълъг откос от автоматите. От земята пред краката на Къли захвърча трева и камъчета и той се хвърли зад неподстригания храсталак покрай бунгалото. Точно преди да падне зад него, успя да види как Малик, необезпокояван от никого, прескача оградата и изчезва.

Част от секундата по-късно до него се приземи и Хаусър и веднага зае позиция с насочен към задния двор пистолет. Двамата чернокожи вече не ги виждаха — храсталакът им пречеше да разберат къде точно се намират Къли и Хаусър. Затова без да бързат, те излязоха иззад ъгъла на бунгалото и започнаха да се приближават с насочени напред автомати, непрекъснато стрелящи по храсталака.

— Здравата се натопихме, Къли — прошепна Хаусър. — Тия типове гърмят с узита.

— Добре че ми каза.

Кракът на Къли леко се подаваше иззад храсталака, затова той се опита да го прибере незабелязано, но един от прокрадващите се внимателно напред гангстери видя движението и повика приятеля си. Спрели стрелбата, двамата внимателно се взираха в мястото, където се бяха скрили Къли и Хаусър, и насочили готовите за стрелба автомати натам, бавно започнаха да се приближават.

— Поемаш оня тип отдясно — прошепна Къли. — Стреляш, докато изпразниш пълнителя. Друг шанс нямаме.

В този момент въздухът се изпълни с пронизителното виене на полицейска сирена и двамата гангстери замръзнаха на място, обърнали погледи към улицата. С проблясваща червена светлина на таблото на необозначената си кола, Грималди прескочи бордюра, мина транзит през оградата и спря на моравата. С рязък тласък отвори вратата и в следващата секунда вече бе клекнал зад нея с насочено към чернокожите оръжие.

— Полиция! — кресна той. — Хвърлете ги! Веднага!

Двамата черни се поколебаха само секунда, после се обърнаха и побягнаха зад къщата. Грималди, мислейки, че Къли и Хаусър са се натресли право в някаква наркосделка, преследвайки Кърпача, се огледа бързо и като ги видя да се надигат иззад храстите, също се изправи.

— Къде е? — извика той към тях.

— Побягна по алеята зад къщата — отвърна Къли.

— Скачайте в колата! — каза Грималди и седна зад волана.

Къли се вмъкна отзад, а Хаусър седна до Грималди. Едва бяха затворили вратите и детективът натисна газта до пода, втурвайки се стремглаво през моравата. С крайчеца на окото си забеляза двамата чернокожи да изчезват зад ъгъла на съседната къща.

— Накъде?

— Надясно — отвърна Къли.

Без да губи време в колебания, Грималди разби задната ограда на трески и жестоко поднасяйки, изхвърча в уличката отзад.

— Как е облечен?

— Син блейзер, сиви панталони, бяла риза — отвърна Къли, внимателно взирайки се в малките пресечки, покрай които Грималди прелиташе със скоростта на експрес, хванал волана с едната ръка, а с другата — микрофона на радиото. Предаде описанието на Малик и къде последно е бил видян, както и описанието на двамата чернокожи, подчертавайки, че имат автомати „Узи“.

На кръстовището на уличката с Брайтън Фифт Грималди рязко натисна спирачките и се огледа и в двете посоки. Тъй като не видя нищо подозрително, той отново подгони колата по малката уличка и направи същото на пресечката й с Брайтън Сикст. Никаква следа от Малик. Той зави надясно и бясно подкара обратно към Брайтън Бийч Авеню.

— Ако има капка ум в главата си, той трябва да се омете от този квартал възможно най-бързо — каза Грималди. — Ще се опита да се смеси с тълпата по булеварда или пък ще се скрие в някой магазин или ресторант. Добре ли си, Джули? — попита, набирайки скорост и без да спира да оглежда улицата.

— Сега съм добре.

— Какво, по дяволите, ти става, Къли? Нали трябваше да ме извикаш, като го откриеш.

— Нямаше време. Той влезе в ресторанта и веднага ме видя.

— Точно така стана, Тони — каза Хаусър. — Всичко се разви много бързо и не остана време.

— Така ли? Е, добра работа свършихте — продължи Грималди, охлаждайки гнева си. — След вас Брайтън Бийч Авеню заприлича на гробище за коли. Превърнахте улицата в стрелбище.

Къли не отговори и проследи с поглед хвърчащата от другата страна на платното полицейска кола — със светещи лампи и с виеща сирена, тя бързаше да се притече на помощ на друга кола, открила гангстерите с узитата и помолила за подкрепление.

Като стигна до Брайтън Бийч Авеню, Грималди отново спря и тримата огледаха внимателно тротоарите.

— Нищо — въздъхна Грималди. — Потънал е някъде.

Къли излезе от колата и огледа улицата нагоре и надолу. Малик никакъв не се виждаше.

— Влизай в проклетата кола — викна му детективът.

Къли погледа още малко, поклати глава недоволно и отново се вмъкна в колата.

— Искам да зарежеш тая работа — каза Грималди.

— Още не.

— Зарязваш я още сега! Не ме карай да обръщам дебелия край, Къли. И ти, и скапаното ти ЦРУ можете да вървите на майната си! Нямам никакво намерение да те оставя да се разхождаш из района ми и да ми се правиш на Рамбо. Приключваш с тия неща и точка!

— Не и докато Малик е все още на свобода.

— Сам каза, че единственият начин да го намерим е, да открием къде печатат парите, нали така? Точно по това работех, когато ти започна тая шибана престрелка. Сега ме остави да си върша работата.

Къли се отпусна на задната седалка, чувствайки се разбит и безпомощен. Ако притиснеше Грималди, изобщо не се съмняваше, че всичко щеше да приключи със затварянето му в някой участък, а може и с нещо по-лошо. Освен това Малик също знаеше, че той е тук и че полицията вече има описанието му. Вероятно Грималди е прав, каза си той, Малик ще се покрие някъде и няма да си подаде носа, докато парите не са готови.

— Нямаш ли някой и друг надежден информатор? — попита Хаусър, нарушавайки напрегнатата тишина в колата.

— Имам един-двама, които може би знаят кой печата парите — отвърна Грималди. — Тъкмо тях се опитвах да намеря, когато забъркахте тия лайна.

— Добре — каза Хаусър. — Ти си работиш в твоя участък. Аз пък имам добра приятелка в „Разузнаване“ — заедно карахме академията. Работи в Отдела за борба с организираната престъпност. Там имат група, която разполага с данни за руската мафия, нали така?

— Така.

— Къли и аз ще отидем при нея и ще видим дали може да ни даде нещо относно това кой би могъл да извърши кражбата на хартията.

— Това ме устройва — каза Грималди.

— Ще ми се обадиш ли, ако откриеш нещо?

— Казах вече, че ще го направя.

— Окей. Закарай ни до нашата кола. Оставих я до дъсчената алея близо до местопроизшествието.

— Ти отивай — каза Къли на Хаусър. — Аз имам да свърша някои работи.

— Какви? — попита рязко Грималди.

— Няма нищо общо с тази работа.

— А как да се свържа с теб, ако открия нещо? — поиска да узнае Хаусър.

— Няма начин — отвърна Къли и погледна часовника си. — Ще бъда в Манхатън. Кажи ми къде да се срещнем там след два часа.

— Отдел „Разузнаване“ се намира от другата страна на Манхатън. Ще те закарам.

— Не, благодаря. Ще взема такси.

— Къде точно в Манхатън отиваш?

— Ъпър Ийст Сайд.

Хаусър се замисли за момент.

— Има една квартална кръчма на североизточния ъгъл между Петдесет и втора и Петдесет и първа улица, която се нарича „При Били“. След два часа ще мина да те взема оттам.

Къли излезе от колата. Хаусър се подаде от отворения прозорец.

— Няма да ме ритнеш и да продължиш сам, нали?

— „При Били“. Ъгъла на Петдесет и първа и Петдесет и втора. След два часа — каза Къли и махна на таксито, което бе спряло малко по-нататък, за да остави пътник.

Хаусър остана загледана в гърба на Къли, докато той изтича до таксито. Грималди изпитателно я погледна в лицето.

— Хей, Джули. Това момче означава ли нещо за теб?

— Не знам. Може би.

— Послушай стария си приятел. В това момче има нещо, което не е наред. Ще си докараш някоя беля на главата.

— Публикацията на живота ми.

 

 

Малик седеше зад волана на микробуса, паркиран в една странична уличка на Брайтън Бийч Авеню, на петдесет метра от мястото, където бе спрял Грималди. Бе скочил в автомобила само секунди преди спирачките на Грималди да изпищят до тротоара и тъкмо се бе наканил да потегли, когато видя, че Къли излиза от колата и оглежда тротоарите. Не го видя и Малик реши да не мърда от мястото си и да види какво ще стане. Видя как необозначената кола потегля с момичето и ченгето, а Къли се качва в таксито.

— Мамка ти мръсна — процеди той през стиснати зъби в една от редките си прояви на разговорен руски. Главата му се пръскаше от болка и усети как в него се надига студена и всепоглъщаща ярост. — Мамка ти мръсна, Майкъл Тимъти Къли! Мамка ти мръсна! — изпсува той, притискайки слепоочията си с длани, опитвайки се да успокои малко болката. — Всичко си има граници! — изсъска той и запали двигателя, докато таксито се включваше в движението по Брайтън Бийч Авеню, бавно пробивайки си път по все още задръстения от коли булевард.