Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (23)

23.

Докладът от „Хемпдън-Сидни“ стигна до щаба на обединената група в Шарлотсвил за по-малко от час след убийството на Джордж Спирко. По същия бърз начин специалният агент от ФБР Джек Матюс отхвърли връзката на това убийство с поверения му случай. Жертвата бе мъж, обезобразяванията нямаха сексуален характер, а и Кърпача не бе използвал огнестрелно оръжие при предишните четири убийства. Матюс тъкмо се канеше да приключи работния ден малко след единадесет часа, когато един от хората на Брейди направи пробив в търсенето на тъмнозелени металици, произведени от „Крайслер“ и закупени в района на Шарлотсвил.

Списъкът с такива возила съдържаше триста шейсет и осем автомобила, но те извадиха късмет с кола номер сто и дванайсет. Когато служителят опитал да се свърже с Джон Малик, собственик на джип „Гранд Чероки“, оттам никой не му отговорил. Съседът му, възрастен човек, прибиращ се от късната си вечерна разходка, казал на изпратените на мястото хора на Брейди, че не е виждал Малик повече от месец. Просто изчезнал. Изобщо не му липсвал с тая кънтри музика, която пускал по всяко време на денонощието, и то толкова силно, че можела да събуди и мъртвите. Ако искали, можели да проверят в магазина му на „Елиууд“, но той мислел, че магазинът е затворен горе-долу от същото време — бил си поръчал книга за Елизабетинските драматурзи преди шест месеца и още не я бил получил.

Служителите започнали да разпитват и останалите съседи — някои от тях даже вдигнали от леглото, — но никой не могъл да добави нищо по-съществено, освен че Малик бил саможив и неособено приятелски настроен. Даже не обръщал внимание на поздравите в редките случаи, когато съседите го срещали на улицата.

Изчезнал преди месец, повтаряше си Джек Матюс, след като изслуша обясненията на служителя. Времето съвпадаше. Цветът на колата — също. И кънтри музиката. Скоро след като си тръгнаха от стадиона, шефът Брейди си спомни къде бе чувал тези думи от бележките — подсъзнателно си бе тананикал старата кънтри песен, когато внезапно се усети.

Матюс знаеше, че на този етап той разполага със съвсем слаби косвени улики — малки, не доказващи нищо парченца информация, които при по-нататъшно разследване можеше изобщо да не съвпаднат. Предстоеше му да извърви дълъг път. И въпреки това усети как косъмчетата по тила му настръхнаха. Нещо вътре в него му подсказваше, че е на прав път.

Сега вече разполагаха със снимката и номера на социалната осигуровка на Джон Малик, взети от шофьорската му книжка, издадена преди три години. На нея Малик бе с брада и мустаци, но Матюс подозираше, че ако той е убиецът, отдавна я е обръснал — още когато е започнал да се крие и да отмъква студентките, променяйки по този начин външността си значително. Освен това, проучвайки шофьорското досие на Малик, Матюс с интерес забеляза липсата на книжка, издадена от друг щат, която той би трябвало да остави, за да получи вирджинска шофьорска книжка. Мъж на четиридесет и три години, който до този момент е бил без книжка, бе нещо, на което Матюс трудно можеше да повярва. Първата мисъл, която му дойде наум по този повод, бе, че името е измислено.

Един чиновник от Данъчно управление бе изтръгнат от топлото кресло пред телевизора у дома си и откаран в общината, за да събере информация относно молбата на Малик за откриване на магазина, за недвижимото му имущество и данъчните декларации, добавяйки по този начин още парчета към мозайката. Оказа се, че Малик е дошъл да живее в Шарлотсвил преди три години и веднага е купил къщата и магазина, плащайки в брой. Средната брутна печалба от магазина през последните три години бе осемнайсет хиляди долара, което наведе Матюс на мисълта, че това едва ли би могло да бъде единствен източник на доходите му. Огромната сума пари в брой — над четиристотин хиляди долара, необходима за покупката на къщата и магазина би могла да дойде от по-раншен незаконен бизнес, мислеше си Матюс, но можеше и да има съвсем законно обяснение. Отделът на ФБР за връзка с IRS още утре сутринта трябваше да започне да души в тази посока.

В два часа сутринта лампите в кабинета на полицейското управление в Шарлотсвил, окупиран от щаба на обединената група, още светеха. Шефът Брейди се бе отпуснал на един стол със зачервени от безсъние очи и удължено от умора лице, разсеяно заслушан в разговора на Матюс, комуто току-що се бяха обадили от центъра в Куонтико. Откакто се бе появило първото тяло, те също работеха почти денонощно.

Матюс затвори, стана от дългата заседателна маса и закрачи бавно около нея, за да раздвижи малко схванатите си мускули. Вдигна кафето към устните си, после пак го остави, без да отпие — това му бе седмата чаша през последните три часа и накрая то бе придобило в устата му вкус на акумулаторна киселина. Очите му уморено се спряха на голямото табло в другия край на стаята, огледаха зловещите снимки на обезобразените тела, направени на мястото на подхвърляне, и устните му за стотен път повториха думите от бележките, написани с тебешир на черната дъска, търсейки някакъв смисъл, който до този момент може би му е убягвал.

— НЦКИ нямат информация за никакъв Джон Малик — каза най-сетне Матюс на Брейди, предавайки му какво е научил току-що от Националния център по криминална информация в Куонтико. — В нашите криминални досиета също няма абсолютно нищо.

— Няма никой, използвал такова име, така ли?

— Нищо. Никаква следа от име Малик. Абсолютно нищичко.

— Бихме могли да поискаме разрешение за обиск на къщата и магазина — каза Брейди. — Трябва да намерим отпечатъци от пръстите му. Ако името Джон Малик е измислено, то той сигурно някъде има криминално досие и отпечатъците му са в него.

— За разрешително за обиск ни е необходима основателна причина — каза Матюс. — А ние нямаме нищо, което даже да прилича на такава.

— А дали не можем да се разровим из банковите му сметки, кредитните карти и сметките му за телефона?

— Това може да стане. Първата ми работа утре сутринта ще е да им изпратя молби от прокурора на Съединените щати — каза Матюс. — Предчувствам, че с този тип сме на прав път, шефе. И то до такава степен, че искам от теб да изтеглиш всичките си хора от търсенето на колата и да ги съсредоточиш изцяло върху Джон Малик. Накарай ги да разпитат всеки, който даже само се е разминал с него на улицата през последните три години.

— Ще изкарам фотокопия от снимката на шофьорската му книжка и ще ги раздам на всички от обединената група — каза Брейди. — Със и без брада и очила.

— Накарай ги да я показват из всички магазини за медицински принадлежности, из железарските магазини… знаеш ги тия работи.

— А да обявим ли щатско издирване на джипа? — попита Брейди.

— Да — отвърна Матюс. — Но с инструкции никой да не го спира. Ако го открият, веднага да се обадят тук и да продължат наблюдението, докато не изпратим наш екип да го поеме. В никакъв случай обаче да не се опитват да му попречат по какъвто и да било начин.

— Можем да измислим нещо да го спрем — предложи Брейди. — Например, че някой габарит не му свети и какво ли не още. Да го глобим, да му дадем да пипне квитанция или нещо от този род и да снемем отпечатъците му.

— В никакъв случай. Искам всичко да стане както е писано по книгите. Ако убиецът е той, не искам да му давам възможност в съда да разчита на слабостите ни.

Един от хората на Брейди влезе в стаята, понесъл факс, току-що пристигнал от щатското управление на полицията в Ню Джърси. Той го подаде на Матюс.

— По дяволите! — извика Матюс, като го прочете.

— Какво има? — попита Брейди.

Матюс се приближи до черната дъска.

— Какви бяха думите по-нататък в оная песен?

Брейди се замисли малко и започна песента отначало:

— Когато за пръв път те срещнах, ти ми се усмихна — дъхът ми секна. Приятелите ти казваха… че сърцето ти било студено. Че сърцето ти било студено — каза той. — Да не са намерили още някой труп?

— В Ню Джърси. Мансфилд.

— Ню Джърси ли? — изненадано повтори Брейди. — Исусе Христе! Ами че това е… колко? Осемнайсет-двайсет часа откакто подхвърли телата на стадиона.

— Не може да е подражател. Само един репортер знае за бележките, и ако е разбрала съдържанието им, тя не го е публикувала досега. А за шанса това да е съвпадение не си струва дори да се мисли.

— Да не би да са намерили бележка, на която пише „че сърцето ти било студено“, и то на същото място, както и на другите тела?

Матюс кимна.

— Обезобразявания от сексуален характер, но не така обстойни. Сякаш са били правени набързо.

— Колежанка ли е?

— Намерили тялото само преди половин час и още не са го идентифицирали.

— Мансфилд, Ню Джърси. Това е на колко… на пет-шестстотин километра оттук, нали?

— На петстотин и шейсет.

— Това е пробив в теорията ти, че жертвите му били само от този район, и че внимателно се подготвял, преди да ги отвлече.

— За чудовища като него нищо не може да се твърди със сигурност. Това, с което разполагаме, са заключения и съставени от нашите психолози типови профили на престъпници, вече заловени от нас — каза Матюс. — Освен това смяната на местата не е чак толкова необичайна. Обсегът на действие на повечето серийни убийци обхваща големи райони. Тед Бънди например започна в Сиатъл и свърши във Флорида. За тях не е необичайно да навъртят четиридесет — четиридесет и пет хиляди километра в търсене на поредната жертва. Този обаче не прави паузи. Обикновено убийствата спират, когато те сменят местата. Нали първо трябва да се запознаят много добре с новото място.

— А тази може и да е студентка оттук. Някоя, която си е тръгнала за вкъщи, а той я е проследил.

— Възможно е — каза Матюс. — Но по-вероятно е да е жертва на внезапно открила му се възможност, докато е отивал да върши съвсем друга работа. Първите четири жертви бяха резултат на много внимателна подготовка, а тази като че ли е била убита мимоходом, убиецът сякаш го е направил импулсивно. Което показва, че той може да се справя с всякакви ситуации.

— Мислиш, че той се е махнал оттук и повече няма да се върне?

— Не. Не мисля. От всичко, което знаем за него, си личи, че ако има намерение да се установява в Ню Джърси, той не би убил толкова скоро — отвърна Матюс. — Доста зор е видял, докато намери място около Шарлотсвил, където да може да измъчва и обезобразява жертвите си необезпокояван. И ако съдим от уликите, оставени от него нарочно, той не се страхува, че ще бъде заловен. Шестото ми чувство ми подсказва, че той е в Ню Джърси по съвсем друга причина. Но каква?

Матюс поклати глава сломено. После вдигна чашата с кафето, отпи и преглътна с гримаса.

— Издирването на колата нека бъде от национален мащаб с инструкции, ако бъде открита, да се обадят в най-близкото представителство на ФБР. На нашите ще им пусна отделно циркулярно писмо.