Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (16)

16.

Външната тераса на „Билтмор Грил“, намираща се от другата страна на улицата, точно срещу бистрото, където Майк Къли и Джули Хаусър обядваха, бе закрита отвсякъде с решетъчна конструкция от летви, цялата обхваната от асма. Всеки, който седнеше на масите в дъното на терасата, гледаща към тротоара на Елиууд Авеню, бе скрит от непосредствените погледи на минувачите. Затова пък от хладното и сенчесто място човек спокойно можеше да наднича между пълзящите лози и да гледа какво става наоколо. Седнал точно на това място, Джон Малик бе видял Къли да спира с мотоциклета на паркинга, после да пресича улицата и да отива при жената, която самият той до този момент бе оглеждал с известен интерес.

За момент Малик помисли, че се е припознал. В никакъв случай не би могъл да бъде Къли. С интерес бе проследил процеса му във вестниците и знаеше много добре каква е присъдата му. Нямаше начин да е излязъл от затвора толкова скоро. После изведнъж се сети, че начин имаше и оттам веднага му стана ясно защо Къли е дошъл в Шарлотсвил — ЦРУ е изпратило старата му свръзка да го залови. И наистина, кой друг би могъл да го стори по-добре? Заместник-директорът по операциите бе направил умен ход. Но кого точно трябваше да залови Къли — изчезналия, легализиран от НЦОЛ дефектор, фалшификатора или серийния убиец?

Малик мислеше, че Къли е пратен за последното — така му подсказа логичният ход на събитията. Управлението е разбрало за отвличането на камиона с хартията и е заподозряло неговото участие в тази история, после наблюдаващият го агент от НЦОЛ идва да говори с него по този въпрос и разбира, че той е изчезнал. Имайки предвид изчезването на малките кучки, което става горе-долу по същото време, те са си направили изводи — открили са висящите въпросителни относно тъмното му минало, събрали са две и две и всичко им е станало ясно.

Когато по-голямата част от ценната хартия, заграбена от неговите приятелчета от руската мафия, бе спасена от „Секретна служба“, Малик разбра, че оттук нататък шансът да се разкрие неговото участие в тази акция нараства. През цялото време го бе очаквал, бе очаквал и това, че рано или късно логиката щеше да ги доведе до него. Това обаче, което не бе очаквал, бе намесата на Къли, въпреки че присъствието му само потвърждаваше още едно нещо, което Малик бе разбрал в самото начало: ЦРУ няма да каже нищо нито на „Секретна служба“, нито на ФБР. Те щяха да запазят всичко в рамките на Управлението, щяха да се опитат сами да го заловят и в случай, че не успеят, щяха да изтрият цялата информация за него, всички файлове до един. Това щеше да им даде възможност да отрекат неговото съществуване, при положение че той стане обект на разследване от някоя друга държавна институция.

И тогава докъде щеше да доведе такова едно разследване? Нямаше да има вече никакъв Джон Малик. Той е изчезнал безследно. Печатарят от Брайтън Бийч се бе погрижил за това. Стар фалшификатор от системата на КГБ, той му бе изработил съвсем нова самоличност, подкрепена от всички необходими за това спомагателни документи. „Секретна служба“ или ФБР, ако, разбира се, се окажат достатъчно умни, за да надушат следата, която той им бе оставил, евентуално щяха да стигнат до Джон Малик. Човек, който, както щеше да покаже по-нататъшното разследване, изобщо не е съществувал допреди три години. Веднага щяха да усетят пръста на ЦРУ в това, но дотогава чистката по файловете му щеше да е приключила, ако вече не е, и всички въпроси щяха да бъдат посрещани с озадачени погледи на неразбиране и пълна неосведоменост. Ето в това се състоеше малката му игра. Да подръпне всемогъщото Управление за брадата. И все още можеше да го направи.

Отнесе се с изключително внимание при наемането на ловната хижа в гората и се постара да остави колкото е възможно по-малко бумаги подире си, и затова който и да се опиташе да открие къде е, щеше да види голям зор. И ето сега — въпреки внимателното планиране и предпазните мерки, замалко да се блъснат в него на улицата. Ако бе пристигнал в ресторанта само няколко минути по-късно, Къли със сигурност щеше да го види и сблъсъкът ставаше неизбежен. Не се страхуваше от Къли, но дълбоко уважаваше способностите му. Щеше да се наложи да е по-предпазлив.

Откакто бе настанен в Шарлотсвил, той бе водил затворен живот и много малко хора го познаваха достатъчно, за да завържат с него разговор. И откакто бе задействал своя план, не беше се мяркал нито около магазина, нито около дома си. Но сега, след като вече знаеше със сигурност, че Управлението усилено го търси, нежелателни рискове повече не биваше да поема. Нямаше да се паникьоса и веднага да се махне от Шарлотсвил — в това нямаше никаква спортна тръпка. Но повече нямаше да идва в града през деня, без да си промени външността, и то само за да проучи маршрутите към и от мястото на отвличане, както и местата на подхвърляне, които щеше да използва. Всичко това влизаше в предварителния план.

Присъствието на Къли обаче бе нещо, което не бе слагал в сметките. Той бе забележителен противник, който го познаваше много добре, и както Малик знаеше от съвместната им работа в Москва — човек, който налага свои собствени правила. Трябваше да промени тактиката си. Налагаше се да избърза с нещата. Затова трябва да отиде до Ню Йорк и да приключи с работата си там. Единственият палет ценна хартия, достатъчна за отпечатването на трийсет милиона долара, който той бе наредил да изнесат от склада преди нападението на „Секретна служба“ и имаше дял в тази сума, бе скрит в Брайтън Бийч в очакване на ръчно гравираните матрици, намиращи се у него. След като свърши това, можеше да се върне в хижата, за да обере последната реколта от малки кучки в Шарлотсвил, преди да потъне и да изплува там, където той си избере. Мисълта, че Къли е някъде наблизо и трескаво се мъчи да го открие, правеше играта още по-интересна и вълнуваща. Ще покаже на старата си свръзка кой всъщност е дърпал юздите през цялото време.

Но първо трябваше да разбере какво са намислили Къли и приятелката му. Действията им щяха да му разкрият какво знаят, и какво не знаят. Бе ги видял как стават заедно и излизат от бистрото и сега караше през четири коли зад старото порше, излязло от 1–64 и поело по шосе 20 към Скотсвил. Още не бе разбрал как се вписва участието на жената в играта. Може би е част от проследяващ екип на Управлението, изпратен да работи заедно с Къли. Спомни си наистина, че Къли бе самотник — не обичаше да работи с партньори, но мацката наистина си я биваше. Сигурно Къли я е харесал. Във всеки случай той я бе харесал. Дългата й до раменете кестенява коса, тъмнокафяви очи и главозамайваща фигура бяха привлекли вниманието му още като я видя да пресича улицата към бистрото. Би била интересна подправка към основното ястие.

Всичко с времето си, помисли той и пусна още една кола между себе си и поршето.

 

 

— Още ли ги следиш? — попита Грегъс човека, обаждащ се от проследяващата кола в Шарлотсвил.

— Не. Уверих се, че претърсва магазина и след това къщата на Малик и когато го видях да обядва с репортерката, го оставих, както ти ми беше наредил.

— Добре. Връщайте се — каза Грегъс и затвори.

Той излезе от малкия кабинет до кухнята в конспиративната квартира и отиде в компютърната, където завари Хек, потънал в работа.

— Какво още успя да намериш за Джули Хаусър?

— По време на десетата година от службата била наградена с Медал на честта. Три месеца по-късно била пенсионирана по инвалидност.

— За какво е получила наградата?

— Не можах да разбера — каза Хек. — Няма го в компютрите им. Сигурно е записано някъде из бумагите.

— А какъв вид инвалидност има?

— Същата работа. Няма го в компютрите. Според мен сигурно е била ранена в същата акция, за която е получила и медала. Тия неща не ги дават току-така. Между другото — продължи Хек след кратко мълчание — димната завеса сработи отлично. Местните ченгета от Клифтън прикачили пожара в къщата на Къли на някаква група вандалчета. Засега не са се опитвали да ровят повече.

— Добре — каза Грегъс. — Ако положението се промени, уведоми ме веднага.

Грегъс бе заинтригуван от забъркването на Къли с репортерката и без особено усилие си представи сценария, довел до това — пътищата им са се пресекли по някакъв начин, след това причините, наложили присъствието й в Шарлотсвил, са били обсъдени и сега Къли знае, или най-малкото силно подозира, че фалшификаторската история не е единствената причина, поради която преследва Малик.

Хаусър представляваше потенциален проблем, но такъв, с който Грегъс предполагаше, че ще се справи, когато му дойде времето. Къли е отново в пътя и засега това бе най-важното. Каквато и причина да е имал, за да вземе Хаусър със себе си, Грегъс го познаваше достатъчно добре и знаеше, че няма да наруши оперативната тайна. Вероятно в момента е малко обиден, мислеше си Грегъс, но все пак е голямо момче и знае как се играе играта. Когато се обади, той ще го помилва по главата и нещата ще се наредят.