Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (38)

38.

Къли, ползвайки клетъчния телефон от поршето, поддържаше постоянен контакт с Хек, намиращ се в двайсет и четири часовия оперативен център в Александрия. Компютърният гений го насочваше по компютърна авто карта, съобщавайки му номерата на пътищата и точното разстояние до всяко отклонение, което им даде възможност да се придвижват много бързо, без да спират и се оглеждат за пътепоказатели.

Щом Хаусър зави по 609, Къли благодари на Хек за помощта и затвори. Веднага включи портативните радиостанции, намерени в лиърджета, закачи едната на колана на Хаусър, а другата за своя, после мушна във всяко ухо по една миниатюрна слушалка и нагласи ларингофоните на гърлото, докато Хаусър се бе съсредоточила изцяло в пътя. Сега и двамата имаха директна връзка с разузнавателния хеликоптер.

— Къли вика Дифендър. Виждате ли ни?

Пилотът бе зависнал на височина хиляда и осемстотин метра, така че да има пълна видимост и към голямата каравана, и към хижата до езерото.

— Потвърждавам, Къли. Виждам ви — отвърна копилотът, вперил поглед в бързо приближаващото се към тях порше. — Стеснили сме търсенето до два обекта. Първият е на около километър и половина от мястото ти в момента. Вляво от себе си ще видиш черен път, веднага след стълба. Пътят е дълъг около половин километър и завършва пред голяма каравана, пред която е паркиран един „Шевролет Блейзър“. Последната отсечка от пътя върви през открито място и преди да излезеш от гората, ще се наложи да загасиш фаровете.

Хаусър влезе в остър завой и след като излезе от него в ухото й отново прозвуча спокойният и разчленяващ думите глас на копилота:

— Добре, остават ви още сто метра и ще видите стълба. Черният път започва десет метра след него.

Щом видя стълба, Хаусър намали и сви по черния път, виещ се през гората. Слезе на втора, внимателно водейки поршето по неравния терен. Загаси фаровете и се увери, че габаритите дават достатъчно светлина в този тесен и притиснат от гората път.

Къли се пресегна към задната седалка и извади от чантата си резервния пистолет, после здраво пристегна глезенния кобур малко над левия си глезен и го покри с крачола на дънките. След това извади двата чифта очила за нощно виждане, взети от самолета, сложи ги в скута си, провери полуавтоматика в раменния кобур и на мястото на изстреляните тази сутрин патрони зареди нови.

Хаусър спускаше внимателно поршето по стръмен наклон, когато гласът на копилота отново прозвуча в ушите й:

— В края на наклона, по който караш в момента, пътят завива рязко надясно и след това ти остават още двайсет метра до караваната. Угаси и габаритите.

Хаусър направи каквото и бе казано и стегна вратните си мускули, докато Къли й слагаше очилата за нощно виждане, включи ги и ги нагласи удобно пред очите й. След това си сложи своите и огледа добилия зеленикав оттенък околен пейзаж.

— Вън пред караваната няма никой — докладва копилотът, местейки поглед от локатора към скенера и обратно. — Вътре има двама души. И двамата са в предната стая, непосредствено до входа. В момента като че ли не се движат.

Къли отново се пресегна назад. Хаусър загаси двигателя и спря, а в това време Къли извади снайпера от калъфа му. Колата все още бе извън видимост откъм караваната, скрита от редицата кедри от едната страна на пътя.

— Веднага ни кажи, ако някой вътре се размърда, докато ние заемем позиция — каза Къли и изключи плафона, който се задействаше от отварянето на вратата.

Цялата поляна пред караваната бе осветена от пълната луна, затова и двамата свалиха неугледните нощни очила, инстинктивно усещайки, че в естествената светлина ориентацията им ще е по-добра. Хаусър пъхна очилата в страничния джоб на чантата си, после извади пистолета от нея, а Къли натика своите в сумката, в която бе сложил резервните пълнители за снайпера. Преметна я през рамо и двамата излязоха от колата.

Придържайки се встрани от пътя и притичвайки от храст на храст, Хаусър и Къли започнаха да се приближават към поляната. На шест-седем метра от караваната двамата се скриха зад дебелия ствол на един дъб и Къли, шепнейки тихо, каза по радиото на Хаусър да заобиколи и да покрие задния вход на караваната.

— Обади ми се, когато заемеш позиция — добави той.

Ниско приведена над земята, Хаусър изтича зад караваната, а в това време Къли с няколко едри крачки стигна до прозореца отляво на входа и залепи гръб към стената под него. В ухото му прозвуча тихият шепот на Хаусър:

— Има само един заден вход. Скрила съм се зад малко възвишение вляво от него.

— Ще се опитам да погледна вътре — каза й Къли. — Бъди готова за всичко, ако ме открият.

Отвътре се чуваха гласове на фона на музика и Къли разбра, че идват от телевизора. Той леко се изправи до прозореца, бавно изви глава към ръба му, надникна вътре за не повече от секунда и веднага се отдръпна. Бързият поглед, установил наличието на двама души в синята светлина от телевизионния екран, му даде да разбере, че това не е търсеното от тях място.

— Дифендър. Сигурни ли сте, че в караваната има само двама души?

— Абсолютно — отвърна копилотът.

— В такъв случай това не е нашият обект. В стаята седят мъж и жена и гледат телевизия. Мъжът определено не е Малик, а жената не е дъщеря ми.

— Тогава остава само хижата до езерото — отвърна копилотът. — Бързо се омитайте. Когато стигнете на билото на наклона, ще ви насоча към другото място.

Чула разговора по радиото, Хаусър излезе иззад караваната и двамата с Къли побягнаха към поршето. Използвайки твърдата песъчлива почва, Джули завъртя спортната кола на място и с рев се заизкачва по стръмния път.

 

 

Джек Матюс и шефът на шарлотсвилската полиция Нийл Брейди пиеха кафе в заседателната зала на обединената група и нетърпеливо се разхождаха напред-назад. Бе минал повече от час, откакто за последен път разговаряха с Бъръс от Ричмънд. Пронизителното чуруликане на телефона ги накара да подскочат. И двамата се спуснаха към него, но Матюс бе по-близо и успя да го вдигне, преди да е иззвънял втори път.

— Джордж Андерсън и Джон Малик са едно и също лице — докладва Бъръс с треперещ от възбуда глас. — Лорънс му дал хижата под наем преди малко повече от месец.

— Къде е? — попита Матюс.

Бъръс му каза.

— И чуй. Това е ловна хижа, с всичките такъми за разфасоване и препариране на дивеча, както и с големи фризери за замразяване на месото.

— Чудесна работа — похвали го Матюс и веднага затвори.

Брейди бе чул разговора, защото телефонът бе на спикер.

— Знам горе-долу къде се намира. На около четиридесет и пет минути път оттук.

Той се приближи до едромащабната карта на окръг Флъвана и прокара пръст по пътищата, излизащи на път 609.

— На около пет километра от ловната хижа има каменна кариера с огромна открита площ, за да могат камионите, товарещи чакъла, спокойно да маневрират.

— Колко огромна? Два хеликоптера ще побере ли?

— Дори повече.

— Познаваш ли шерифа на окръга?

— Да. Бърт Едуардс. Добро и стабилно ченге.

— Обади му се и му кажи да събере всичките си налични ченгета, да ги заведе на кариерата и да ни чака, докато пристигнем. Не му обяснявай за какво става въпрос. Ще го открехнем, като се видим там. Не искам никой да се доближава до хижата, докато всички не заемат позиции и не се убедим, че Малик е вътре.

— Мога за по-малко от час да вдигна нашия отряд за бързо реагиране — каза Брейди.

— Благодаря за предложението, шефе, но ние си имаме собствен отряд за спасяване на заложници, базиран в Куонтико. Той непрекъснато се намира в двучасова бойна готовност и може да дойде дотук дори и по-бързо, ако се наложи. Предпочитам тях да използвам — в края на краищата точно за такива работи ги подготвят непрекъснато. Ако искаш, можеш да повикаш твоите хора за подкрепление.

 

 

Къли изруга под нос, когато откри, че портата към имота е заключена.

— Отвори багажника — каза той на Хаусър по радиото, докато тичаше обратно към колата, бързо взе щангата за крика и използвайки я като лост, изкърти катинара от веригата, измести портата и я отвори.

Хаусър затвори багажника и вкара поршето вътре, спирайки само за секунда, за да даде възможност на Къли да скочи вътре. После рязко подкара, но бе принудена да намали, тъй като пътят бе невъобразимо разровен, осеян с дупки и коренища и на това отгоре десният му край бе почти отнесен от паднал наскоро дъжд. Ниската спортна кола на два пъти заора отдолу в корените, но Хаусър мина на първа и здраво стискайки волана, продължи напред, докато стигна стръмен наклон и предпазливо се заспуска по него.

Гласът на копилота от хеликоптера прозвуча спокойно и отсечено. Отгоре много добре виждаше докъде е стигнала колата.

— Сега загаси фаровете — каза той. — Щом стигнеш до равното, пътят поема наляво и излиза от гората. Там трябва да оставите колата. Хижата е на около двеста метра от мястото, откъдето се вижда езерото.

Хаусър изключи поршето от скорост и загаси двигателя. Лунната светлина, проникваща през клоните на дърветата, осветяваше пътя добре и тя спря колата точно преди да излезе на поляната пред хижата. Двамата с Къли бързо излязоха и използвайки високата до пояс трева по брега на езерото като прикритие, тръгнаха приведени към постройката.

Хаусър се придържаше плътно до Къли и с прибежки и прикляквания двамата стигнаха до преобърната на едната си страна стара лодка, малко вляво и на около десет метра от входната площадка на хижата.

Къли забеляза, че един от задните прозорци свети. Останалата част от хижата бе тъмна. Притискайки ларингофоните към гърлото си, той прошепна напрегнато:

— Дифендър, още ли са в задната стая?

— Точно така — отвърна копилотът. — Други хора в къщата няма, а също и отвън.

— Покрий предния вход — каза Къли на Хаусър. — Аз ще ида към прозореца. — Обърна гръб да върви, после се спря и отново се извърна към нея: — Ако ти падне на мушка, изобщо не се колебай. Изпразни целия пълнител в него.

Хаусър кимна и зае позиция зад обърнатата лодка, насочила пистолета към входната врата на хижата. Къли свали снайпера от рамото си и тръгна към ъгъла на къщата, спирайки да надникне само за миг през отворения прозорец на паркирания отпред експлорър. Ключовете бяха на контакта. Той се пресегна, извади ги и ги сложи в джоба си, преди да се върне под прикритието на дърветата, растящи покрай хижата.

 

 

Голото тяло на Джени неудържимо трепереше, докато Малик прокарваше бръснача през пяната, покриваща я от талията надолу. Той свърши с бръсненето на краката и обра последните косъмчета от срамните й устни, като през цялото време не спираше тихичко да приглася на кънтри баладата, звучаща по радиото. Накрая обра с кърпата излишната пяна и каза:

— Е, малката ми кучка. Време е да свалим и тези прекрасни къдрици. За мен няма нищо по-секси от жена с бръсната глава.

Малик се усмихна доволно и се отдалечи от месарския тезгях, за да вземе малките ножици от другия край на стаята.

Очите на Джени моментално се спряха на бръснача, оставен близо до коленете й заедно с флакона пяна за бръснене. Това бе последната й възможност и тя направи отчаян опит да се стегне, за да събере сили за онова, което трябваше да стори. Никога през живота си не бе посягала предумишлено на каквото и да било живо същество, но знаеше, че сега няма друг избор, ако иска да оцелее.

Докато Малик бе погълнат с бръсненето на краката й, тя отново се бе занимала с кожените ремъци, разтягайки ги до онази степен, до която усети, че с едно последно дръпване ръцете й ще излязат от примките. Сега затвори очи, отправи последна и гореща молитва и дръпна с всички сили.

Лявата й ръка излезе много лесно, но дясната бе спряна от голямото кокалче на палеца й. Тя отново дръпна силно, без да изпуска Малик от очи — бе все още с гръб към нея. Дясната й ръка се отскубна от примката и Джени веднага посегна надолу и грабна бръснача. После бързо вдигна ръце високо над главата си, хвана ремъците с пръсти и с въртеливо движение на китките ги усука два пъти около тях. Бръснача остави увиснал под ръба на тезгяха, като се надяваше, че Малик няма да го види, както и малката измама с ремъците. Тялото й бе разтърсено от нов спазъм, щом го видя отново да се връща към масата, спирайки се за момент зад камерата, за да я фокусира към горната част на тялото й.

 

 

Къли стоеше на линията на дърветата около хижата, на двайсет метра точно срещу прозореца. Намираше се в сянка и ако някой надникнеше през прозореца, изобщо нямаше да го види. Той опря приклада на снайпера на рамото си и надникна през нощния мерник. Оптиката работеше чудесно и добре осветената стая се виждаше прекрасно. Ъгълът на наблюдение беше обаче неподходящ и му даваше възможност да види само част от отсрещната стена на стаята, на която имаше няколко лавици с книги и стереоуредба. Внимателно, стъпка по стъпка и гледайки да не излиза от сянката, той започна да се придвижва надясно, като спираше и поглеждаше през мерника, за да провери какви възможности за наблюдение му дава новата позиция.

Задържа погледа си върху триножника с видеокамерата, поставена до месарския тезгях, после бавно свали мерника към посоката, в която бе насочен обективът на камерата. Цялото му тяло се скова от гледката на появилото се в мерника стъпало и от гърдите му със свистене се откъсна рязка въздишка.

— Боже мили! — задъха се той и едва не изтърва снайпера, като видя голото тяло на Джени, проснато на месарския тезгях с широко разкрачени крака.

— Какво има? — Това бе Хаусър, беше чула ужасеното му възклицание по радиото. — Къли!

— Стой си на мястото! — изсъска той, бързо отърсвайки се от шока. — Джени е вътре. Малик не го виждам.

— Джени добре ли е?

— Не знам.

Къли отново погледна през мерника и видя, че Джени помръдна глава.

— Жива е! — прошепна той.

— Слава богу! — дойде облекчена въздишка по радиото.

Без да сваля око от мерника, Къли започна бавно да оглежда тялото на Джени. Изглежда, по него нямаше никакви следи от физическо насилие. Фокусира образа върху главата и ръцете й. Очите й бяха широко отворени и се взираха към другия край на стаята — явно там бе Малик. Дясната й ръка бе откъм прозореца и Къли забеляза, че тя държи нещо в нея, обвесила го под горния ръб на масата. Видя, че Джени стиска ремъците така, че да изглежда, сякаш китките й са все още вързани с тях, но явно не бяха. Къли фокусира образа върху ръката й и видя острието на бръснача.

Продължи да оглежда стаята през мерника, търсейки Малик, и най-накрая го откри. Всъщност той изведнъж се появи в зрителния обхват, излизайки иззад десния ръб на прозореца, след което се спря и погледна в камерата.

— Да, Малик е в стаята заедно с нея — каза Къли по радиото. — Може би ще ми се открие възможност за изстрел.

Къли отново запристъпва, този път наляво, без да откъсва поглед от окуляра на мерника, търсейки най-изгодната за стрелба позиция — тази, която би дала възможност на изстрела, моментално да убие Малик. След това подпря снайпера на ствола на едно дърво и хвана главата на Малик в мерника странично, точно там, където двете линии се пресичаха. Пое дълбоко дъх, изпусна половината и бавно започна да натиска спусъка, рязко отпускайки го, като видя, че Малик мръдна и измести главата си от кръста.

Отново се прицели само за да види, че Малик изцяло излиза от обхвата на мерника. Предполагайки какви са намеренията на Джени, той реши изобщо да изостави идеята за стрелба от снайпер. Можеше да я нарани лошо с някое парче от стъклата, които неминуемо щяха да влетят в стаята, понесени от силата на перпендикулярния изстрел. А стъклото можеше да се окаже и термично закалено, по-дебело от нормалното, и отклонението на куршума при съприкосновението му със стъклото би могло да бъде достатъчно, за да предпази Малик от мигновена смърт и само да го рани. При това положение никой вече не можеше да го спре да убие Джени.

— Продължавай да държиш предната врата под наблюдение — каза той на Хаусър по радиото. — Аз ще заобиколя отзад и ще видя дали има врата, водеща директно в стаята, където са двамата.

Къли пусна снайпера и сумката на земята, намалявайки товара си, и затича покрай дърветата. След като излезе от полезрението на прозореца, претича направо през двора към задната част на хижата. Стигнал отзад, той веднага видя вратата, извади пистолета от кобура и прилепи гръб към стената до нея. Бързо огледа тежката чамова врата. Ако бе заключена, щеше да му е необходим повече от един ритник, за да я избие. Чуваше музиката вътре и надявайки се тя да заглуши действията му, бавно натисна дръжката само за да открие, че вратата е заключена.

 

 

Ръцете на Джени трепереха толкова силно, че едва не изтърваха бръснача — в последния момент дясната ръка трепна и улови изплъзващото се между пръстите й острие. Малик остави камерата и се запъти към месарския тезгях, тракайки с ножиците в ритъм с бързото темпо на песента, която особено харесваше. Джени се задъха от напрежение и ужас от постъпката, която се канеше да извърши, но стисна здраво дръжката на бръснача и се приготви.

Малик се наведе над тезгяха, прокара пръсти през косата й и вдигна ножиците, готвейки се да отреже първия кичур. Бърза като мълния, ръката на Джени описа полукръг във въздуха. Веднъж. Втори път. И още веднъж.

— Не ме докосвай! Махай се, гад! — писна тя на най-високата октава, на която бе способна, замахвайки и забивайки острието дълбоко в ръката на Малик на два пъти. Третият удар попадна в рамото му, тъй като той стреснато се изправи и се отдръпна. Джени се поизправи на месарския тезгях и посегна да разреже ремъците, стягащи краката й, а Малик впери невярващ и шокиран поглед в нея.

— Малка мръсна кучка! — ревна той, побеснял от гняв, но отскочи назад, защото Джени отново замахна и не можа да достигне корема му само със сантиметър.

Малик впери поглед в увеличаващото се тъмно петно по ръкава и ризата си. После пусна ножиците на земята и от рейката над тезгяха взе нож с двайсет и пет сантиметрово острие.

— Малка мръсна кучка! — изрева той отново и тъкмо се накани да се хвърли отгоре й, когато откъм задната врата се чу силно думкане.

Той се обърка за миг и замръзна на място, без да знае какво трябва да направи — застина с вдигната над главата си ръка, стискаща ножа, готов да се хвърли върху Джени, а тя през това време отряза и последните милиметри от ремъците, стягащи глезените й.

Инстинктът все пак си каза думата и Малик се огледа за пистолета, сещайки се веднага, че го е оставил заедно с автомата в експлоръра. Пантите на вратата започнаха да поддават, тъй като думкането не спираше нито за миг. Последваха го четири бързи изстрела, явно насочени в бравата, защото от последния мощен ритник вратата отхвръкна навътре и увисна безпомощно на пантите.

Малик изхвръкна през вратата на касапницата и хукна към вътрешността на хижата в същия момент, в който Къли с гръм и трясък влетя вътре.

— Тате-е! — изпищя Джени и се спусна към него.

Къли я обгърна през рамото с ръка и бързо я изтика зад себе си, обхождайки с очи и цев цялата стая.

— Къде отиде?

— Избяга в другата стая.

— Къли? Какво става? — Хаусър бе чула изстрелите и гласа му. — Добре ли си?

— Добре съм. Може да е тръгнал към теб.

— Аз съм още зад лодката.

— Ела тук при мен — каза Къли. — Върви по сянката на дърветата, докато не стигнеш задната част на хижата. Малик е още някъде вътре в нея. Искам да пазиш Джени, докато аз се погрижа за него.

На гвоздей, забит в стената до вратата, Къли видя закачен един дъждобран, откачи го и го подаде на Джени, която бързо се загърна в него.

— Тази жена, дето е с мен, е Джули Хаусър. Искам да отидеш с нея.

— Не ме оставяй, татко! Моля те, не ме оставяй!

— Всичко ще бъде наред, момичето ми. Обещавам ти. Тя е ексченге. Знае какво прави.

— Не, татко. Моля те, остани при мен.

— Трябва да се погрижа за оня.

Хаусър се появи на прага, приклекнала и насочила пред себе си пистолета. Видяла, че в стаята няма никой, освен Къли и Джени, тя се отпусна и се приближи към тях.

Двамата пилоти в малкия хеликоптер бяха проследили целия разговор между Къли и Хаусър и обстановката долу в хижата им бе ясна. Вече нямаше нужда да се крият и пилотът бързо насочи машината към тях.

Копилотът не откъсваше очи от скенера и видя топлинната картина в предната част на къщата.

— Къли, твоят човек е още вътре.

— Бързо изведи Джени в гората — каза Къли на Хаусър. — Опитайте се да стигнете до колата.

Копилотът премести поглед на локатора, огледа поляната пред хижата, после отново се върна на топлинния скенер, за да се убеди, че Малик е все още вътре.

— Хаусър, пътят ти през задната врата до езерото е чист — обади се той. — Вземи го на бегом. Ако Малик излезе от къщата и тръгне към вас, ще го видя много преди той да успее да ви види.

— Внимавай, татко. Той е ненормален — каза Джени и хукна през вратата, хванала Хаусър за ръка.

 

 

Приведен почти на четири крака, Малик притича през хола и се добра до килера, разположен до предния вход на хижата. Бързо отвори вратата му и грабна леката бронирана жилетка, сложена до помпата дванадесети калибър, подпряна в ъгъла с цевта нагоре. После взе кутия със седем и половина сантиметрови патрони „Магнум“, зареди четири от тях в магазина, напомпа един в цевта и натъпка джобовете на панталоните колкото можаха да поберат.

Раните не го боляха, но той се спря и ги огледа. Диагоналният разрез през рамото бе повърхностен, но другите две рани бяха дълбоки и обилно кървяха. Грабна нещо подобно на шал от килера, уви го около двете рани и стегна импровизираната превръзка, помагайки си със зъби. След това нахлузи бронираната жилетка, а отгоре облече леко яке и дръпна ципа догоре, за да я скрие.

Застанал на едно коляно, Малик се ослуша. Тъй като не чу нищо, погледна през прозорчето на предната врата и огледа поляната отпред чак до брега на езерото. Навън нямаше никой, затова той се изправи, отвори тихо вратата и пристъпи на верандата. Тук отново се спря и се ослуша — в далечината се чуваше нещо, което му заприлича на шум от приближаващ се хеликоптер. Без да се бави повече, Малик пребяга през верандата, прехвърли се през перилата и падна в храстите отдолу.

Къли мина през вратата, водеща към кухнята, и се скри зад порталната стена, която я отделяше от хола. За миг подаде глава иззад стената и веднага я дръпна, без да види кой знае какво в тъмната стая.

Навън Малик, приведен ниско над земята, побягна към мястото, където бе оставил експлоръра. Виждайки, че ключовете не са в контакта, където ги бе оставил, той тичешком се върна към задната страна на хижата и се спря, напрегнал слух и зрение за Къли.

Докато пилотът спускаше дифендъра почти до върховете на дърветата и насочваше машината директно към хижата, копилотът не откъсваше поглед от топлинния скенер.

 

 

На петдесет и пет километра от мястото на събитието, Грегъс, седнал зад пилотската кабина в блекхока, също бе проследил целия радиообмен и сега заповяда на пилота също да се приближи към хижата.

В същото време дифендърът стремително наближаваше хижата и копилотът видя малката бяла сфера в екрана на скенера. На четиридесет метра вляво от нея се появиха още две по-бледи бели точки.

— Хаусър, докладвай къде се намираш — обади се копилотът.

— В гората вляво от хижата сме.

— Не излизайте от високата трева и продължавайте по брега на езерото — каза копилотът. — Пътят ви до колата е чист.

Той отново погледна скенера и видя как Джени и Хаусър се измъкват изпод дърветата и на бегом се насочват към езерото. Първото изображение, което бе видял, сега се движеше, прилично вече на бяла чертичка, и вървеше от задната страна на хижата към гората. В къщата се виждаше трето топлинно изображение и той се досети, че това сигурно е Къли, но искаше да се увери.

— Къли, ти в къщата ли си?

— Да. Приближавам се към предната врата.

— Твоят обект се намира в гората откъм дясната страна на верандата. Спокойно можеш да излезеш.

Къли изхвърча навън и топлинното му изображение моментално заблестя с още по-голяма яркост.

— Обектът ти е приблизително на десет метра навътре в гората и продължава да се отдалечава от теб — информира го копилотът.

Къли претича през поляната и в движение посегна към сумката, за да извади оттам очилата за нощно виждане, но бе неприятно изненадан — сети се, че я бе пуснал на земята заедно със снайпера.

— Обектът ти вече не тича — докладва копилотът. — Намира се на около четиридесет метра от теб, леко към десет часа от твоята позиция. — Той погледна локатора, но екранът бе празен. Гъстият листак и дебелите клони скриваха всичко. Погледът му се върна на скенера, а хеликоптерът се спусна към мястото, където бе застанал Малик. На екрана, зад едно паднало дърво, се виждаше бяло петно. — Твоят човек май чака в засада.

Къли предпазливо се запромъква напред от дърво на дърво, внимателно надничайки иззад всеки ствол, напрягайки очи да огледа обстановката на бледата лунна светлина, процеждаща се между клоните.

Малик вдигна поглед нагоре и през една пролука между вейките на дърветата видя, че хеликоптерът е увиснал на двайсет — двайсет и пет метра точно над него — вихрушката от витлата го засипа с листа.

— Обектът се намира вече на десет метра точно пред теб — обади се копилотът, наблюдавайки напредването на Къли в екрана на топлинния скенер.

В този момент Къли чу гръмкия изстрел от пушка и видя блясъка от него. Моментално се просна на земята, докато снопът сачми проряза клонака съвсем близо от лявата му страна. До ушите му достигна отчетливото изщракване на напомпан в цевта патрон, последвано веднага след това от втори изстрел — този път снопът сачми профуча доста над главата му, но щеше да го засегне, ако не се бе проснал на земята.

Къли веднага вдигна глава и изстреля три бързи изстрела по посока на проблесналото дуло, после веднага се изтърколи вдясно. Пушката отново изгърмя и сачмите надупчиха мястото, където бе лежал само допреди секунда.

Малик скочи на крака и хукна през гората, ниско навел глава, като само за момент се спря там, където дърветата свършваха, образувайки малка просека, за да не пречат на електропровода, захранващ хижата. Отново чу хеликоптера и вдигна глава, за да го види, че се приближава откъм гърба му, заобикаляйки върховете на дърветата и търсейки удобна за наблюдение позиция.

— Обектът ти се придвижи — докладва копилотът на Къли. — Сега е на около трийсет метра от теб, в положение два часа спрямо твоето място. Застанал е в края на просеката и не мърда.

Къли се изправи и тръгна по посока на просеката. Забави крачка, когато видя, че дърветата напред се разреждат, и внимателно претърси сенките с поглед.

Осветената от бледата лунна светлина просека не бе по-широка от трийсетина метра — дърветата откъм другата й страна се издигаха като тъмна стена. Малик рязко се втурна към отсрещната страна, като непрекъснато поглеждаше през рамо към хеликоптера, който също се спусна към него, но бързо се издигна, за да избегне проводниците на електрозахранването. Стигне ли до другата страна, Малик знаеше, че ще има превъзходна позиция за засада — цялата просека щеше да бъде пред него като на длан и когато Къли излезеше от гората, щеше моментално да го види. Бе вече преполовил разстоянието, без да забравя да поглежда през рамо, когато при едно такова поглеждане той се спъна в някакъв камък, помъчи се да запази равновесие, но падна и пушката изхвърча от ръцете му.

Веднага стана на колене и започна да опипва земята около себе си, трескаво търсейки оръжието, тъй като не можеше да го види във високата трева. Все още на колене, той направи малък кръг и намери пушката точно когато хеликоптерът прескочи жиците и увисна от другата страна на просеката, готов да насочва Къли.

Малик се претърколи по гръб и стреля по него — сачмите отскочиха от бронята под пилотската кабина, без да му причинят вреда. Той напомпа следващия патрон и този път стреля по датчиците на уредите, монтирани отвън на шасито.

Малкият разузнавателен хеликоптер, без никакво оръжие, с което да отвърне на огъня, бързо се вдигна нагоре и излезе от обсега на пушката. Но повредата вече бе налице. Датчиците бяха ударени.

— Мамка ти! — кипна копилотът. — Тоя задник удари оптиката на скенера.

Къли чу раздразненото възклицание тъкмо когато се приближи до края на просеката и веднага спря, все още намирайки се в, сянката на дърветата. Огледа внимателно високата трева и попита копилота:

— Къде е?

— Блясъкът от изстрелите беше в тревата на около пет-шест метра от отсрещната страна на просеката — отвърна копилотът, вперил поглед в зеления екран на локатора. — Ако е успял да стигне до гората, имаме проблем. Локаторът не може да проникне през гъстия листак и клоните на дърветата.

Обаче Малик още не бе стигнал до гората на отсрещната страна. Той се привдигна на коляно — главата и раменете му едва се подаваха над тревата — и внимателно огледа обстановката. Видя как Къли, стиснал пистолет в протегнатите си напред ръце, бавно се появява изпод дърветата, обхождайки с очи и цев просеката. Малик бързо напомпа патрон в цевта, но още при първото тракване Къли реагира като светкавица и за стотни от секундата насочи пистолета към тъмния силует на около десет метра от него. Стреля бързо два пъти още преди Малик да е успял да изпразни пушката. Двата куршума попаднаха право в гърдите му, отхвърляйки го по гръб в тревата, а пушката изтрещя във въздуха, без да причини вреда.

Къли знаеше, че изстрелите му са попаднали в целта, но въпреки това, без да сваля пистолета, продължи с безкрайно внимание напред към мястото, където бе паднал Малик.

— Ударих го — каза той на хеликоптера, докато се приближаваше. — Два пъти го ударих в гърдите. Изгубих визуален контакт, но виждам, че тревата не се движи.

— Ще видя дали мога да установя къде се намира — отвърна копилотът, докато пилотът потърси по-удобна за наблюдение позиция.

Двата куршума с кухи връхчета биха убили Малик моментално, ако не бяха се сплескали в бронираната жилетка. Бронята бе свършила добра работа и Малик изобщо не пострада, като се изключат двете синини на гърдите и моментното изкарване на въздуха от дробовете. Секунди след като бе ударен, внимателно придърпвайки се с лакти, той започна да пълзи ниско по тревата. Стигна до гората тъкмо когато хеликоптерът застана на нова позиция, почти докосвайки върховете на дърветата.

Копилотът огледа просеката с локатора, но Малик не се виждаше никакъв. Виждаше как Къли предпазливо се доближава до мястото, където бе паднал Малик, и внимателно се оглежда за тялото му.

— Кучият син е изчезнал — каза Къли. — И с двата изстрела го ударих. Сигурен съм.

— Значи носи бронирана жилетка.

После, в бледата лунна светлина, Къли забеляза следата в полегналата към земята трева, водеща към гората от другата страна на просеката. Точно в този момент отново чу звука от помпата и се срина на земята част от секундата преди унищожителният сноп стоманени сачми да мине над главата му, прозвънтявайки в железния електрически стълб зад него.

Малик се изправи и затича навътре в гората, после спря, за да събере мислите си. И от трите му страни напред се простираха километри гори и поля, затова той кривна надясно и се отправи към пътя, водещ към хижата.

— Къли! — Това бе Хаусър. Когато стигнаха до поршето с Джени, тя свали радиото от колана си, но като чу изстрелите, отново го сложи. — Добре ли си?

— Добре съм. Как е Джени?

— Добре е. Цял бащичко. — Джени вече бе напълно облечена с дрехите, които Хаусър си носеше в багажника. — Чакаме при колата. Свърши ли вече?

— Още не.

Чу се гласът на Грегъс. Блекхокът стремително наближаваше района на хижата.

— Хаусър, веднага освободи тази честота!

Чула приближаващия шум от далеч по-големия хеликоптер, Хаусър се подчини и свали слушалките от главата си.

Къли се запромъква към мястото, където бе видял блясъка от последния изстрел на Малик.

— Някаква следа от него, Дифендър?

— Никаква — отвърна копилотът.

Пилотът вдигна машината по-нависоко, за да увеличи площта за наблюдение, но под тях имаше само гъста гора и нищо друго. Копилотът огледа няколкото полянки, но освен Къли, никой друг не се виждаше.

Малик тичаше бързо през гората, спирайки сегиз-тогиз да се ослуша за хеликоптера. Със задоволство установи, че машината претърсва района на север от мястото, откъдето бе влязъл в гората, тоест противоположно на посоката му на движение. Той тичаше покрай просеката, придържайки се в тъмните сенки на дърветата, после отново се спря и се ослуша за Къли. Не се чуваше нищо, освен нормалните нощни шумове в гората и далечното бумтене на витлата. Той се сниши в края на гората пред просеката и огледа откритото, обрасло с трева пространство пред себе си. Решил, че всичко е чисто, хукна обратно през просеката, насочил се към езерото и пътя, водещ към хижата.

Краткото и мигновено проблясване в екрана на локатора се появи тъкмо когато пилотът насочваше хеликоптера към друг сектор. Копилотът го долови с периферното си зрение само като съвсем кратко движение, но разбра какво е точно когато то се скри под дърветата.

— Къли! Обектът ти е на около триста метра на юг от теб. Връща се обратно към хижата!

— Сигурен ли си? — Къли се спря като закован и по гърба му пробяга ледена тръпка.

— Абсолютно. Току-що пресече просеката. — Копилотът огледа особеностите на терена и ги сравни с посоката на движение на Малик. — Движи се по права линия към езерото. Според мен се връща за колата.

— Ключовете са у мен. Това сигурно е първото нещо, което е проверил на излизане от хижата. Връща се за поршето! — каза Къли с напрегнат глас. — Хаусър! — Никакъв отговор. — Хаусър! — опита той още веднъж и после си — спомни, че Грегъс й бе казал да освободи тази честота. Сигурно си е свалила слушалките и сега не може да го чуе.

Къли се обърна и побягна през гората, без да обръща внимание на шибащите го клони. Излезе на просеката и се втурна към посоката, където бяха видели Малик за последно.

Дифендърът направи остър завой и с рев се понесе към езерото. Останал само на локатор и на естественото си зрение, използвайки активно и двете, копилотът внимателно изучаваше терена отдолу. С приближаването на хеликоптера към езерото той видя, че поршето е спряно на три-четири метра от началото на гората. Хаусър и Джени стояха пред него. Ако Малик се крие в гората под дебелия покров на листака, те изобщо нямаше да го видят, докато той не се доближеше достатъчно до тях, за да ги убие.

Гласът на копилота се разнесе по радиото:

— Къли, ще се приближа до колата и ще мина един-два пъти ниско над тях да привлека вниманието им. По този начин може би ще изгоня и Малик оттам.

— Не можеш ли да ги вдигнеш и да ги вземеш при вас?

— Няма да стане. Кабината е само за двама души и отзад няма място. — Гледайки спринта на Къли по просеката, копилотът добави: — Още десет метра до мястото, където Малик навлезе в гората. Оттам си на права линия с мястото, където е поршето.

Къли не отговори. Бягаше колкото сили имаше — втурна се в гората и клоните отново го зашибаха по лицето, той се препъваше в храсталаците, залиташе и се блъскаше в дърветата, но не спираше.

Пилотът на малкия хеликоптер свали машината ниско над дърветата и когато се оказа над езерото, я свали дори още по-ниско — съвсем над водата. После се завъртя и се насочи право към поршето, намиращо се на пътя, водещ към хижата. Колата бе наполовина скрита от ниско спускащите се над нея клони, спряна точно на мястото, където пътят излизаше от гората. Пилотът изтегли хеликоптера нагоре в последния момент и шейната му мина само на два метра от покрива на поршето.

Хаусър и Джени, изненадани от маневрата, се хвърлиха на земята, после вдигнаха глави, за да видят как хеликоптерът прави остър, сто и осемдесет градусов завой във въздуха и се насочва обратно към колата. Отново мина на опасно разстояние, този път на около десет метра от колата и на около пет метра от земята.

Объркана от необичайното поведение на хеликоптера, Хаусър се взря в кабината и на зеленикавата светлина на уредите от таблото видя как копилотът енергично й маха и сочи към гората около автомобила. Моментално разбра за какво става въпрос, дръпна Джени на земята зад поршето и извади пистолета от чантата си. Пилотът, видял, че маневрата му е разбрана правилно, отново вдигна машината на височина, позволяваща му да държи района под наблюдение.

— Какво има? — попита Джени.

— Малик сигурно идва насам. Няма да мърдаш оттук.

Хаусър се надигна и напрегнато огледа линията на гората, мъчейки се да забележи някакво движение в тъмните сенки на дърветата. Сети се за радиото, грабна го от капака на двигателя и нахлузи слушалките.

— Къли! Малик да не би да идва към нас?

— Да, тръгнал е към вас — отвърна Къли задъхано и продължи да тича.

— Ти къде си? — Очите й не спираха да оглеждат подстъпите към тях откъм гората.

През клоните на дърветата Къли вече виждаше проблясващата повърхност на езерото.

— Почти съм при вас.

— Искаш ли да откарам Джени оттук?

— Не. Малик би могъл да ви причака някъде по-натам и да ви убие, като минете край него. Стойте там, където сте.

— Стой близо до мен — каза Хаусър на Джени. — Не се отделяй каквото и да стане.

Малик изчака хеликоптерът да се вдигне на двайсетина метра над земята и бавно започна да се промъква по края на гората към мястото, където бе спряно поршето. Подаде се иззад ствола на едно дърво, само на три метра от колата, но все още в сянката на гората — Хаусър и Джени бяха с гръб към него и изобщо не го усетиха.

— Добър вечер, дами.

Двете жени подскочиха като опарени при този неочакван поздрав, обърнаха се и видяха Малик в края на гората, насочил пушката към тях.

— Без резки движения, малките ми кучки. Ти — насочи той цевта на пушката право в гърдите на Хаусър. — Искам да се качиш в колата, да я обърнеш и да я откараш нататък по пътя, докато я скриеш напълно под дърветата, после да спреш и да ме изчакаш и аз да дойда.

После насочи пушката към Джени.

— А ти ще дойдеш тук и ще изчакаш заедно с мен, докато колата е готова за тръгване. Ако тръгнеш без мен — обърна се Малик отново към Хаусър, — ще я убия.

Джули не помръдна. Тя все още бе с гръб към него. Стоеше зад поршето полуклекнала и поглеждаше през рамо Малик, който все още не бе видял пистолета в ръцете й, защото тя го държеше пред себе си, на височината на корема.

— Действай! — изсъска Малик. — Или ще рискувам и ще ви отнеса хубавките главички, без да ми мигне окото.

Хаусър усети как я залива вълна на спокойствие, което толкова й бе помагало през двете години, прослужени като таен агент в борбата с наркотрафикантите. Тренирана и толкова пъти попадала в стресови условия, тя не се паникьосваше, когато изпадаше в ситуация на живот и смърт.

Смушка Джени с лакът:

— Направи каквото ти казва. Иди при него.

Краката на Джени бяха отмалели — тя не можеше да мръдне от мястото си и безмълвно се взираше в чудовището, което, съзнаваше много добре, имаше намерение да я убие, независимо от това какво ще направи.

— Не отивам никъде — каза тя най-сетне. — Нека ме застреля. Не ме интересува.

Цевта на пушката се повдигна нагоре и се изравни с лицето на Джени. Шумът от витлата на хеликоптера ставаше все по-силен и се приближаваше към тях, върховете на дърветата даже вече леко се поклащаха. Само за част от секундата Малик откъсна поглед от Джени и го насочи нагоре да види дали не е разкрит от хората в хеликоптера.

Тази част от секундата бе напълно достатъчна на Хаусър. Тя се извъртя като пумпал, в движение обирайки луфта на спусъка, и докато пръстът на Малик извършваше същото движение, стреля бързо три пъти в него. И трите куршума попаднаха в целта, удряйки Малик в гърдите.

Силата на изстрелите го отхвърли назад в сянката на дърветата и той падна по гръб, но не изтърва пушката. От лявата страна на гърдите усети остра болка и помисли, че някой от куршумите сигурно му е счупил реброто, без да пробие жилетката. Стиснал зъби, той се претърколи по корем и отправи поглед към поршето. Проснат в цял ръст на земята, Малик стоеше съвършено неподвижен, прилепил приклада на пушката към рамото, сложил пръст на спусъка, и гледаше как Хаусър предпазливо се приближава, насочила пистолета към мястото, където е паднал.

Тя се приближаваше под ъгъл към него и един нисък и дебел клон я скри наполовина от очите му. Той знаеше, че жената още не го вижда, затова търпеливо зачака да се появи иззад препятствието.

Целият се вледени, като чу тихото изпукване на съчка непосредствено зад себе си. После чу познатия глас. Нисък. Почти шепот:

— Трябваше да сторя това още преди години, лайнар малък такъв!

Малик не можа да чуе двата изстрела, които пробиха черепа му откъм тила и го оставиха на място. Хаусър едва не стреля по тъмните очертания на фигурата пред себе си, но навреме отпусна спусъка, познала, че тихият глас, прозвучал в слушалките й, принадлежи на Къли.

Той пристъпи напред в светлината и се усмихна.

— Е, сега вече свърши.

— Той вече беше мъртъв, Къли. Три пъти го ударих в гърдите.

— Да, но той беше с бронирана жилетка.

Очите на Хаусър се разшириха.

— Можеше и по-рано да ми кажеш.

— Забравих в суматохата. Така или иначе, мъртъв е.

Джени се спусна към баща си и го прегърна. Той преметна ръка през рамото й, целуна я по главата и силно я притисна към себе си.

— Добре ли си, момичето ми? — Държеше се чудесно, като се има предвид всичко, преживяно от нея, въпреки че в очите й все още потрепваше шокът от ужасното премеждие.

— Вече съм добре, татко. Малко треперя още, но ми няма нищо, което едно добро и силно питие да не може да излекува.

— Сега ще прекараме няколко дни заедно. Ще отидем някъде, където да прочистиш всичко това от главата си и хубавичко да се отпуснеш.

— Точно сега не мога — отвърна Джени. — Трябва да се връщам на училище.

— Училището може да почака. Искам да се убедя, че си добре. Повярвай ми, знам какво правя. След няколко часа ще започнеш да изпитваш истински ужас от преживяното.

— Моля те, татко. Нищо ми няма. Трябва да се върна в Ню Йорк. След седмица театралната ни трупа в училище има представление и аз съм нужна там. Не мога просто да ги изоставя. Кълна ти се — нищо няма да ми стане!

— Ще видим.

Шумът от витлата на малкия хеликоптер започна да заглъхва — завършил мисията си, той набра височина и се отдалечи на югоизток. В момента, в който на хоризонта се появиха светлините на блекхока, Къли и Хаусър чуха гласа на Грегъс.

— Добра работа, Майк — каза той, чул целия разговор по радиото. — Всички здрави ли са?

— Всички са здрави — отвърна Къли и отново целуна Джени по главата, притискайки я към себе си.

Шумът от блекхока нарасна — пронизителното свистене на двете турбини и ритмичните удари на огромните витла във въздуха изпълваха нощната тъма. Увисна като праисторическо чудовище над просеката, после се спусна към брега на езерото, поклати се и започна бавно да се спуска. Вертикалната струя от витлата притисна тревата към земята и машината леко се отпусна на пътя, по средата на разстоянието между поршето и хижата.

От хеликоптера скочиха четирима мъже в черни гащеризони и огромни раници на гърба и на бегом се насочиха към хижата. След тях скочиха още двама с огромен чувал цип в ръце и изтичаха зад поршето.

Грегъс излезе от хеликоптера и видя, че Къли върви към него. Той го изчака и го притисна към себе си в братска прегръдка.

— Изключи радиото си — надвика той шума от турбините и изчака, докато Къли го стори. — Още веднъж, добра работа свърши, Майк. Джени е жива и здрава. Този гад е мъртъв и хората могат поне за момент да си поемат спокойно дъх.

Къли махна с ръка към хижата. Всички стаи светеха, през прозорците се мяркаха забързаните фигури в черни гащеризони.

— Предполагам, че когато момчетата ти свършат с тая работа, ще се правим, че това никога не е било, нали?

— Това е част от плана. Оставям на теб да се погрижиш Джени също да го разбере. Не бива да казва и думичка на никого.

— Не се безпокой, това е мой проблем. Но искам една услуга от теб.

— Казвай.

— Джени настоява да се върне веднага в Ню Йорк. Искам да я качите на лиъра и да я върнете.

— Никакъв проблем. Само я закарай до летището.

— Освен това искам на летището да я посрещне някой лекар от Управлението. Накарай го да я отведе в онази частна клиника, дето я имате в Лонг Айлънд, и нека остане там едно денонощие. Просто да се увери, че тя е добре.

— Смятай го за свършено — отвърна Грегъс и насочи вниманието си към един от своите хора, който излезе от хижата, понесъл куфар, взет от спалнята. — Това ли е? — попита Лу.

— Да сър — отвърна мъжът и хвърли куфара през отворената врата на блекхока, после отново изтича в хижата.

— Какво има в куфара? — поинтересува се Къли.

— Просто някой и друг спомен. Както и да е, ти си свърши работата, Майк. След като ние си тръгнем, имате на разположение около пет минути, за да напуснете района. И настоятелно ви препоръчвам да го сторите.

— Още сега тръгвам — каза Къли и видя двамата мъже, наведени до този момент зад поршето, да излизат с чувала, този път приведени под тежестта на Малик. Те го вкараха в блекхока и се качиха.

От хижата излезе още една от фигурите в черни гащеризони и притича към Грегъс.

— Сър, вътре има нещо, което трябва да видите.

Грегъс с размах плесна ръката на Къли.

— Обаждай се, Майк. Обаждай се да кажеш как я караш, как се устройваш.

— Най-напред на теб ще се обадя.

Грегъс последва мъжа. Двамата влязоха в хижата и отидоха в задната стая. Мъжът отвори вратата на един от вертикалните фризери и посочи с глава.

— Мръсен ненормален копелдак! — изръмжа Грегъс, вторачен в четирите найлонови торбички на средната скара. Във всяка имаше по едно замразено човешко сърце.

 

 

Трескавата дейност в хижата заедно с шума от турбините на блекхока помогнаха на Къли безшумно и незабелязано да изкара експлоръра от района на хижата и да спре до поршето, до което бяха застанали Хаусър и Джени.

Върнала отново сетивата си на репортер, Джули изцяло бе насочила вниманието си върху дейността във и извън хижата и отбелязваше наум всичко видяно. Естествено не бе пропуснала двамата мъже, отнесли тялото на Малик в блекхока.

— Какво ще правят с него? — попита тя Къли.

— Не знам. И не ме интересува. Хайде да закараме Джени до летището.

Без да помръдне от мястото си, Хаусър гледаше как Грегъс излиза от хижата заедно с четиримата мъже и всички се качват в блекхока. Шумът от турбините се засили, огромната машина тежко се надигна от земята и с увиснал надолу нос, бързо започна да се отдалечава.

— Трябва да се махаме оттук — каза Къли. — Ще взема Джени с мен. Ще се видим на летището.

Блекхокът се издигна на хиляда и двеста метра по наветрената страна на хижата. Грегъс надникна през отворената врата на хеликоптера, държейки малък радиопредавател в ръка. Видя светлините на двата автомобила по пътя, водещ извън имението, изчака ги да се отдалечат още малко, после натисна копчето на предавателя, изпращайки радиосигнал за детонация на четиридесетте килограма пластичен взрив, разположени на подходящи места из цялата хижа.

Къли караше бързо, доколкото му позволяваше пътят, но Хаусър го следваше плътно отзад. Тъкмо стигнаха до края на пътя, когато въздухът бе разтърсен от оглушителна експлозия, а взривната вълна бе толкова силна, че разклати здраво двата автомобила, завиващи по тесния двупосочен асфалтов път.

Хаусър намали и погледна вдясно. За няколко секунди нощта се превърна в ден от огромното огнено кълбо, издигнало се високо над дърветата, последвано от тъмната гъба на пушека, примесен с хвърчащи на всички страни боклуци. Смаяна, Джули насочи невярващ поглед натам, после изведнъж всичко й стана ясно.

— Мръсен лъжлив кучи син! — извика тя, блъскайки по волана с юмрук при всяка дума.

 

 

Копилотът на блекхока видя мигащата точица на радара, показваща, че на около тринайсет километра североизточно от тях лети неизвестен летателен апарат.

— Имаме си компания — каза той по интеркома. — Ако се съди по височината и скоростта, вероятно е хеликоптер.

— Затъмни радара им — каза Грегъс. — И бързо си вдигай задника оттук.

Пилотът включи радарния заглушител и мина на максимална скорост, отдалечавайки се бързо от приближаващия летателен апарат.

— Какво, по дяволите, беше това! — възкликна изумен пилотът на разузнавателния хеликоптер на ФБР, като видя яркото огнено цвете в далечината.

— Нямам представа — отвърна копилотът, — но беше точно над нашия район.

— А къде е машината, дето току-що я уловихме на радара?

Копилотът погледна екрана на радара — целият бе изпълнен с малки мигащи точици.

— Някой смущава работата на радара!

Пилотът натисна копчето на микрофона и се обади на специален агент Джек Матюс, ръководещ предстоящото нападение на хижата.

Матюс очакваше обаждането. Въпреки че се намираше на около пет километра от хижата, той и всички около него на сборното място бяха чули експлозията и бяха видели последвалото я зарево в нощното небе.

— Хайде да отидем там — каза той на началник Брейди, който се вмъкна в колата до него, без да отрони дума.

Матюс стремително изхвърча от каменната кариера, повел след себе си цяла процесия от дванайсет полицейски коли от градската, щатската и окръжната полиция.

 

 

На борда на блекхока, насочил се обратно към Кемп Пири, шефът на прочистващия екип се приближи и седна до Грегъс.

— Сър, в хижата не намерихме и следа от фалшивите пари.

В желанието си да завърши мисията и да се измъкне по възможно най-бързия начин оттам, Грегъс бе забравил за парите.

— Навсякъде ли гледахте?

— Във всяка стая. Във всяко килерче. Под леглата. Все пак за времето, което ни дадохте, не можахме да разширим рамките на обиска, така че той може да ги е скрил на друго място в имота.

— Ако това място се намира на петдесет метра в радиус около хижата — каза Грегъс, — всичко е вече на прах.

— Да, сър. Но парите може да са били и в автомобила, който Къли взе.

— Не знаем със сигурност дали парите са били у Малик, когато е тръгвал от склада, нали?

— Не знаем, сър. Но вероятността да си е тръгнал без тях е нищожна.

Грегъс се усмихна вътрешно.

— Е, ако са у Къли, той ще ни ги предаде.

— Да, сър — каза човекът, приемайки думите на Грегъс за факт не повече, отколкото, както подозираше, самият Грегъс ги приема.