Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (32)

32.

Джет-рейнджърът на ФБР меко се отпусна на широката затревена площ между административните сгради и студентските общежития в Блейк Вилидж в студентския комплекс на „Хемпдън-Сидни“. Преди това Джек Матюс се бе опитал да се свърже с Дж. Д. Гътри, полицейския началник там, но след като не го намери, му остави съобщение, че той и Брейди ще пристигнат след около час при него. Когато двамата слязоха от хеликоптера, Гътри бе там и се запъти към тях да ги посрещне.

— Страхувам се, че сте били път напразно — извиси глас той, мъчейки се да надвика шума от затихващите обороти на перките. Говореше с мързеливото южняшко проточване на думите, прикриващо острия му като бръснач ум. — Отидоха си.

— Кой си е отишъл?

— Съпругата и дъщерята на професор Спирко. Тази сутрин си заминаха.

— Искате да кажете, че са си заминали завинаги?

— Поне така изглеждаше, но знае ли човек. Къщата им е ей там.

Гътри поведе Матюс и Брейди през ливадата и спря пред една от малките тухлени къщички в колониален стил, служещи за домове на преподавателите. Той отвори вратата и с широк полукръг на ръката отстъпи встрани и ги покани да влязат.

Стъпките им гръмко отекваха по голия под из празните стаи. Къщата бе абсолютно празна. Нямаше и следа от човешко присъствие.

Брейди посочи стените:

— Отнесли са дори тапетите.

Матюс се отпусна на едно коляно и опипа пода в ъгъла на стаята.

— Боже господи! Не само са изнесли мокета, ами дори са почистили мястото и с прахосмукачка.

— Обзалагам се, че ако потърсим отпечатъци от пръсти, няма да намерим нито един — добави Брейди.

— Не успях сам да видя — каза Гътри, — но съпругата на професор Джанклоу, съседката, каза, че в шест часа сутринта пред къщата спрял голям камион, следвана от микробус, от който слезли осем души и изнесли цялата покъщнина. В осем и петнайсет приключили и си тръгнали.

— А жена му и дъщеря му?

— Малко преди микробусът с хората да си тръгне, дошла голяма лимузина със затъмнени стъкла, двете се качили в нея и отпътували.

— И госпожа Спирко не е говорила с никоя от приятелките си, преди да тръгне, така ли?

— Думичка не е казала. Просто се качила в лимузината, без да се оглежда.

— Дали някой от съседите не знае къде са отишли?

— Ами. Помислих си, че са организирали бързо погребение, затова се обадих на местния коронер^[1]. Той ми каза, че аутопсията завършила някъде към единайсет, а в дванайсет и петнайсет за тялото дошла погребална кола. Документите на служителя от погребалното бюро били надлежно подписани и подпечатани от съответните институции, затова коронерът им предал тленните останки на професора.

— А къде са го погребали?

— Не са. Поне аз не знам да са го погребвали.

Матюс хвърли поглед към шефа Брейди, който само поклати глава.

— Ще ми трябва копие от протокола на аутопсията — каза Матюс. — И снимки от мястото на престъплението, както и всичко, каквото имате за него.

— Сетих се, че ще ви трябват — отвърна Гътри. — Очакват ви в офиса ми. Искате ли да говорите със съпругата на професор Джанклоу?

— Засега не — каза Матюс. — Какво можете да ми кажете за Спирко?

— Не много — отвърна Гътри. — Освен че бе странен човек.

— Странен в какъв смисъл?

— След убийството прегледах досието му в Административния отдел на университета. Дошъл е при нас преди около две години от университета „Мак Джил“ в Монреал, Канада. Сигурно е преподавал руски там, преди да дойде тук.

— Сигурно?

— Странно нещо — каза Гътри. — Обадих се там, за да науча нещо повече за него — какви проблеми е имал, врагове някакви. Знаете как е, просто исках да поговоря с някой, който го е познавал. Обаче май никой не го познаваше. Разбира се, досието му бе там, в „Личен състав“, но проверих във Факултета по езикознание, проверих и в Катедрата по руска филология. Никой от преподавателите не можа да си спомни за него, дори никой не бе чувал за него, а повечето от тези, с които разговарях, работят в университета от петнайсет години.

— А проверихте ли във Финансовия отдел на университета?

— Разбира се, че проверих. Никога не са издавали чек на името на Джордж Спирко — отвърна Гътри. — Или е преподавал безплатно, или изобщо не е преподавал. Ако трябва да си залагам парите, щях да заложа на това, че той е бил там само по име.

— Изглежда ми сигурен залог — каза Матюс. — Дали коронерът има името на погребалното бюро, изпратило катафалката?

— Разбира се, че го има. „Братя Холт“ от Ричмънд. Но това няма да ви отведе доникъде.

— Защо?

— Вече проверих — въздъхна Гътри. — В Ричмънд няма погребално бюро с такова име. Става все по-интересно, какво ще кажете, момчета?

— Спирко руснак ли беше по рождение?

— Не знам със сигурност.

— Искате да кажете, че е работил тук две години и никой не знае нищо за него?

— Държеше си картите плътно до гърдите. Повечето от времето си прекарваше с виолончелото. Жената на професор Джанклоу горе-долу се сближи с госпожа Спирко, но казва, че устата й винаги здраво се затваряла, когато станело въпрос за миналото им. Същото било и с дъщеря им.

— А в досието му не открихте ли някаква следа от близки на семейството, роднини някакви?

— Само едно име и телефонен номер, на който да се обадят в случай на внезапна смърт. Някой си Дейвид Хендерсън.

— Номерът у вас ли е?

— Вече проверих. Номерът е на една фирма на име „Глобал Демографикс“ от Ричмънд, Вирджиния. Нямат никакъв Дейвид Хендерсън и никога не са имали. Може би номерът е погрешно записан в досието. Не можах да намеря време да проверя и тази възможност.

— Няма нужда да си правите труда. Фирмата сигурно е подставена.

— Искате да кажете, че е като прикритие на нещо съвсем друго? Че телефонът е всъщност на друго име?

— Да. Точно така е.

— Виж ти! — възкликна Гътри. — Доколкото разбирам, тук става дума за една известна правителствена институция.

— Вероятно.

— Мислите ли, че смъртта на професор Спирко е свързана с Кърпача, когото търсите?

— Както сам казахте, господин началник, ако трябваше да си залагам парите…

— Е, ще ви бъда много благодарен, момчета, ако ме държите в течение. Никак не ми харесва да имам неразрешен случай на убийство. Първия, който сме имали в студентския комплекс.

— Ще го сторим, господин началник, и благодаря много за помощта. Ще намина през офиса ви на тръгване оттук.

Матюс кимна на Брейди да го последва и двамата се отправиха към хеликоптера, където той взе куфарчето си и извади от него клетъчния телефон. После излезе от хеликоптера и набра номера на Националния център по оперативно легализиране, даден му от отдела на Бюрото за връзка с Управлението.

Джон Куинлън, шефът на НЦОЛ, изпълни стриктно дадената му от заместник-директора на отдел „Операции“ инструкция — всички телефонни обаждания, свързани със Спирко или с Малик, да се прехвърлят по специално прекараната в очакване на такива въпроси от ФБР линия на Лу Грегъс в конспиративната квартира, служеща за оперативен център.

— Джим Монъгън — каза Грегъс, използвайки едно от имената, давани на всички оперативни агенти след завършване на обучението им.

— Обажда се специален агент от ФБР Джек Матюс. Мисля, че имаме общ проблем.

— И какъв е той, агент Матюс?

— Джон Малик.

— Малик? Това име нищо не ми подсказва.

— Помислете още малко.

— Бихте ли почакали секунда и ще ви кажа дали имаме такова име в системата.

Грегъс даде знак на Хек, който слушаше разговора през спикера по негова молба. Хек потрака малко по клавиатурата, после изчака, пак потрака и кимна на Грегъс, който също изчака малко, преди да каже:

— Нямаме никакъв Джон Малик. За какво става въпрос?

— Ами става въпрос за това, че един от вашите легализирани дефектори се оказа сериен убиец.

Грегъс помълча колкото му се стори, че е необходимо и после, придал на гласа си съответната изненадана интонация, каза:

— Трудно ми е да повярвам. По-точно казано, извънредно трудно ми е да го повярвам. Не мога да си позволя да се впускам в подробности относно програмата ни, но мога с чиста съвест да ви уверя, че контролът върху хората ни е много строг.

— А името Джордж Спирко също ли не ви подсказва нищо?

— Никога не съм го чувал, но нека все пак проверя.

Последва същата пантомима между него и Хек, помощникът му пак потрака малко върху клавиатурата и Грегъс каза:

— Същата история.

— А чували ли сте за Кърпача убиец? — попита Матюс с пълен със сарказъм глас.

— Гледам новините, ако това имате предвид.

— Не съм тръгнал за риба, Монъгън. Знам всичко, от което имам нужда — каза Матюс. — В цялата тази работа се усеща дългата ръка на ЦРУ и всичко, което ми трябва, е малко съдействие.

— В цялата коя работа?

— Прочистваща операция с цел прикриване на сериен убиец.

— Доста крайно обвинение, агент Матюс. Надявам се, че имате с какво да го подкрепите.

— Работя по това, както много добре вече сте разбрали досега.

— Не съм чувал за такова нещо. Защо не ме осветлите по въпроса?

— Хайде да оставим настрана празните приказки, Монъгън. През последните четиринайсет часа вашият Малик уби още две жени, а вие с всички сили се опитвате да ни попречите да разберем кой, по дяволите, е той и според личната ми преценка също се мъчите да го намерите и да го заровите толкова дълбоко, че никой никога да не успее да го открие.

— Агент Матюс — каза Грегъс. — Казвам ви още веднъж — нямам представа за какво говорите и съм възмутен от обвиненията ви.

— Но не ги отхвърляте, така ли?

— Не ми приписвайте ваши думи.

Матюс опита да промени тактиката:

— Вижте, нека работим заедно. Нека забравим ведомствените пристрастия за момент, а? Точно сега трябва само да мислим как да го пипнем този ненормалник, не мислите ли?

— Мога да ви уверя, че ако имахме каквато и да било информация, която да помогне на следствието ви, щяхме да ви я дадем без капка колебание. Опасявам се обаче, че нямам представа за какво говорите.

Матюс изгуби самоконтрол:

— Чуй ме добре, ама хубавичко ме чуй, гладко мозъчен гъзолизец, лъжлив и нахален бюрократичен кучи син такъв. Вържа ли Малик, а аз рано или късно ще го направя, ще си блъскаш тъпата тиква защо не си се измъкнал, когато си имал възможност да го направиш, защото всичките тия лайна ще ги изсипя с гръм и трясък право пред вашата врата, без да ми мигне окото. Окажи ми съдействие сега и аз ще направя всичко по силите си да ви помогна да прикриете прочистващата си операция. Ако обаче продължавате да ме премятате по този начин, ти и всички замесени в това спокойно можете да кажете сбогом и на кариерите, и на пенсиите си.

— Разговорът ни приключи, агент Матюс. Приятен ден и късмет в разследването.

Матюс бе бесен и постоя известно време да се успокои, после сгъна телефона и го прибра в куфарчето.

— Дали не лаем в погрешна посока? — каза Брейди, проследил разговора само от едната страна.

— Не, по дяволите, не! Лъжат като разпрани. Може би щяха да ме разубедят, ако ми бяха казали по-малко. Защото при всички други обстоятелства и при такова директно обаждане като моето те просто биха ми казали, че това, за което ги моля, е строго засекретена информация и те нямат право нито да потвърждават, нито да отричат, че еди-кой си е включен в програмата им. Обаче те искаха да си помисля, че съм много далеч от истината.

— Мислиш ли, че са по-близо от нас до Малик? — попита го Брейди.

— Не знам. Но тях не ги устройва само залавянето му. Преди всичко друго, те трябва да мислят как да направят така, че от него да не остане никаква следа. Всичко трябва да бъде изтрито и потопено така, че никога да не изплува.

— А могат ли да го направят?

— Без да оставят дори и вълничка.

 

 

В конспиративния център в Александрия Грегъс се обърна към Хек:

— Както току-що чу, феберите се приближават малко по малко.

— Не ми прозвуча така, сякаш имат нещо, за което да се захванат.

— Може и да нямат, но е време да се задейства вариант Две — каза Грегъс. — Да имаш наум подходящи кандидати?

— Още не, но опипвам всеки полицейски компютър от Вашингтон до Маями. Нещо все ще излезе.

— Увеличи обсега и включи и североизточното крайбрежие.

— Колко да го увелича? До Бостън?

— Тоя тип извърши убийства в Ню Джърси и в Ню Йорк. Може да се предположи, че ще отиде и до Бостън.

— Някой средноатлантически щат ми изглежда по-вероятен.

— Добре, наблегни на това, но непрекъснато опипвай цялото източно крайбрежие — нямаме възможност да избираме. Трябва да съм готов за действие веднага щом Къли намери Малик.

— Ако го намери — вметна Хек. — Още ли не се е обаждал?

— Още не. Но и без това постоянната връзка никога не е била в стила му.