Джеймс Елиът
Студено, студено сърце (24)

24.

Майк Къли отчаяно се бореше с пламъците, за да се добере до жена си. Пръстите му бяха на сантиметри от протегнатата й ръка, когато изведнъж тя изчезна, погълната от пожара, унищожаващ дома и семейството му. Някъде откъм пламъците и пластовете черен дим се чуваха писъците на дъщеря му, но той не я виждаше. Къли разби още една врата и изведнъж се озова лице в лице с Малик, застанал в центъра на стаята и някак си недосегаем за бушуващия около него ад. Хилеше се зловещо и предизвикателно. Телефонът иззвъня отнякъде и той отново видя жена си — по лицето й бавно се търкулна една сълза. Тя го повика с пръст и веднага след това пламъците отново я погълнаха. Къли се хвърли в сърцето на огъня, крещейки името й, и отново чу телефона да звъни.

Той стреснато се събуди, за да разбере, че телефона на нощното шкафче звъни — бе се вписал в съня му безпогрешно. Седна на ръба на леглото, дишайки тежко, потънал в пот и с усукан около краката чаршаф. Остави телефона да иззвъни още три пъти, докато дишането му се успокои и сърцето възстанови нормалния си ритъм. Зелените цифри на радио часовника показваха четири и двайсет и четири сутринта.

— Да — каза Къли с хриплив от съня глас, сваляйки слушалката от апарата с лениво движение.

— Майк, Лу се обажда — каза Грегъс.

Къли разтърси глава, за да прочисти главата си от последните остатъци на съня и се прокашля.

— Какво има?

— Малик се е размърдал.

— Закъде се е размърдал?

— Снощи около единайсет и половина е бил в Ню Джърси.

— Сигурен ли си? Вчера ни изхвърли тук от пътя някъде около седем.

— Сигурен съм. Очевидно не е имал време да си извади нови кредитни карти под новата си самоличност, затова е използвал една от старите. По компютърен път правим проверка на разплащанията му на всеки цял час и открихме, че е използвал кредитна карта, за да се обади по телефона от някаква кръчма на някой си Ханигън в Мансфилд.

— Ти не спиш ли бе, човек?

— Спя, но моят компютърен гений обича да работи по малките часове. Казва, че по това време било най-лесно да се прониква в системите.

— Виж сега, трябва да ти кажа нещо — започна колебливо Къли.

— Знам за Спирко — прекъсна го Грегъс. — Жена му се обадила на неговия човек от НЦОЛ, чийто шеф моментално ме уведоми. Не е необходимо да съм лауреат на Нобелова награда, за да разбера какво е станало.

— Съжалявам — каза Къли. — Оплесках работата.

— Е, случва се и на най-добрите.

— Ако ФБР свърже това убийство с другите четири и започне да рови из миналото на Спирко, няма да мине много време и ще започнат да тропат на вратата на Управлението.

— Остави аз да си блъскам главата с това. А от теб искам да отидеш в Ню Джърси. В Бруклин, ако трябва да бъда по-точен.

— Какво те интересува в Бруклин?

— Ресторант „Гардения“ на Брайтън Бийч Авеню.

— Да ми обясниш малко по-подробно?

— Оттам можеш да започнеш. Там се навъртат доста членове на руската мафия. През изминалия месец някои от дружките на Малик от КГБ, които все още държим под око, били забелязани няколко пъти там. Мислим, че именно те са взели участие в кражбата на ценната хартия.

— Искаш да кажеш, че Малик е тръгнал за там, за да си вземе дела от фалшивите пари?

— Искам да кажа, че неговото участие в тази операция е да осигури матриците, необходими за отпечатването на парите, и той е тръгнал за там именно с тази цел — да им ги даде.

— Ще ми трябва нещо повече от обикновен транспорт на четири колела — каза Къли.

— В момента към шарлотсвилското летище „Олбъмарл“ лети един наш „Лиър“. Приблизително време на пристигане — след трийсет минути.

— Ще имам нужда от кола, като пристигна.

— Ще я намериш на терминала за морската пехота на „Ла Гуардия“^[1], когато пристигнеш.

— Какво още сте разбрали за дружките на Малик от КГБ?

— Нищо особено. Но един от тях го познаваш. Виктор Силкин.

Образът на Силкин веднага се появи в съзнанието на Къли.

— Да. Спомням си го. Голяма работа беше в спецоперациите. Лявата страна на лицето му е парализирана от огнестрелна рана. От това лицето му остана вечно намръщено. Бяхме го набелязали за вербуване едно време, но Малик ни каза, че нямало да се подаде.

— Точно той. Загубихме му следите, когато се покри, след като Елцин дойде на власт — бе имал нещастието да се присъедини към губещата страна на преврата. Сериозно се бе заел с работите на руската мафия в Москва и имаме сериозно основание да смятаме, че тук отново е подкарал работата оттам, откъдето я е оставил.

— Сега има ли някой да следи Силкин?

— Не, изтеглих хората преди два дни, когато ти се качи на борда.

— Добре, нека остане така. Не ми се иска да налетя на други хора от Управлението.

— Имаш чисто поле за действие — каза Грегъс. — Намери ли нещо в магазина или къщата на Малик?

— Само, че е побъркан на тема ред.

— Ако нещо ти потрябва в Ню Йорк, само звънни.

Къли затвори и остана да седи на леглото, вперил замислен поглед в тъмнината навън. Спомни си съня, но прогони мисълта за него и стана да се изкъпе и облече, но преди това се обади на Хаусър и я събуди.

Завари я да го чака на паркинга, седнала зад волана на поршето. Той хвърли чантата на задната седалка и седна до нея.

— Защо трябва да ходим в Ню Йорк?

Къли й каза, и видя как по устните й заигра крива усмивка.

— Вече ще работим на моя територия — каза тя.

— Не се прави на много отворена. Не забравяй, че Малик е работил като нелегален агент в Ню Йорк цели десет години. Познава града като теб, ако не и по-добре.

— Едва ли — каза Хаусър. — Мислиш ли, че след като вземе парите, ще напусне Шарлотсвил? И ще започне с убийствата някъде на друго място?

— Вероятно. Единствената причина, поради която дава улики на ФБР е, че той няма да е там, когато най-сетне го идентифицират. А за да се откачи от Управлението и да се скрие някъде, ще са му нужни пари. Много пари. Такива пари, с които се купува мълчание, протекции, шифровани банкови сметки, ново лице и изобщо такива неща.

— И за какви пари става въпрос?

— Трийсет милиона.

Хаусър подсвирна тихичко.

Значи ако участват още двама души, неговият дял е най-малко десет милиона. Ако, разбира се, делят по равно. Колко мислиш, че ще получи за тях, когато ги продаде на някой, за да ги пусне в обръщение вместо него? Двайсет, трийсет цента на долар?

— Забравяш, че парите ще са почти толкова добри, колкото и истинските. Няма нужда да прибягва до такъв вид услуги. Ще използва някоя от връзките си тук от времето на КГБ, и ще ги изпере чрез международната валутна система. Никой няма да разбере нищо.

— Долар за долар? — каза Хаусър впечатлена.

После запали колата, изкара я на шосе 29 и подкара към летището.

— Долар за долар — кимна утвърдително Къли.

— Хей, а какво ще стане с мотора ти? Той е още на оня паркинг там.

— Не е мой.

— Да не би наистина да си го откраднал?

— Нещо такова. Само че от по-голям крадец, така че всичко е наред.