Антонио Мачадо
Злодейството в Гранада

I

Злодейство

Видяха го да крачи между пушки

по някаква безкрайна улица —

под живите звезди, преди да съмне,

да се отправя в нивите студени.

Убиха Федерико,

когато сипваше зора в небето.

Но взводът на палачите смутени

не дръзна да го гледа във лицето.

Като в молба си склопиха очите:

… сам бог не би ти дал спасение…

И падна мъртъв Федерико

с куршум в гърдите млади.

Злодейството извършиха в Гранада,

във неговата просешка Гранада!

В негова Гранада.

2

Поетът и смъртта

Видяха го да крачи сам със Нея

без страх от нейната коса.

А слънцето се вдигаше над кулите

и чуковете върху наковалните

звънтяха с наковалните в бараките.

Любезен Федерико

спореше със Смъртта. А тя го слушаше.

„Понеже вчера в моя стих, другарко,

отекваше шума на твоите сухи длани

и даде хладнина на моите песни,

а на трагедията моя — острието

на твоята коса кована,

аз ще възпявам тялото, каквото нямаш,

косите ти, които вятърът развяваше,

черешовите устни, дето те целуваха…

Днес както вчера, циганко, ти, моя смърт,

нали е хубаво самичък с тебе,

с ветреца на Гранада?… Моята Гранада.“

3

Да се отдалечават ги видели…

Другари, изсечете

в Алхамбра от гранита и мечтата

надгробна плоча за поета!

И нека на една чешма

да плаче вечно там водата,

да плаче и шепти, когато пада:

злодейството извършиха в Гранада,

в негова Гранада!