Франсиско де Кеведо
На Лисида

Който от любов се раздели

и за свойто безпокойство жали,

лъже: без душа кое ли тяло

би почувствувало, че го боли.

 

Да заминеш, означава смърт:

никой не допуска, че в разлъка

само позволително за мъка

притежава бедната ни плът.

 

Ако аз усещах на света

и отсъстващ зло така надменно,

без душа живял бих непременно

въпреки закона на смъртта.

 

Който изменил е на душата

и е тялото погубил клето,

поделил е царството, което

за опустошено вече смята.

 

Предпочитам да съм мъртъв аз,

не отсъствуващ от място пусто;

мъртвите се тачат с благо чувство,

не отсъстващите като нас.

 

Ще отдъхне, който е умрял,

ще ридае, който заминава;

почест на умиращия правят,

към заминалия нямат жал.

 

Аз ти пиша тих и търпелив,

не че с теб животът ми не свършва,

а защото трябваше да върша

и отсъствуващ неща на жив.

 

И когато, чужд и непотребен,

предусещах, Лиси, своя край

и се виждах вече мъртъв, знай,

жив оплаках се заради тебе.

 

Туй, що днес ме мие, плач не беше,

ни сълзи, че с тебе се деля,

бе вода, която се изля

в оня огън, който ме гореше.