Луис де Гонгора-и-Арготе
Първа самота (Откъс)

Бе от годината сезонът на цветята,

във който на Европа^[1] злият похитител —

чело със полумесеците на рогата

и косми, смесени на слънцето с лъчите

        блестяща слава на небето —

пасе звезди в небесните полета,

когато тоя, що от момъка на Ида^[2]

би бил по-пъргав виночерпец на Юпитер, —

клет корабокрушенец — с мъка и обида

нададе толкоз кротки жалби и стенания,

        че съжалил се, Океана

        спря вятъра, смири вълните

        на клетника при стона,

напомнил му за лирата на Ариона.^[3]

 

От бора, който вечно бори се във планината

        със северния вятър,

        останка счупена и жалка,

една дъска от кораба не беше малка

        на тоя странник за доброто,

що пътя си бе поверил на океана,

        а на едно дърво — живота,

        и тя делфин за него стана.

Погълнат от сърдитата стихия,

        насмалко не загина

и после блъвнат с водорасли и със пяна

наблизо до скала подводна, увенчана

със суха тръст и топла перушина,

подслон намери там, където вият

        гнездата си орлите.

Целува пясъка и от останките разбити

        с благоговение дъската,

която го спаси, отдава на скалата:

        и канарите се оставят

подарък благодарствен да им правят.

 

Младежът дрехите си разсъблече,

        изпили океана вече,

изстиска ги на пясъка крайбрежен

и ги простря на слънцето тогава,

а то пък на езика си червен и нежен,

облизвайки ги с кротката жарава,

нападна ги и от най-малката им нишка

най-малката вълна изсмука без въздишка.

Не виждаше той кръгозорите пустинни,

които на деня без светлината златна

размесваха в далечината необятна

рътлини от вода, морета от рътлини,

когато пак облечен във това, което

        бе горд избавил от морето,

        изкачва между тръни потъмнели

по-малко уморен, отколкото уплашен,

високите скали, които птици смели

        не стигат със летеж безстрашен.

        Възлязъл върху канарата —

        между водата, винаги бучаща,

        и сушата, която шиба,

зид непристъпен и закрила справедлива —

        със стъпка все по-сигурна отива

към слабата искра на светлинката,

        що в далнината се поклаща:

        фенер невям от някаква колиба,

която в тоя залив, от мъгли очистен,

закотвена, показва, че това е пристан.

Бележки

[1] Европа — дъщеря на финикийския цар Агенор, похитена и отведена на остров Крит от Зевс, престорил се на бик. ↑

[2] Ида — име на планина в Крит, известна с лечебните си билки. ↑

[3] Арион — гръцки поет и музикант. Херодот разказва, че когато се връщал от Италия, отрупан с богатства, моряците от кораба му поискали да го хвърлят в морето. Преди това обаче той получил позволение да пее. Песента му примамила един делфин, който го отнесъл на нос Тенеро. ↑