Метаданни
Данни
- Серия
- Капитан Блъд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Captain Blood, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Хрусанов, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Биографичен роман
- Исторически роман
- Колониален приключенски роман
- Морски приключения
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 65гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com
Няколко „избягали“ от скенера страници продиктува Мирела.
Хартиената книга предостави Мито Павлов.
Издание:
Рафаел Сабатини
КАПИТАН БЛЪД
роман I том
Преведе от английски Александър Хрусанов
Редактор Лъчезар Мишев
Технически редактор Спас Спасов
Коректор Снежана Бошнакова
Английска. Четвърто издание. Дадена за набор м. XI, 1986 г. Подписана за печат м. XII.1986 г. Излязла от печат м. 111.1987 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 18,5, Издателски коли 18.5. УИК 19,72. Цена 2.40 лева
Издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“, 1 ДП „Георги Димитров“, София, бул. „Ленин“, 117
c/o Jusautor, Sofia
RAFAEL SABATINI CAPTAIN BLOOD Pan Books Ltd. London 1961
История
- —Корекция
- —Преместване на бележките под линия в текста
Глава XV
ОТКУПЪТ
Утрото на следващия ден беше великолепно; след бурята въздухът беше прозрачен и ведър, изпълнен със солен мирис от езерата в южната част на острова. При подножието на белезникавите дюни, ограждащи плажа на Вирхен Магра, край импровизираната палатка от корабни платна на Левасьор. В това прекрасно утро се разиграваше странна сцена.
Седнал върху празна бъчонка, френският пират беше зает с важен проблем — как да избегне гнева на губернатора на Тортуга.
Наоколо му, като почетна охрана, се въртяха половин дузина офицери: петима от тях бяха груби ловци в мазни кожени куртки и панталони, шестият беше Каюзак. Пред него двама полуголи негри пазеха младия Д’Ожерон, облечен в риза с дантелени маншети и обут с копринени къси панталони и красиви обувки от испанска кожа. Бяха му свалили куртката, а ръцете му бяха вързани на гърба. Красивото лице на младия благородник беше измъчено. Близо до него, също така пазена, но без да са й вързани ръцете, седеше на купчинка пясък сестра му. Тя беше побледняла и напразно се мъчеше да прикрие под маската на високомерие страха, който я бе обзел.
Левасьор се обърна към Д’Ожерон. Говори надълго и нашироко и накрая каза:
— Надявам се, господине — заяви той с подигравателна учтивост, — че съм се изразил достатъчно ясно. За да няма никакво недоразумение, ще повторя накратко. Откупът, определен за вас, е двадесет хиляди песети и ще ви пусна под честна дума да отидете в Тортуга и да ги вземете. Всъщност аз лично ще се погрижа да стигнете дотам. Имате един месец на разположение да отидете и да се върнете. Междувременно сестра ви остава като заложница при мене. Баща ви не трябва да смята тази сума прекомерно висока като цена за свободата на сина и зестра на дъщерята. Наистина, май съм твърде скромен, дявол да го вземе! Знае се, че господин Д’Ожерон е доста богат.
Д’Ожерон младши вдигна глава и храбро погледна капитана право в очите.
— Отказвам — категорично и безвъзвратно! Разбирате ли?
Правете каквото искате и бъдете проклет, мръсен пират без съвест и чест!
— Какви думи! — изсмя се Левасьор. — Каква разгорещеност и каква глупост! Вие не мислите какво мога да направя в такъв случай. Ако помислите, няма да упорствате с отказа си. И във всеки случай не бихте го сторили. За колебаещите се имаме специални подбуждащи средства. И ви предупреждавам: да не намислите да ми дадете честната си дума, а после да ме изиграете. Ще ви намеря и ще ви накажа. В същото време не трябва да забравяте, че честта на сестра ви е заложена при мене. Ако забравите да се върнете със зестрата, няма защо да ме вините, в случай че и аз забравя да се оженя за нея.
Засмените очи на Левасьор, втренчени в лицето на младежа, видяха погледа му да се изпълва с ужас. Д’Ожерон хвърли див поглед на сестра си и забеляза върху лицето й мрачното отчаяние, което беше почти изличило цялата й красота.
Той бе обзет от отвращение и ярост.
— Не, куче! Хиляди пъти не!
— Много е глупаво да упорствувате. — Левасьор говореше спокойно, с подигравателно съжаление. Пръстите му бяха заети да връзват възли по една дълга кожена връв. Той я повдигна и попита: — Познавате ли това нещо? То е броеницата на болките, която е довела до покръстването на не един еретик. С подобно средство може много добре да се помогне на някого да се вразуми, та чак очите му да изскочат.
— Правете каквото искате!
Левасьор подхвърли връвта на един от негрите и той веднага я обви около челото на пленника. След това между черепа и връвта негърът вмъкна тънка, къса метална пръчка, заоблена като мундщук на лула. Обърна очи към Левасьор и зачака.
Французинът погледна жертвата си. Д’Ожерон стоеше напрегнат и съсредоточен, измъченото му лице беше станало оловносиво, а бледото чело под възлестата връв лъщеше от пот.
Мадмоазел Д’Ожерон извика и щеше да стане, но пазачите не й позволиха и тя се строполи на пясъка и зарида.
— Моля ви да спестите неприятностите за вас и за сестра ви — рече капитанът, — като се покажете разумен. Какво представлява в края на краищата сумата, която ви определих? Това е дреболия за вашия богат баща. Повтарям ви, че съм твърде скромен. Но понеже казах веднъж двадесет хиляди песети, нека бъдат двадесет хиляди.
— И за какво, ако разрешите, сте определили сумата от двадесет хиляди песети?
Този въпрос се разнесе над главите им, зададен на невъзможен френски, но с приятен и ясен глас, който сякаш отрази иронията, която бе тъй присъща на Левасьор.
Левасьор и офицерите му се огледаха смаяни.
На билото на дюните зад тях върху фона на тъмносиньото небе отчетливо се открояваше висока, стройна фигура в черна куртка, обшита със сребро, и с тъмночервено щраусово перо на широкополата шапка. Перото представляваше единственото цветно петно в облеклото. Под шапката се показваше мургавото лице на капитан Блъд.
Левасьор се изправи и изруга от учудване. Той смяташе, че капитан Блъд е вече някъде зад хоризонта, на път за Тортуга, и то при условие, че е бил достатъчно щастлив и е успял да се справи с бурята.
Капитан Блъд се спусна изправен по мекия пясък, в който хубавите му ботуши от испанска кожа затъваха до глезените, и застана на плажа. Следваха го Волверстон и още дванадесет души. Той спря пред дамата и свали шапка с поклон. След това се обърна към Левасьор.
— Добро утро, капитане — каза той и се зае да обясни присъствието си: — Снощният тайфун ни принуди да се върнем. Имахме само един избор — да плаваме по вятъра с прибрани платна, а вятърът ни докара обратно там, откъдето бяхме тръгнали. В допълнение главната мачта на „Сантяго“ се пропука и бях много доволен, когато успях да хвърля котва в едно заливче на западния бряг на острова на две мили оттука; и ето че тръгнахме да се поразтъпчем и дойдохме да ви кажем „добър ден“. Но кои са тези? — И той посочи към мъжа и жената.
Каюзак размърда рамене и вдигна дългите си ръце към небето.
— Ето ти на! — каза той многозначително.
Левасьор прехапа устни и цветът на лицето му се промени. Но той се овладя и отговори учтиво:
— Мои пленници, както виждате.
— А! Сигурно вчерашната буря ги е изхвърлила на брега?
— Не. — Левасьор едва се сдържа при тази явна насмешка. — Бяха на холандския бриг.
— Не си спомням да сте споменавали нещо за тях по-рано.
— Не съм споменавал нищо. Те са мои лични пленници — моя частна работа. Французи са.
— Французи! — Светлите очи на капитан Блъд се впиха в Левасьор, а след това в пленниците.
Д’Ожерон стоеше напрегнат и съсредоточен както преди, но изразът на ужас беше изчезнал от лицето му. Тази намеса, явно неочаквана не само от него, но и от мъчителя му, породи нови надежди у младия човек. Сестра му изпитваше подобни на неговите чувства и се беше навела напред с разтворени устни и втренчен поглед.
Капитан Блъд попипа устата си и се вгледа мрачно и замислено в Левасьор.
— Вчера ме изненадахте с нападението срещу приятелски разположените към нас холандци. А ето сега излиза, че дори вашите сънародници трябва да се пазят от вас.
— Нали ви казах, че… че това е моя лична работа.
— Аха! А как се казват?
Спокойното, властно и леко презрително поведение на капитан Блъд предизвика гняв у бързо възбудимия Левасьор. Лицето му се зачерви, а погледът му стана дързък, заплашителен. Междувременно вместо него отговори пленникът:
— Аз съм Анри Д’Ожерон, а това е сестра ми.
— Д’Ожерон? — Блъд се вгледа учудено в него. — Да не сте случайно роднина на моя добър приятел, губернатора на Тортуга?
— Той е мой баща.
Левасьор се извърна и изруга. Капитан Блъд беше дотолкова удивен, че в момента не изпитваше никакви други чувства.
— Всички светци да са ни на помощ! Левасьор, вие да не сте полудели окончателно? Най-напред нападате холандците, които са наши приятели, след това вземате в плен две лица, които са французи — ваши сънародници, и накрая се оказва, че те са деца на губернатора на Тортуга, единственото ни убежище из тези острови…
Левасьор го прекъсна гневно:
— Трябва ли да ви повтарям, че това е моя лична работа? Сам ще отговарям за всичко пред губернатора на Тортуга.
— А двадесетте хиляди песети? И те ли са ваша лична работа?
— И те.
— Ето тук съвсем не съм съгласен с вас. — Капитан Блъд седна на бъчонката, върху която доскоро бе седял Левасьор, и погледна спокойно нагоре. — За да спестим време, ще ви съобщя, че чух предложението, което направихте на дамата и младия благородник, и ще ви припомня още, че сме сключили договор с напълно ясни каузи. Вие сте определили откупа им на двадесет хиляди песети. Тази сума в такъв случай принадлежи на вашия и моя екипаж в съотношение, определено от договора. Едва ли ще пожелаете да оспорите това. Но по-неприятното е, че скрихте част от плячката, взета при последното нападение, а за такива нарушения договорът предвижда доста сурови наказания.
— Хо-хо-хо! — изсмя се неприятно Левасьор и прибави: — Щом не ви харесва моето поведение, можем да разтурим съдружието.
— Точно такова намерение имам. Но ще го разтурим, когато аз пожелая, и то по начин, избран от мене; а това ще стане веднага след като изплатите задълженията си по договора, произтичащи от съвместното ни плаване.
— Какво имате предвид?
— Ще бъда съвсем кратък — каза капитан Блъд. — Няма да се спирам засега на неуместните военни действия против холандците, нито на вземането в плен на французи, нито на предизвикването гнева на губернатора на Тортуга. Приемам положението такова, каквото го заварих. Вие сам определихте откупа за тези двама души на двадесет хиляди песети и доколкото разбирам, дамата е ваш дял от плячката. Но защо трябва да се падне на вас, а не на някой друг, след като по договор, в качеството си на трофей, тя принадлежи на всички ни?
Лицето на Левасьор стана по-мрачно от буреносен облак.
— Въпреки това — прибави капитан Блъд — няма да ви я оспорвам, ако сте готов да я купите.
— Да я купя ли?
— На цената, която сам определихте за нея. Левасьор сдържаше гнева си, за да може по някакъв начин да се разбере с ирландеца.
— Този откуп е за младежа. Губернаторът на Тортуга трябва да плати тази сума за него.
— Не, не. Вие свързахте двамата заедно — по твърде странен начин, трябва да призная. Оценихте ги на двадесет хиляди песети и за тази сума можете да ги получите, щом толкова много ви трябват, но ще заплатите за тях сумата от двадесет хиляди песети, която в крайна сметка пак ще се върне при вас като откуп за единия и зестра за другия. Обаче сумата ще бъде разпределена между нашите екипажи. Направите ли това, нашите хора могат да погледнат снизходително на нарушението на договора, който сме подписали всички.
Левасьор се изсмя диво.
— А така! Дявол да го вземе! Виж ти каква шега!
— Напълно съм съгласен с вас — каза капитан Блъд. За Левасьор шегата се състоеше в това, че капитан Блъд бе дошъл с една дузина хора и се опитваше да го сплаши, а той само с един вик щеше да събере стотина души. Но той пропускаше в сметките си нещо, което неговият противник беше отчел правилно. Капитан Блъд изкусно беше заложил на алчността — висше вдъхновение на авантюристите. Левасьор прочете по лицата им, че бяха възприели напълно внушението на капитан Блъд всички да имат дял от откупа, който техният водач искаше да си присвои.
Накиченият главорез се замисли и докато наум проклинаше своите хора, верни само на собствената си алчност, той навреме съобрази, че трябва да постъпва твърде внимателно.
— Не ме разбрахте добре — каза той, като преглътна гнева си. — Откупът ще се подели, когато го получим. Междувременно момичето остава мое.
— Така е добре! — изръмжа Каюзак. — При това положение всичко е наред.
— Така ли мислите? — попита капитан Блъд. — Но ако господин Д’Ожерон откаже да плати откупа? Какво ще стане тогава? — Той се изсмя и лениво се изправи — Не, не. Щом капитан Левасьор иска междувременно да задържи момичето, нека плати откупа и нека той поеме риска.
— Точно така — извика един от офицерите на Левасьор, а Каюзак добави:
— Това е разумно! Капитан Блъд е прав. Така е по договора.
— Какво е така по договора, глупаци такива? — Левасьор губеше самообладание. — Дявол да го вземе! Откъде мога да имам двадесет хиляди песети? Целият ми дял от сегашната плячка не възлиза дори на половината от тази сума. Ще ви бъда длъжник, докато спечеля останалото. Съгласни ли сте?
Като се вземат предвид всички обстоятелства, другите сигурно щяха да се съгласят, но капитан Блъд имаше по-други намерения.
— А ако умрете, преди да сте изплатили дълга? Нашият занаят е пълен с рискове, капитане.
— Вървете по дяволите! — изрева Левасьор побледнял от ярост. — Нищо ли не може да ви задоволи?
— О, може, как да не може. Двадесет хиляди песети, които да разделим незабавно, ще ме задоволят напълно.
— Нямам ги.
— Тогава оставете да купи пленниците някой, който има толкова пари.
— А щом аз нямам, кой смятате, че има?
— Аз — отвърна капитан Блъд.
— Вие ли? — Левасьор зяпна. — И вие… вие искате момичето?
— А защо не? При това съм по-галантен от вас, понеже съм готов да направя жертва, за да го получа, и по-честен, понеже съм готов да заплатя това, което искам.
Левасьор го гледаше с идиотски поглед. Зад него се притискаха офицерите му и също така глупаво зяпаха капитана на „Арабела“.
Блъд седна отново върху бъчонката и извади от вътрешния джоб на куртката си малка кожена торбичка.
— Радвам се, че мога да разреша такъв труден въпрос, който за момент изглеждаше неразрешим.
Под втренчените погледи на Левасьор и на неговите офицери той развърза торбичката и изсипа в лявата си длан четири-пет перли, всяка голяма колкото яйце на врабче. В торбичката имаше двадесет броя, най-отбраните от перлите, взети при нападението на испанската флотилия.
— Вие се славите като познавач на перли, Каюзак. На колко оценявате тази?
Бретонецът взе с грубите си пръсти предложената му блестяща, излъчваща нежно сияние топчица и я оцени с хитрите си очи.
— Хиляда песети — каза той кратко.
— В Тортуга или Ямайка може да се вземе повече — заяви капитан Блъд, — а в Европа двойно. Но приемам вашата оценка. Както виждате, всички са почти еднакви на големина. Ето ви дванадесет парчета; те представляват дванадесет хиляди песети — три пети от стойността на плячката, каквато част се полага на „Ла Фудр“ по договор. А за осемте хиляди, които се падат на „Арабела“, аз отговарям пред хората си. Волверстон, бъди така добър да отведеш моята собственост на борда на „Арабела“. — Той се изправи отново и посочи към пленниците.
— А, не! — Левасьор даде воля на гнева си. — Само това не, дявол да го вземе! Няма да я отведете… — Той щеше да се нахвърли върху капитан Блъд, който стоеше нащрек встрани, но му попречи един от неговите офицери.
— За бога, капитане! Какво смяташ да правиш? Всичко е уредено честно и почтено и всички са доволни.
— Всички ли са доволни? — изрева Левасьор. — Виж ти! Всички сте доволни, животни такива! Ами аз?
Каюзак, стиснал скъпоценните перли в огромната си ръка, застана от другата му страна.
— Не бъди глупак, капитане. Или искаш да предизвикаш бой между екипажите? Неговите хора са два пъти повече. Какво значение има едно момиче? За бога, остави ги да я отведат! Блъд плати добре за нея и постъпи почтено спрямо нас.
— Значи почтено е постъпил, а? — изрева вбесеният капитан. — Ах, ти… — В целия си гнусен речник той не можа да намери достоен епитет за своя помощник и така го удари, че едва не го свали на земята. Перлите се пръснаха по пясъка.
Каюзак и другарите му се хвърлиха да ги събират. Отмъщението можеше да почака. Те пълзяха на четири крака и не обръщаха внимание на нищо друго. А в същото време се случиха твърде важни неща.
С ръка на шпагата и с побеляло от гняв лице Левасьор се изправи пред капитан Блъд, за да му попречи да си отиде.
— Няма да я отведете, докато съм жив! — извика той.
— Тогава ще я отведа след смъртта ви — рече капитан Блъд и шпагата му блесна на слънцето. — Договорът предвижда всеки, който укрива част от плячката, дори една песета само, независимо от неговия чин да бъде обесен на мачтите. Точно така имах намерение да постъпя и с вас накрая. Но щом предпочитате този начин, негоднико, нямам нищо против, бога ми!
Той възпря с жест хората, които искаха да се намесят, и остриетата се кръстосаха.
Д’Ожерон ги наблюдаваше смутено и не можеше да си представи какво значение ще има за него изходът от схватката. Междувременно двама от хората на Блъд смениха негрите и махнаха кожената връв от главата му. А мадмоазел Д’Ожерон се изправи, сложи ръка на сърцето си и наблюдаваше сцената с мъртвешки бледо лице и ужас в погледа.
Схватката свърши бързо. Грубата сила, на която толкова разчиташе Левасьор, остана безсилна пред изкуството на ирландеца. Той падна с прободени дробове ничком на белия пясък и докато последните искрици от мошеническия му живот отлитаха, капитан Блъд спокойно погледна Каюзак.
— Смятам, че това прекратява нашия договор.
Каюзак се вгледа в гърчещото се тяло на доскорошния си водач с бездушен, циничен поглед. Ако характерът на Левасьор не беше такъв, цялата история можеше да свърши по друг начин. Но тогава капитан Блъд сигурно щеше да възприеме друга тактика при разправата си с него. При това положение Левасьор не събуди у хората си нито обич, нито лоялност. Те представляваха утайката на пиратското съсловие и ги вдъхновяваше единствено собствената им алчност. Капитан Блъд беше заложил изкусно на тази алчност и ги беше накарал да признаят Левасьор за виновен в едничкото непростимо според тях престъпление — присвояването на нещо, което можеше да се превърне в злато и да се раздели между всички.
И когато заплашителната тълпа пирати се приближиха към мястото на така бързо разиграла та се трагикомедия, Каюзак ги успокои с десетина думи.
Те проявяваха все още известно колебание, но Блъд ги подтикна към благоприятно за него разрешение, като добави:
— Ако дойдете на мястото, където сме хвърлили котва, ще получите вашия дял от плячката, взета от „Сантяго“, и ще можете да прибавите с нея каквото пожелаете.
Прекосиха острова заедно с двамата пленници и след подялбата щяха да се разделят късно през деня, но по настояване на хората си, които го бяха избрали за заместник на Левасьор, Каюзак предложи отново на капитан Блъд услугите на французите.
— За да плавате с мен — каза им той, — трябва най-напред да се помирите с холандците, да им върнете кораба и неговия товар.
Условието бе прието и капитан Блъд отиде да намери своите гости — децата на губернатора на Тортуга.
Мадмоазел Д’Ожерон и брат й, освободен от въжетата, седяха в голяма каюта на „Арабела“, където ги бяха отвели.
Бенджамен, черния слуга и готвач на капитан Блъд, сложи на масата храна и вино и им съобщи, че са за тях. Но те не докоснаха нищо. Братът и сестрата бяха все още разтревожени и замаяни и смятаха, че са попаднали от трън на глог. Накрая, измъчена от напрегнатото очакване, мадмоазел Д’Ожерон се хвърли на колене пред брат си и го помоли да й прости за всичките нещастия, които се струпаха върху тях поради глупавото й лекомислие.
Нейния брат обаче не беше склонен да прощава.
— Радвам се, че поне разбираш какво направи. А сега другият пират те купи и ти му принадлежиш. Надявам се, че разбираш и това.
Може би щеше да прибави още нещо, но спря, понеже видя да се отваря вратата. На прага застана капитан Блъд; идваше, след като бе уредил сметките си с хората на Левасьор. Господин Д’Ожерон не си бе дал труд да понижи високия си глас и капитанът бе чул двете последни изречения на французина. Затова не се учуди, че мадмоазел Д’Ожерон подскочи, когато го видя, и се отдръпна уплашено.
Той свали с жест закичената си с перо шапка и се приближи до масата.
— Мадмоазел — каза той на своя развален френски, — моля ви да не се плашите. На борда на този кораб към вас ще се отнасят с нужното уважение. Веднага щом бъдем в състояние да отплаваме, ще се отправим към Тортуга и ще ви заведем в дома на вашия баща. Моля също така да не смятате, че съм ви купил, както се изрази брат ви. Парите, които дадох, бяха само необходими за подкупването на банда негодяи, за да се разбунтуват против главния негодяй, който ги командуваше. С това исках да ви предвардя от всякакви злини. Считайте тази сума като приятелски заем, който ще заплатите, когато ви бъде удобно.
Мадмоазел Д’Ожерон го гледаше, без да вярва на ушите си. Брат й се изправи.
— Господине, сериозно ли говорите?
— Съвършено сериозно. Вярно, че това не е често явление в наши дни. Истината е, че съм пират, но не ми е присъщо да постъпвам като Левасьор. Той е трябвало да остане в Европа и да се занимава с джебчийствоо. И аз имам своего рода чест — да кажем, остатъци от чест от по-добри времена. — После прибави с делови тон: — Ще обядваме след един час и се надявам, че ще окажете чест на моята трапеза с присъствието си. Междувременно Бенджамен ще се погрижи за вашия гардероб.
Блъд се поклони и се извърна да тръгне, но мадмоазел Д’Ожерон го спря с рязко възклицание:
— Господине!
Блъд се спря и се извърна. Тя се приближи към него, като го гледаше със страх и удивление.
— О, вие сте много благороден!
— Аз не бих казал същото за себе си — отвърна той.
— Не, не, вие сте благороден, истински рицар! Имате право да узнаете всичко.
— Мадлен! — опита се да я спре брат й.
Но нищо не беше в състояние да я възпре. Нейното препълнено сърце трябваше да се излее.
— Господине, аз имам голяма вина за всичко, което се случи. Този човек, Левасьор, беше мой…
На свой ред Блъд се вгледа учудено в нея.
— Господи! Възможно ли е? Това животно!
Тя падна ненадейно на колене пред него, хвана ръката му и я целуна, преди да се отдръпне.
— Какво правите? — извика капитана.
— Покайвам се. Мислено ви бях обидила, като ви сметнах за подобен на Левасьор. Битката ви с него ми се видя бой между чакали. На колене моля за прошка, господине.
Капитан Блъд погледна надолу към нея и по устните му плъзна усмивка, която освети странно светлите сини очи на мургавото му лице.
— Мое дете, може би щеше да ми е трудно да ви простя, ако бяхте помислили нещо друго.
Помогна й да се изправи на крака и си каза, че се е държал доста добре в тази история. Въздъхна. Съмнителната му слава, която така бързо се беше разнесла из островите, сигурно бе достигнала и до ушите на Арабела Бишоп. Не се съмняваше, че тя ще го презре и ще го приравни към другите пирати. Затова се надяваше до нея да достигне някакъв отзвук от тази му постъпка, който да смекчи малко нейното презрение. Блъд не беше казал истината на мадмоазел Д’Ожерон когато рискува живота си, за да я спаси, той беше подтикван от мисълта, че ако можеше да го наблюдава, мис Бишоп щеше да одобри подобна постъпка.